Цената на черешите 2026

Защо цената на черешите е толкова висока, въпреки че има доста череши в тази година.

До 25 май 2026 беше доста висока, после до 5 юни 2026 минимално е 4 евро. След това можеше да се срещне и за по-малко, но продължава цена от 4 евро за килограм.

Реколта 2026

След като пропуснах няколко години реших да възобновят тази рубрика.

Годината беше доста топла и суха. Както в повечето години напоследък студа се измества към март-април, което нанася поражения върху плодните дървета и храсти.

Но да започна от насажденията, които зимуват. Насажденията от рапица през есента на 2023 цъфнаха още преди Нова година и дори се опитаха да вържат. Но после дойде някакъв поне малък студ. И нищо не се получи от тях. По тази схема през есента на 2024 не са засадили рапица за 2025, защото аз никъде не видях докато пътувах.

В полетата имаше главно жито и слънчоглед като култури за големи площи.

Никъде нямаше костилкови плодове, защото имаше няколко студено вълни и бяха поразени, независимо колко са ранни или късно или на по-високо. Черешите с най-ниска цена бяха 4 лева на промоция от 8 лева и то по случайност. Имаше внос на череши дори от Казахстан.

Ягодите ни не станаха, но все пак няколко кутийки. Пролетните малини станаха, но за летните времето засуша и не станаха, включително и тези, които се продават. Те вече идват от Украйна или даже от Египет, особено замразените.

Доматите в магазините не спаднаха на много ниско ниво, както обикновено в началото на Август. Нашите станаха колкото за ядене и за консерви за една година, но без подаряване и авансово правене на консерви. В магазините вече и стандартните домати са от Полша, не само ябълките и крушите. По-фамозните са дори от Холандия.

Орехите също не станаха. Оказа се, че освен другите ядки, орехите също се внасят от Китай.

Гроздето стана много хубаво, защото лятото беше слънчево, но малко по-малко, защото беше и сухо.

В нашата градина станаха само грозде, малко ягоди и малини, две от прасковите дървета родиха по няколко, домати и чушки, всички тези растения са от собствени семена, костилки, резници. Имахме краставици и за разлика от друга година много магданоз от купени семена.

Поради много причини, основната от които преминаване към еврото, цените доста нараснаха, например на шоколадите, сладоледа, на млечните продукти като цяло. Цената на месото не се е увеличила чак толкова като на млечните. 

Също много се увеличи храната в ресторантите.

Гинко дърветата и метасеквоите имаха семена, а дъбовете, които наблюдавам имат много малко жълъди.

Аграрен календар, март 2022

Житото е доста хубаво вече, добре се развива за сега.

Останало е твърде малко площ за засаждане със слънчоглед. В ситуацията с цените на двете заради войната между Русия и Украйна не знам кое е по-изгодно.

(снимките са от района Пазарджик - Пловдив)

Реколта 2020

Корона вирус.

Поради карантина и ограничени доставки и зеленчуците поскъпнаха. Особено пресните. Особено през април.

Поне през май имаше агнешко, защото не могли да го изнесат.

Много късно имаше сняг. За това всичко закъсня. Имаше повредена реколта. Но не всичко ми стана ясно дали го имаше или нямаше заради времето, доставките или липса на купувачи.

Доматите на всички не станаха. Според мен от 200 корена домати имаше 200 домата общо. Никъде не станаха, на никой.

Ягодите не бяха добри.

Малките производители имаха оборот от онлайн пазаруване.

Гроздето беше добро.

Реколта 2019

Аз видях много малко жито. Не валя толкова лошо през юли, както през 2018, и беше прибрано успешно.
За сметка на това имаше много слънчоглед. Според коментаторите на моите писания имало много малко печалба от житото и за това имало малко.
През есента пак беше сухо. Трудно можеше да се изоре, засади и поникне житото. Имаше само няколко подходящи дни. Но за моя изненада се оказа, че много ниви са засадени с жито и то  поникнало в началото на декември.
За годината на прасето се появи чума по прасетата. Наложи се да се заколят личните прасенца още през юли и да се умъртвят много във фермите за прасета. Научих много теории защо точно в България се наложи да се избият, не знам коя е вярна, но работата не е чиста. Така прасенцата загинаха в годината на прасето. А след лудата крава, птичия грип, антракса по козите и овцете (от миналата година) и чумата по прасетата сега не останаха производители на месо. До преди няколко години месото за консумация беше 80% вносно. Както върви ще стане 100% вносно. Естествено се увеличи цената на свинското, без да намалее цената на млечните.
Ягодите вече са изнесени по-рано. Не може да се разбере кога е пика и са най-евтини.
Горе-долу имаше череши. Имаше също така праскови и сливи.
И орехите станаха добри.
Доматите не бяха добри. В началото на август, когато трябва да са най-евтини розовите бяха по 3 лева и то на пазара Димитър Петков, който е почти най-евтиния в София. Малко по-късно поевтиняха, но не колкото друга година. И нашите бяха по-зле от предишната година.
Гроздето стана достатъчно добре. Защото късното лято и есента бяха сухи.
През есента, освен че беше сухо духаше вятър от изток. За София това значи от полето. И се напълни с миризливки. Влизаха постоянно през прозорците. Настаниха се за дълго дори в стаите.
Когато се случи нещо като блокада през март не може изведнъж да се промени плана за аграрната година. Тя приключва в края на октомври и тогава се планира новата. Голяма част са есенници и вече са засадени. Добре, че този път е жито, а не рапица или слънчоглед.

Вижте още:
Реколтата през 2018 година
Реколтата през 2017 година
Реколтата през 2016 година
Реколтата през 2015 година
Реколтата през 2014 година
Реколтата през 2013 година
Реколтата през 2012 година 
Реколтата през 2011 година 
Реколтата през 2010 година 
Реколтата през 2009 година 
Реколтата през 2008 година

Кого може да срещнеш в полето на Пазарджик

Ако ходиш на едно и също място някъде из полето ще забележиш, че всеки ден има техника от тип трактори, които работят - орат , сеят,  валират и т.н. Но също така всеки ден определен участък се пръска с нещо.  Въпреки, че е на различно място мирише цялото поле, защото има вятър.
А после през лятото мирише лошо самото жито. Ако наистина идете над почти узряла и готова за прибиране култура и помиришете веднага ще спрете да ядете този тип храна.
На хората, които срещнете на нивата им плащат да орат, жънат и пръскат, а не да мислят и чувстват и да извършват аналитична дейност.
Хората, които не работят в полето внимателно избягват да разберат как е там и считат, че със събирането на капачки са извършили Велико дело в полза на природата и са се за изкупили всички дейности, които не са природосъобразни. Повечето капачки са от вода. Всъщност са произведени огромно количество пластмасови бутилки за вода, която можеше да пият от чешмата.
В полето в Пазарджик неща, които няма навсякъде са:
Ориз - проверете кой го стопанисва;
Доста голяма фирма за био земеделие - дали поливат от подпочвена вода; а тя дали е проверена;
Селата в община Пазарджик не са селски райони - греда почти не може да се класираш за евро проекти;
И много други неща...

Реколта 2018

житото в новата година

Снегът, който валя през зимата не беше достатъчно и започна да вали под форма на дъжд през пролетта. Черешите бяха цъфнали и почти вързали, но дъжда ги отми и останаха много малко. На всяка от нашите имаше между 20 черешки и 1-2 килограма от цялото дърво.
Иначе първата узря още, когато на пазара бяха по 20-40 лева. Същото се получи и с ягодите. Но понеже има ягоди от южните ни съседи още от март на пазара никой не забеляза. Никой не забеляза, че нямаше от местните хубави ягоди. Черешите, които бяха на пазара бяха местни. Някои места не са били толкова дъждовалежни или заради фазата а развитие са се промъкнали.
Дъждът продължи да вали. И то до края на юли. Житата почерняха. Почнаха да покълват както са си на класовете. И фасулът така покълна в шушулките още преди да изсъхне. Не може семе да се хване.
После през август се стопли.
Точно това време се оказа най-благоприятно за гроздето. Когато цъфтеше не валеше, когато растеше валеше и когато зрееше пак не валеше. Стана много, почти плюс 1/3 на обикновена година и двойно на най-силната. Не с най-високата захарност, но много висока за толкова много грозде. Дълги години ще се пие вино реколта 2018. Както дълго пихме 2005, но тя беше с лош градус.
Нашите домати както и напоследък имаха допив, но към средата на септември вече бяха напълно сухи. Пиперът беше добър. И дори не купувахме за лютеница за печене, а беше от нашия. За времето на лютеницата и на пазара пипера беше добър.
Годината се оказа лоша за зеленчуците, които остават за през зимата. Цената на лука и морковите е двойна спрямо предишна година. Цената на пипера, който се продава за готвене късно през есента и не е от полето в България също се оказа доста по-висока.
Като цяло намаляват площите с рапица и слънчоглед. Вече има нови хитове. Излезнахме пред Франция по площи с лавандула. Може би много от тях биологични.
Друг хит се оказа нахута.
Преди две години са увеличили цената на плащанията за белтъчни растения. Въпреки, че после са започнали да намаляват цената има забавяне на реакцията за избор на земеделски култури. Вероятно дори и при сегашната цена е по-изгодна от зеленчуците. Може би се увеличават консуматорите на такива храни и дори да има доста приходи от продажби. Иначе културата няма забележителни добиви, но вероятно отглеждането е механизирано изцяло. На края хората правят много неща по инерция, не четат новините за намаление на парите, които се дават, а управляващите взимат решенията за намаляване на парите след като площите са засадени.
Годината беше подходяща и за царевица. Царевица се сее понякога, но не се знае каква ще е годината предварително. И площите за биогаз намаляха защото инсталациите имат страничен ефект - силна неприятна миризма.
Сухото време продължи доста дълго. Оставихме гроздето за ядене на ложницата. Дъжд не валя и не стана студено - можеше да си остане до края на ноември. По едно време го обрахме, защото е малко странно да остане толкова дълго. И наистина беше толкова хубаво, че се запази за дълго - имахме през април.
Това не беше добре за есенниците. Как да поникнат без дъжд? Предварителното покълване още на клас задължаваше купуване на семе, а после трудно поникна, почти не порасна. Надеждата, че ще навакса, ако е топло в края на зимата също не стана. Защото беше топло, но пак се оказа сухо. Все още цените на есенниците са високи, защото и предишната реколта не беше супер и новата за сега не е с изгледи за супер.


Вижте още:
Реколтата през 2017 година
Реколтата през 2016 година
Реколтата през 2015 година
Реколтата през 2014 година
Реколтата през 2013 година
Реколтата през 2012 година 
Реколтата през 2011 година 
Реколтата през 2010 година 
Реколтата през 2009 година 
Реколтата през 2008 година

Реколта 2017

През лятото беше твърде топло и сухо.  Всички земеделски култури, които се прибират след
лятото трябваше да се поливат.
За това гроздето имаше много висок градус. Но имаше малко грозде, защото не всички са предвидили поливане. Беше толкова сухо, че даже орехите изсъхнаха във восъчна зрелост. И останалите орехи бяха малко и цената им беше висока.
По едно време цената на маслото се покачи двойно, даже повече. Главно продиктувано от цената на немските масла, защото те се продават най-много. И тогава стана ясно, че кравите навсякъде са намалели. Защото европроектния прозорец 2014-2020 е различен от предходния. И стимулирането на големи ферми може би не е приоритетно. Цените на пазара се определят от наличието на производство, което е ефективно - пълна заетост на машините. Като няма такава ефективност за същата продукция цената се увеличава, а всъщност и самата продукция намалява. Не съм забелязала да има наплив на желаещи да гледат крави. За развитието на по-малки ферми критерия трябва да е друг - разходите са по-големи в сравнение с големите и подпомагането може да се окаже полезно, ако е в пъти над това за големи на глава добитък например.
И така като цяло млечните продукти имат висока цена в сравнение със свинското и пилешкото. Цената на яйцата също се покачи. И не мисли да се връща.
Напоследък годините все не са подходящи за ягоди. Не може да с оставят ягодовите насаждения без поливане през лятото. Те се отглеждат за плододаване за около 3 години. А в сухите и горещи лета се предполага много поливане, за да оцелеят, малко да пораснат и да създадат пъпки за следващата година. А и ягодите за продан се смениха едни малко дървени сортове, ароматни, но дървени.
Годината беше добра за черешите. Черешовите насаждения постоянно се увеличават. Даже някои малко запустяха. Но количеството на череши на пазара не се увеличи.
Ябълковите насаждания по мои наблюдения не нарастват даже по-скоро намаляват. Все пак черешовите насаждения по-лесно се поддържат да изглеждат да изглеждат добре, отколкото ябълките. Но ябълки има внос много.
През есента са засадили доста жито. Оризът го косиха доста късно. Не може да се направи сеитбооборот с жито или друга презимуваща култура. За това все се повтаря с ориза. И царевица може да стане в такава суха година. Просто трябва поливане и обработка в началото. Но по пътищата, където съм минавала само на две места имаше: малко след вливането от Пловдив на магистралата към София и по магистралата малко преди София. Може някой с инсталации за био дизел да е имал. Има регистрирани доста царевици, но не се виждат по пътя.
Нашите буйни чушки и домати тази година не може да се броят за стандарт. Но и на други чушките им станаха по-късно. И имаше до по-късно.

Реколта орехи

А: Тази година орехите са много червиви.
Б: Имаше много по-малко завръз, а количеството на червеите си е същото. И са се разпределили върху наличните орехи.

Реколта 2016

Първото нещо, което помня за 2016 бях цъфналите ягоди в началото на март. Те дори вързаха. Но времето не е устойчиво и цветовете са малко. Изобщо периода за цъфтене се удължи, но количеството беше доста малко. А реалното време на зреене се оказа студено. И така реколтата беше необичайно разпределена във времето и малка.
Имаше узряла ягода през април.
Още през февруари стана достатъчно топло и сухо. Разсадите се засяха от рано и се развиха. Но през май настана студ. Падна слана в началото на май 2016 навсякъде. И въобще беше студено. Нищо не растеше (освен, че ягодите и черешите не зрееха).
Череши нямаше много, въпреки все повечето градини с черешови дървета, които могат да се видят по полето.
Сланата повреди завръза на орехите. На по-високите места, където се отглежда фасул би трабвало да е бил във фаза при слана да загине.
Дори ориза пострада. Наложи се презасаждане.
И след студа като дойде лятото настана суша. Почти никакъв дъжд за три месеца.
Но плодовете на ранното лято (главно кайсии и праскови) си бяха добре. Те цъфтяха по сравнително топло време, а по време на студа са били достатъчно големи, че да не пострадат, а после за зреенето е било топло.
Гроздето цъфтя след студовете. И обича топло лято. И стана много хубаво. Толкова, колкото през 2013 година.
И ябълките вързваха на хубава температура и се разминаха със студа. Дори на улицата дърветата бяха вързали. А настанаха едни раздумки колко да е минималния добив за обвързана подкрепа. Малко странно, нали?
Между другото и ябълкови градини започнаха да възникват по полето. Ябълки се внасят на доста ниски цени и сигурно има кофти ситуации при реализация на продукцията. Но все пак трябва да се спазват някакви норми.
Растенията бяха нападнати от малките акари, които изяждат хлорофила на листата. Това пак заради сушата. Имам някакви сведения, че ако си дъждувате градината понякога това предпазва от някои нападатели. Все пак, не забравяйте, нощем и когато няма силна фазa на цъфтеж.
И нашите домати бяха нападнати. И рано приключихме с тях. Имахме късни домати. И от тях поядохме малко. Царевицат, засадена за сянка се оказа привлекателен център за воняшките. Така потвърдихме версията за това, че те идват от полето и не може да ги унищожим в нашата градина. Те пак ще долетят.
И зеле засадихме. Няма много успехи при него. Иначе зелето стана.
И чушки имаше. Те астяха бавно в началото заради студа. Но после се развиха добре. На пазара през септември имаше много чушки. Все пак между чушки и домати за гледане чушките са изборът. Те се гледат по-лесно. И понеже освен зелето и карфиолът станаха, който е правил трушия е добре.
Био производството на растителна продукция нараства, защото е необходимо условие за евросубсидии. Просто добавянето на отглеждане на животни носи достатъчно точки, че да не се налага и биопроизводство. И все пак дали се произвеждат основни храни при биопроизводителите или са просто така, създадени за точки?
Времето остана сухо и през есента. За късно море. За да се прибере реколтата, за да няма мишки през зимата. Но не е добре за засаждане на есенните култури. Трябва много внимателно да се следи прогнозата кога ще вали, но също така и дали ще се сбъдне с такова количество дъжд, че да става за поникване. Напоследък засаждането на есенните култури е доста по-късно. Но не мисля, че е чак през декември, както пише на разни места. Защото през декември почти всяка нощ беше под нулата. Няма култури, поникващи при такива условия. А да останат да чакат - ще се повредят. Иначе хората масово си орат нивите, или по-скоро по-нежните сегашни обработки, през декември, за да са готови за пролет.
А при житото има много поникнало, средна работа и много дребно. При него много зависи от по-нататъшното време.
Тази година избрах видях супер царевица в полето в Пловдив, доста голяма площ. Такава хубава царевица не съм виждала наскоро у нас. В крайна сметка царевицата харесва топлото. При топло лято и поливане се получава супер. Не знам дали си е заслужавала себестойността и цената.
А сега за зимата няма шишарки за подпалки. Това са миналогодишните шишарки. Това закономерност ли е или е само за боровете на наше село?
Вижте още една оценка за реколтата през 2016.

Вижте още:
Реколтата през 2015 година
Реколтата през 2014 година
Реколтата през 2013 година
Реколтата през 2012 година 
Реколтата през 2011 година 
Реколтата през 2010 година 
Реколтата през 2009 година 
Реколтата през 2008 година 

Вино, реколта 2016

Гроздето беше много хубаво. Гроздето става хубаво, когато от средата на юли не вали. Тогава пръскането трябва да престане и ако времето не е дъждовно гроздето става супер, за разлика от други земеделски култури.

Ние имаме 70 литра смачкано грозде за бяло вино, 260 литра смачкано грозде за вино и 200 литра смачкано грозде за вино за ракия. Гроздето ни, което е изцяло от асма, е малко над 20 градуса захарност, което в сравнение с други години е доста добре.

Реколта 2015

То мина 2016, а аз не съм написала за реколтата от 2015. Ама все пак да напиша нещо.
Вече не се забелязват колебания в цените на месото и месните продукти и млякото и млечните продукти. Най-продаваните си останаха с почти изравнени цени.
Но пролетта започна с много дъжд. Толкова дъжд през март не съм виждала. То така е като не вали сняг през зимата. И се оказа, че няма марули за Великден. Цената на едро на борсите беше над 1 лев за брой. А какво е Великден без агнешко и зелена салата?
Закъсня засаждането на разсадите, плодните дървета вързаха по-малко. Но ягодите започнаха по-късно да цъфтят и понеже валеше, докато расяха не бяха лоши.
И като дойте лятото настана суша. Понеже приключи предишния програмен прозорец за евро проектите нямаше излишни засаждания на неща като сорго, които са се вписвали по-добре в предишните бизнес планове.
Понеже предишната година царевицата беше станала някои засадиха царевица. Но тя не стана, защото беше твърде сухо. Става само тази, която се жъне зелена за биогаз. И в това междупрограмие не се появи и сорго. А количеството произведена пшеница в света постоянно расте. То и населението расте. Винаги се продава.
Въпреки, че се садят домати даже и на полето цените на доматите никога не падат драстично.
За саденето на зелето заваля леко. Но после пак засуша и зелето не върза. Зелето вързва глави, когато е влажно и от горе. И цената беше сравнително висока. Е на фона на другите цени не е много страшна разликата за 50-100 килограма зеле за кисело, но дори и там има регрес.
А вредителите по доматите и чушките, главно воняшки и акари, не изчезнаха. И така преди началото на октомври нашите домати дори бяха измъкнати.
Гроздето не беше лошо, не само у нас.
Ядковите също се представиха добре.
Обикновено пиша и за ориза. А и снимка все с него избирам. Времето беше хубаво, през пролетта дъждовно. Допълниха се запасите с вода. Есента суха и топла. Чак в края на октомври и ноември го жънаха.
На полето започнаха да се появяват черешови градини, заради приоритетите в новия програмен прозорец. От овошните те вероятно се потдържат най-лесно.
И се появиха насаждения от тикви. Ако дори най-незапознт човек прегледа документите за проектите, които се подпомагат ще съобрази, че най-лесно би постигнал целта, ако засади тикви. А после тиквите останаха по полето и замръзнаха. Така, че и тиква да си пак не е добре.
Въпреки статията България води по спад на площите за биоземеделие в ЕС има много производители, които са се регистрирали за преход към биоземеделие пак заради субсидиите. Те са тези, които вече са взели субсидии за предишния период. Сега повече от половината от спечелилите по 4.1. са такива производители. Преходният период е 3 години. Това значи, че в 2018 ще има бум от биологични продукти. Е ще видим как ще е.
Едно нещо, което друг път не съм отбелязвала е многото реколта от смокини. Навсякъде по едно време чувах как си правят сладко от смокини

Ориз - второ засаждане

След като оризът беше осланен беше изоран.

После засаден наново и отново поникна.

Аграрен календар: Черешите са много рехави

Само колкото може да забележите на клоните.
Може да им сложим имена и да проследим развитието им поименно.
Дефицит на череши навсякъде

Аграрен календар: Развитие на житото през късната есен

По полето се наблюдават полета, засети в два периода.
Едните са с доста рано засадено жито, за да се хванат дъждовете в началото на есента. То поникна и порасна, имаше време и плевели да се появят. Но след това го хвана сушата и този вид рано засадени жита са пожълтяли от това.

Вторият тип са късно засадени. Тези полета са с доста по-зелено жито, но то е твърде малко на размер за презимуване. Даже може да не е много редовно излезнало, заради липса на влага след засаждането му.

Аграрен календар: Основното количество ориз още е в полето

Хората много се радват да видят, че има реколта в полето като гледат през прозорците на влака и рейса.
Снимката е включена в рубриката Monday Mellow Yellows.

2015 - Годината на смокините

Зимата беше много мека. Нито един клон от смокините не измръзна. И смокините родиха много. Сигурно и мухите опрашители са преживели добре, защото малко от плодчетата окапаха сухи и неопрашени.

Реколтата през 2014

Годината беше дъждовна.
Въпреки лошите изгледи от есента житото стана.

Обаче дъждовете повредиха цялата реколта от плодове и грозде. Както и доматите.
А да не говорим за ягодите и даже за черешите.
Но има много насаждения от череши на местата, които гледам. А това не е посока Кюстендил.
Аз престанах да следя цената на доматите за известно време. Изглежда в момента не ми е интересно.
Сигурно щяхме да имаме проблем с плодовете и зеленчуците, ако не се беше появил фактор в наша полза. И факторът е ембаргото към Русия. Така всички износители към тях трябваше да се преориентират. Е това е било проблем и на износителите от България към Русия, но не знам колко са те. По-скоро сме спечелили от ниските цени.
И в началото на 2014 година имаше предупреждение към производителите на ориз да не садят много. Дали го спазиха - не знам.  После то валя достатъчно и не се оказа проблемна култура. В региона, където може да получите рентата си в ориз е имало за продажба на външни хора за 1 лев за килограм.
Още през пролетта се появиха насаждения с царевица. И то си беше подходящо за царевица. Но се оказа, че хубавата царевицата е засадена за производство на био газ, а не за да се хранят животни. Появи се и нов продукт със същата цел - соргото. То има по-къса вегитация, защото се забеляза изведнъж на много места.
Ембаргото потдържаше и много ниски цените на месото. Едва ли може тук да се произвежда конкурентна стока спрямо цените на Европейски съюз и продължава да е главно вносно.
А лошата царевица, тази която остана ниска и е била засадена по неподходящо време или на неподходящи места, само за да се вземат пари за засаждане остана до след нова година н полето. Тя била твърде влажна за прибиране и би била токсична за животните. Но ако се отглеждаха много животни щяха да я опасат от полето.
Орехите не станаха, защото от предишната голяма реколта не са могли да завържат.
Другите черупкови имаха по-голяма реколта.

Въпреки, че има прогноза за по-висока реколта при житото може да не е точно така. Защото, когато се садеше то беше много мокро. Дори не можеше да се изоре. На вторият ден от Коледа по полето беше пълно с трактори. Тогава се оказа достатъчно топло и сухо.
Заради многото останали неща на полето през зимата имаше много мишки.

При нас доматите бяха добри. Гроздето беше два пъти по-малко. А десертното даже повече от два пъти.
През 2014 започна новия програмен прозорец на Европейските проекти (2014-2020). Но нищо от програмата не беше готово. За това нямаше финансиране през тази година, освен директни плащания или изостанали плащания по предходните.
За следващите години не е приоритетно засаждането на житни култури. Приоритет са плодовете и зеленчуците и биологичното земеделие. И ще се окаже, че има твърде много биологични производители. А житото ще намалее. Това важи за всички страни от Европейския съюз.
Дали това е добре?

Вижте още:
Реколтата през 2013 година
Реколтата през 2012 година
Реколтата през 2011 година
Реколтата през 2010 година
Реколтата през 2009 година
Реколтата през 2008 година

Домати в полето

Тази година има много засадени домати в полето. Промениха се схемите за финансиране от европейски проекти.
И тези домати зреят. До седмица количествата на естествено узрелите домати ще е огромно, а цените вероятно ще паднат.
Яжте домати и за догодина. Независимо от финансирането, ако няма оправдаемост на работата догодина няма да има домати. Зле сме с планирането.

Реколта 2013

И тази година нямаше ягоди и череши. Но вече причината е сухото лято на предишната година, когато се оформят завръзите. И понеже и 2013 беше суха изглежда проблемът ще продължи.

Понеже нямаше сняг през зимата (на 2013) производителите на ориз бяха предупредени да не се надяват много на вода и бяха засадени много по-малко оризища.

Жито се роди много, защото на него не му трябва вода, а въпреки не съвсем подходящото време беше поникнало добре. Даже царевица имаше. Вероятно е валяло в рисковите за развитието и моменти. Но царевивата иска допълнително окопаване, което вероятно се прави с трактор, но вепак много по-внимателно от другите дейности. Стои цяло лято, кочаните се отделят ръчно. Въобще много труд, който не знам дали се изплаща.

Доматите през лятото на 2012 са били малко по-скъпи. Значи догодина ще са по-дефицитни. При нас в градината чушките бяха много добри.

Всяка година се явяват нови вредители по доматите ни. Ние успяваме да изядем или консервираме всички от село. Засадената площ е една и съща. А колко повече сме имали преди време.

Картофите си останаха с висока цена. Цената им е около 1 лев, а пресните през пролетта са доста повече. Така, че садете си картофи. Положението няма да се промени.

Имаше много орехи. Но, когато станаха по селото ни ходеха хора и викаха "стари орехи купувам". Така, че какво да си говорим за вкуса н орехите. Но лешниците изобщо не станаха.

И гроздето стана хубаво, защото пак беше много слънчево, топло и без валежи. Като през 2012. Но реколта 2013 е по-добра и по-голямо количество. Ние имахме около 100 килограма повече. Въпреки, че винаги има оплакване за цената при изкупуване все по-често има купувачи от чужбина. Тази година хит бяха румънците.

Тази година първата яка слана беше на 5 октомври. И ако някой си е оставил нещата, особено доматите, в онези две нощи после не ги е намерил. Ние тогава имахме само чушки и с димни купчини сланата беше расеяна. И имахме чушки за готвене наистина до новата година. А домати само колкото за снимка.

През есента остана сухо. Житото поникна, но остна хилаво. Нощем температурата падаше много, в София до под нулата, а на южните места малко над нулата. За това не можеше да се окаже много топло денем.

През декември вече нощем беше под нулата. На зимните посеви им било студено без сняг да ги топли от горе. Така, че както е хилаво житото наистина може и да не стане.

То и на други неща им е студено, например на ягодите. Е още една причина, че може да няма ягоди на пролет.

Продължавам да виждам крави и овце през прозореца, докато пътувам. Млякото и млечните продукти малко поскъпнаха. Месото може да не е поскъпнало особено, но вече няма промоции с много ниски цени за цели седмици.

Може да е световна тенденция. Ако китайците осъзнаят, че могат да ядат месо и мляко те бързо ще изчезнат.