Замислих се за лудите хора. Тези, които са били нормални доста дълго време. Много от тях са работили "умствена дейност". И става нещо, след което мозъкът отказва да се подчинява. Като да трепери ръката на хирург, да е счупен много кракът на спринтьор и т.н. Но когато повредата е физическа, мозъкът казва "все ще измисля нещо". А като отказва мозъкът, кой ще го каже. Много хора работят само физически, но пак мозъкът им казва, слушай шефа. А ако мозъкът не може да ти каже и това?
И дилемата. Ръката да се отреже! Тогава мозъкът казва по-добре с трепереща ръка, отколкото без ръка. А мозъка? Как да се отреже болната част? С лекарства. А те как действат? Дали не ти отрязват наистина тази част от мозъка, която е болна. Но там са и всички други неща от живота.
Все пак даже и болен в него остава малко нещо. За малко знаеш кого да слушаш, после пак не знаеш. Знаеш точно какво да правиш. После пак не знаеш. И може би знаеш, че не може да използваш мозъка. Всъщност не знам дали се казва мозък, или ум или нещо друго.