неделя, 10 февруари 2008 г.

Книги, легенди и митове

Преди няколко седмици , може и по-преди да ми го е казвал, човека които е главния ми събеседник в момента по философско-психологическите въпроси ми каза, че основните религии и учения са възникнали устно. И докато е бил жив основния човек, учител или бог учението не е било записвано. Дори и преките ученици не винаги са автори на книгите, които по-късно стават основа на учението, религията.
Това вероятно е вярно въпреки, че не съм го проверявала. Мислих известно време по този въпрос. Всъщност още тогава казах, че за да са им интересни на хората книги като библията трябва да се пренаписват на всеки сто години. Защото иначе звучат много архаично и даже объркващо.
Може би самите хора, основоположници на учението или религията, съзнават че ако остане писмен документ той може да звучи малко архаично, даже доста смешно след хиляда години и предпочитат да не оставят писмени доказателства. По-добре е винаги да има живи слушащи, възприемащи и предаващи нататък митове и легенди, защото разказващите ще освежат историята и тя няма да звучи архаично. И понеже въпросите на ученията и религиите са много философски, а обикновените хора нямат образование и мислене, с което да разберат бързо за какво се говори в отнесените абстрактни обяснения и заключения обикновено се дават примери.
И тук идва най-страшния за преходността елемент. Точно примерите изглеждат най-архаично и особено смешно. Може в този момент също като пример да си спомните за десетте божи заповеди в християнската религия. И също си спомнете за други версии на тези 10 заповеди като 10-те заповеди за Вашата професия (за повечето основни има). Колко странно звучат първите и колко супер звучат другите. Или пък мантрите, които са будиски, и които твърде много се използват от събирачите на електронни адреси, на които да се изпраща спам. Те звучат добре, но някак си имаш чувството, че ги знаеш от преди сто години, даже и ако си на 20, и на всичко отгоре знаеш, че няма да направиш почти нищо от казаното там, защото нямаш време, нямаш толкова пари или нямаш другите изброени там ресурси, за да пробваш дали пък обратното не е вярно.
Замислете се и кажете кои от сегашните инструменти ще ги има след 100 години и кои не. А след хиляда години. И ако смятате да пишете "непреходни" книги изобщо не използвайте тези думи никъде.
На практика след смъртта или преминаването на основния лидер в друга по-възвишена форма, или прераждането му, се появявали много последователи, които пишели книги, които те смятат за най-автентични. И така се появявали много течения на едно и също учение/религия, които са и много антагонистично настроени.
И в сегашно време, когато хората имат достъп до много и различна информация и виждат тези противоречия естаствено е, както каза майка, да си "помислят", че те са много фалшиви. Може би по-скоро те си мислят, че са смешни и съответно не правят нищо, от това което е основата на учението, с което всъщност изразяват това отношение на фалшивост. А все пак в ученията има много мъдрост.
Но и съвремените водещи фигури на ученията изглежда не правят нищо съществено, за да премахнат архаичността от ученията. Общо взето пишат книги за просветени или поне доста научени хора. Аз им казвам книги за професори. Професорите много обичат да четат книги с много завързани думи и после да повтарят тези думички, за да изглеждат по-учени. А е по-добре да пишат сериали. Сериалите ги гледат всички хора. И после си спомнят колко са били хубави. Е вярно е, че от липса на пари сигурно телевизиите у нас много често ги повтарят и омръзват. Но понеже в сериалите няма разплитане на загатки, които не биха били интересни при второ гледане, понеже вече се знае какво ще стане, са интересни и на второ гледане. А и без това вси някоя серия изпуска човек. Такач, че и до пето може да се стигне. Като минат повече от 10 години сериалите започват да изглеждат малко архаични, изглеждат доста бавни. Но понякога се губят лентите с филмите. Наскоро прочетох в Интернет, че НАСА загубила филма за първото стъпване на човек на луната.
Така, че споко. Поне според мен поради голямото количество информация, което се съхранява, независимо от компактността на носителите винаги ще има много загубени неща.
Но се надявам, че и винаги ще има някой по-нов, който да ги пренапише, пренарисува или направи филма отново, с по-съвременно съдържание.
Мислите ли, че в Интернет след 100 години ще има вашите лични страници? Кой ще ги съхранява? А кой ще избере кое е непреходно, за да го запази?
В момента има сайтове, в които даже да искаш да се изтриеш като потребител не може. Може да изтриеш само информацията, но вероятно има и копие някъде.
А все пак вероятно има и потребители, които са написали нещо, което е важно, които вече не са живи. Какво ще става с техния принос към света под формата на Интернет съдържание?

събота, 9 февруари 2008 г.

Кампания един милиард дървета - ,резултат

Резултати от кампанията към днешна дата 09.02.2008 спрямо населението на държавите за държавите от Европейски съюз

Оказа се, че не може да се сложи таблица и за това е картинка








петък, 1 февруари 2008 г.

Международен Славянски Институт закъснение на документи 2

Както се сещате академичната справка не се вмести и в срока 3-4 месеца. Служителите продължават да бъдат любезни. Дори обяснявят как в предишната седмица преподавателя по психология е се е върнал от командировка от Русия и търсения от мен документ не е сред донесените. Понеже и това обяснение веге се повтаря, без уточнение за какъв служител става въпрос, си направих извода, че причината не е в растоянието, а в безотговорността и незаинтересоваността на служителите на института, по-точно на преподавателите там.

Доста често стигам до личността доцент Лили Ботева. Това е човекът, който прие документите и каза срок две седмици. Аз съм ходила дори лично да проверявам там и пак бях упътена към тази личност. И в двата пъти чаках поне 10 минути завършването на телефонен разговор по мобилен телефон, воден от доцентката.

Реших да потърся какво стои зад това име в Интернет и намерих само не много любезни коментари от форуми, от които е ясно, че за тази личност става въпрос. Все пак човек, които имо титла доцент, в България би триабвало да има и PhD, а това значи и множество публикации. И поради сходсвото в азбуката между нас и русия поне някаде би трябвало да бъде цитирано това име. Всъщност и на английски го няма. Така, че едва ли бихте могли да разчитате на научните познания на тази личност. Само, ако забележите известни имена, хабилитирани другаде и преподаващи в този институт на хонорар, си заслужава да слушате. А и това не е сигурно, че ще е така след две години.

Все пак ако сте там и искате нещо, което няма да стане веднага поискайте да Ви заведат документите в деловодството, както би трябвало да бъде. И не се доверявайте на любезности, особено ако попаднете на Лили Ботева.