Още от началото на август можеше да се видят изораните полета, където е било отглеждано жито в този сезон. Почти веднага след като се ожъне житото, както и други основни зърнени култури като слънчогледа, царевицата и т.н. нивите се орат. Вярно е, че така са си готови, а и за изораването се плаща от Еврорейският съюз.
НО
Наскоро във влака една жена отбеляза, че преди кравите са пасяли цяло лято и есен в окосените ниви. Там остава известна част от стъблото на растенията, които се жънат, както и изпадали зърна. Тези остатъци от растения са доста по-хранителни от плевелната трева, която е последната оцеляваща в сушата напоследък. Освен това кравите успяват да усвоят и тези изпадали зърна.
Според концепцията на Европейския съюз, за да се включат в европейските програми за отглеждане на крави земеделците трябва да имат по 6 декара пасище, тяхно или под аренда, за всяка крава. А в България няма толкова много декари пасища, които не са ниви за отглеждане на земеделска продукция. Спроред концепцията на Евродейския съюз не се спонсорира такова смесено стопанство, при което едно поле едновременно да бъде житно и пасище за крави.
И за това кравите в България са останали в много ограничено количество, което може да се прочете и в
статия от миналата година. Също може да си спомним, че през януари цената на кашкавала стана 15 лв за килограм, на сиренето 10 лв за килограм, и т.н., като суровината
мляко за производството на млечни продукти се внася. Много трудно може да се намерят данни за количеството в производството на каквото и да било. Обикновено има цени, както е в данните от Статистическия Институт.
И така представата на хората в Европейския съюз за земеделската дейност и спонсорирането и по този разделен начин е възможна причина за намаления брой крави в България.