Цветята на дъждовната гора

За книгата от мен.
От нея се научих как се оглежа мери джейн.

Книга: Цветята на дъждовната гора

Естествено беше всички цветя от книгата да са малко действащи на психиката, а не толкова, че са редки. Ако не друго то с трудното им отглеждане или с това, че са отровни в неправилното количество или приложение. Според мен много повече хора имат заложби да отгледат резница или поне хората у нас. Ако са такива, които са решили да отглеждат нещо и са стигнали до четене на книга, списание или човек, от които да вземат нещото успяват. Но у нас не спазват инструкциите, а ги модифицират. Прилагат допълнително, спомних си баба/мама как го правеше, съседката го прави по друг начин, или по инструкции, но с добавки за улеснение. Може би в Ню Йорк приемствеността за отглеждане на растения от градските хора е прекъсната по-назад във времето, отколкото тук. А и американците много стриктно спазват инструкциите. Но у нас много малко хора биха забелязали "зелена пералня" или еквивалента в центъра на София.
В книгата има описани сексуални сценки, вероятно приличащи или повлияни от съдържанието на книгите за нюансите на сивото. А това е търсено в момента, това е шир потребата в книгата. Все пак, ако искаш да продаваш книги трябва да пишеш достатъчно ширпотребно.
Оказа се, че аз и Ина, от която ми е подарък книгата, сме чели книгата различно
На моето първо изказване тя каза
Marijuana? Az ne moga da se setq… za dyjdovnata gora govorim, nali? Kategori4no en moga da si spomnq.
Може би хората, които са в моя кръг на общуване, както и в нейния имат индивидуалистичен подход към нещата. Това дококото сиспомням е етап от развитието в някое от психологическите течения.
Според мен при отглеждането на растания най-забележителното е сезонността и цикличността. Ако не успееш може просто да пробваш отново другата година. Но ако не успееш не може да пробваш по-рано. И така човек очаква следващата година с идеите как ще направи нещата по-добре, а те може да станат и по-зле. Но все пак има още много цикъла, но не безкрай в отделния човешки живот.
Дори за резниците има сезони за вкореняване. Все пак, ако прочетете книгата и се вдъхновите от примера моят съвет е, че най-важно е да се спазва сезона за вкореняване. Ако Ви кажат, че не трябва друг да я вижда, както е в книгата, може да е прищевка на продавача, но може да се заразява лесно от бактерии и микроорганизми. Така се прави, защото ако нещо изглежда мистично е по-интересно. И нали всички трябва да си пазят ноу-хаото.

На Витоша, района над Бай Кръстьо

Има много дървета, които не са живи - защо не мога да кажа.
Има много, които са изкоренени от някаква стихия. Но това не е станало през 2001 или през 2005 година, защото съм минавала там през юни 2011 година и нещата не изглеждаха така.

Хора с коне извозват трупи на големи дървета, надявам се от неживите, защото това изглежда официално. И все пак те извозват само дебелата част, а всички странични клони и изъхнали иглички си остават там. Трупите са разорали маршрута, някъде съвпадащ с официалната пътека. Това създава ужасно впечатление там.


Този район е доста близо до мястото на пожара на Бистришко бранище  и вероятно със сходен пейзаж. Дори и да се разреши чистене на гората ще се получи същото - крайните клони и кората ще останат и ще могат да се (само)запалят и няма да се попречи на вредителите. Всъщност вероятно от дървесината на дърветата се развива почвата най-много. Листата на дърветата изглеждата като голяма маса, но реално оставащото вещество от тях е твърде малко. А разкапаната дървесина от умрелите дървета е и доста по-съществена и си е направо почва. Ако можеше точно дървесината да остава, а кората, където се крият основно вредителите и е по-лесно запалима заради смолата, да се премехва щеше да се получи най-правилното решение.
Дърветата, които са на това място и са сред извозваните са мури, а не смърчове. Те са залесявани и са доста по-редки от смърчовете и няма такива, които са се саморазсадили. Всички семки от шишарките им биват изяждани и дори да могат да се разсаждат сами, то няма от какво.
Снимките са от 23 юни 2012.

Парк Кричим, едно разминаване в името

Чувала съм, за парк/разсадник/резиденция в село Куртово Конаре. От друга страна знам, че има парк Кричим. Но Кричим е далече от Куртово Конаре.
Тръгнахме от Стамболийски към Куртово Конаре да търсим мястото. И стигнахме до парк Кричим.
После се сетих, че едно време Стамболийски се е казвал Кричим, а парка е близо и до него и за това се казва така.
Парк Кричим е затворена, охранявана местност от Национална Служба за Охрана. Какво има там точно, освен дървета - не разбрахме.

Метасеквоите се оказаха Блатни кипариси

Метасеквоите, за които ставаше въпрос в една статия от преди 2 години се оказаха блатни кипариси.

Ден на Земята, засаждане на гинко билоба

Днес 22 април е ден на Земята. На обекта Южен парк бяха засадени още 7 дървета гинко билоба от плантацията на ginkgoplanter. Сега засадените дървета са по-големи - над един метър. Така те ще бъдат по-устойчиви в първите години, когато е необходима известна намеса от хората.

Проект 365

Прочетох нещо за проектите за блог статия, снимка всеки ден за една година. Много харесах снимките на Златина.
Днес 1 февруари 2010 стартирах проект 365. От скука, защото съм в болниччни.
Там ще публикувам снимки за същите неща, които има и в този блог и снимам периодично. Те са свързани с естесвените циклични процеси и може да се видят промените в рамките на една година.
Но хора снимам рядко.
За това съм го кръстила: (цветята, гората, храната и земята) Х (време и място). Малко е математическо, но не можах да измисля друго име.
Температурите и времето са от сайта http://uk.weather.com/, единственото място, където има реално измерени стойности на тепературата и състоянието на времето за София до 2 години назад, и за други населени места в различна форма.
Тази статия дописах и публикувах по-късно. Исках да видя как ще тръгне.