На Витоша, района над Бай Кръстьо

Има много дървета, които не са живи - защо не мога да кажа.
Има много, които са изкоренени от някаква стихия. Но това не е станало през 2001 или през 2005 година, защото съм минавала там през юни 2011 година и нещата не изглеждаха така.

Хора с коне извозват трупи на големи дървета, надявам се от неживите, защото това изглежда официално. И все пак те извозват само дебелата част, а всички странични клони и изъхнали иглички си остават там. Трупите са разорали маршрута, някъде съвпадащ с официалната пътека. Това създава ужасно впечатление там.


Този район е доста близо до мястото на пожара на Бистришко бранище  и вероятно със сходен пейзаж. Дори и да се разреши чистене на гората ще се получи същото - крайните клони и кората ще останат и ще могат да се (само)запалят и няма да се попречи на вредителите. Всъщност вероятно от дървесината на дърветата се развива почвата най-много. Листата на дърветата изглеждата като голяма маса, но реално оставащото вещество от тях е твърде малко. А разкапаната дървесина от умрелите дървета е и доста по-съществена и си е направо почва. Ако можеше точно дървесината да остава, а кората, където се крият основно вредителите и е по-лесно запалима заради смолата, да се премехва щеше да се получи най-правилното решение.
Дърветата, които са на това място и са сред извозваните са мури, а не смърчове. Те са залесявани и са доста по-редки от смърчовете и няма такива, които са се саморазсадили. Всички семки от шишарките им биват изяждани и дори да могат да се разсаждат сами, то няма от какво.
Снимките са от 23 юни 2012.

Бял оман

Бял оман / Inula helenium

На Витоша

Дърветата, засадени нависоко през миналата година също не са оцелели през зимата. Просто там става само за определени видове и може би на определена възраст.

Оказа се, че теренът тук изцяло е преровен за луковици от диви прасета. Тези следи са от търсене и намиране на луковиците на лилави минзухари. Целият регион, където има такива минзухари е разровен. След такова преминаване остават само на някои места и само много малки луковици, детки. Минзухари от тях ще цъфтят след 3 години. А това с дивите прасета е естествен процес, защото те са диви. Жалко за минзухарите. Сигурно за това не могат да станат много.
Витошките лалета също ми се сториха по-малко. Може да е имало и някакъв вид есенно нападение над тях, защото и те би трабвало да имат луковици.
Заравних този терен и терена наоколо на мястото, което съм си избрала за почивка, за печене на слънце, ядене на сандвич и опити за засаждане на дървета. Даже доста го заравних заради снимката. Събрах си и малко мъх от изровения.
Даже не помня дали на този отрязък имаше витошки лалета, но сега нямаше.

Есента дойде

Много странно, но се оказа, че са пожълтяли игличките на иглолистните дървета на Витоша. Независимо, че са вечнозелени игличките оцеляват около три години. И сега са пожълтели тези, които са наред да падат.
Другите дървета още се държат, въпреки че есента дойде.

Витошки еделвайс

Това малко бяло пърхаво цвете, със сиво-зелени стъбло и листа, както е редно, е витошки еделвайс (Antennaria dioica). Аз съм го намирала само на самото плато на Черни връх на Витоша, на поляната от източната страна. Винаги е било почти прецъфтяло и му правя ужасни снимки. Тази е приблизително приемлива.

Пушица

Пушица(Eriophorum)е родово име на известен брой видове тревисти растения. Не мога точно да определя кой вид е сниманата пушица, но тя е едно от растенията, които цъфтят във влажния регион на Витоша, кото съм опесала в статията Цветята на Витоша в средата на юни, като тя също е от растенията, цъфтящи през юни и юли. В коментарите към същата статия става въпрос точно за това растение. И както е написал някой, който е останал като анонимен и не мога да цитирам точно тези цветя "приличат на бели четки за рисуване".

А също каза, че името пушица много и отива. Може би това е защото хората са мъдри, а този вид имена възникват и се запазват дълго време само в преразказна форма и остават като приказки.

Цветята на Витоша , който ще цъфтат към края на юни

Във влажните поляни на Витоша, около Алеко към края на юни ще цъфтят двете важни еднемични цветя витошко лале и планински лилиум. В средата на юни те все още бяха в състояние на пъпки.





Ще има и други като бяла чемерика, пушица, петров кръст и т.н. През юни и началото на юли в този район цъфтят най-много цветя, които са достатъчно големи, за да бъдат забелязани. И се получава една прекрасна алпийска поляна.

Цветята на Витоша в средата на юни

Това са само няколко от цветята на Витоша, които цъфтят в района на Алеко в средата на юни. По това време има по-различни цветя дори на приблизително същата височина над Златните мостове и съвсем различни в района на Селимица, която е на същата височина, но от другата страна на Черни връх. Защото на всяко от тези места има различен микроклимат.
Тези цветя са снимани във влажните поляни и това е една от основните характеристики, както и това, че върховете там са от юг и слънцето никога не е много силно, което гарантира това, че мястото остава влажно през цялото лято.


Първо е малкото лилаво цвете, което не успях да намеря при бързия преглед на цветния индекс, но ще го напиша по-нататък. Него избрах за първо (то ще е лого на самата статия), защото то е много дребно и дори да сте виждали другите точно това трудно се забелязва.



Блатняк, за който не трябва да е само влажно, но и да си има блатиста вода.








Орхидеи, които растат във влажните на граница до блатисти райони, но без блатиста вода. Такива условия трябва да се осигурят и на стайните орхидеи и за това те много трудно се отглеждат.









Червено омайниче (Geum coccineum), което аз съм си кръстила Скарлет.









Едни малки гъби, които бяха набедени за психидилични, но се оказаха много обикновени. Даже в двора на село съм намирала, но в доста студено и влажно време, колкото е хладно и влажно и на Витоша на това място по това време.






И на края черната боровинка, която цъфти с чеврени цветове и червената боровинка, която цъфти с бели цветове. За тях не е необходим толкова влажен микроклимат, те по-скоро се промъкват между камъните, както и хвойната, която осигубява киселата (борова) почва за боровинките.

Двете гинко дървета на Витоша не са преживели зимата

Двете гинко дървета на Витоша не са преживели зимата. Може би бяха твърде малки за експеримента. Там беше твърде високо и практически няма широколистни дървета освен върби ива. Ако може да оживее по-стандартно широколистно би трябвало да е отгледано за няколко години, да има втвърден ствол, който да преживее зимата. Защото зелените елементи на листопадните дървета окапват или замръзват през зимата.
Понеже имах един ясен на разположение засадих него там днес. Той имаше пръчка и е вързан за нея, защото при някои манипулации при отглеждане на терасата може да се получи счупване. Като има клекча същото води до падане на саксията, заедно с дървото и леко отсаждане. Това е по-приемливо от счупването. А и така с клечката и връзката ако също не преживее зимата поне тях ще намеря.

Гинко дървета на Витоша

Днес се оказа безплатен открития лифт на Витоша. Все пак стигнах до гинко дърветата, които бях засадила през юни. Там вече е ставало доста студено и листата са попарени от слана.
По високо засаденото е пускало нова издънка след окапване на листата при аклиматизация. Затрупах го с торфена почва.
На другата пъпките са му доста росни. Надявам се да не замръзнат през зимата.

Гинко на Витоша

Днес 19 юли 2009 година засадих 2 гинко дървета на Витоша на височина над 1800м. Ще експериментирам възможността им за адаптиране и оцеляване на тази височина.

Българска тинтявка

През лятото и есента в планините над 1400 метра може да видите растението Българска Тинтявка (Gentianella Bulgarica). Тя е открита и описана от Веленовски, който я нарекъл българска. Среща се на Балканския полуостров и за това е балкански ендемит.
Расте по открити поляни. Ако се загледате малко в страни от планинските пътеки, по които минавате лесно може да я забележите.
Снимката по-долу е правена по пътеките на Витоша на един от най-оживените маршрути на Витоша на платото по пътя към Черни връх.

Среща се и в планините Рила и Родопи.

Цветята на Витоша през март

През месец март високо в планините е зима, има дебела снежна покривка и все още скиорите карат ски. Но по-ниско растенията започват своя пролетен цъфтеж.
През този период цветята все още са малко. Най-забележимите са минзухар, кукуряк и синчец.



Минзухарът е многогодишно луковично растение, което се среща по поляни и в редки гори. На Витоша е разпространен планински минзухар, който цъфти в лилав цвят.

Растението е балкански ендемит.





Кукурякът е многогодишно растение, което развива коренище. Цъфти с жълто-зелени цветове. Среща се в по-редки гори.
Има поверие да не се бере кукуряк и да се носи в къщи, защото кокошките ще спрат да снасят яйца.


Синчецът е луковично растение. Среща се в гористи местности. Има ярко сини цветове, но се среща и с розови.
Погрешно за синчец в някои източници е посочена метличината.

Снимките са от района на Бай Кръстьо, 16 март 2008 година.