Защо цената на черешите е толкова висока, въпреки че има доста череши в тази година.
До 25 май 2026 беше доста висока, после до 5 юни 2026 минимално е 4 евро. След това можеше да се срещне и за по-малко, но продължава цена от 4 евро за килограм.
понеделник, 8 юни 2026 г.
неделя, 17 май 2026 г.
неделя, 19 април 2026 г.
Тубкал
Изкачване на връх Тубкал
Тръгнахме по маршрута към Тубкал точно на Великден, 2026.
Маршрутът тръгва от село Имлил, което е разположено на склоновете на планината и се състои от много махали. Нашата махала беше почти последната, защото стигането до центъра по пряка пътека било за 40 минути. Тръгнахме към хижа Тубкал почти веднага след като пристигнахме от Маракеш (пътуването от там е около 2 часа, може и по-малко).
Изкачването към хижата започва от каменисто дере на река и продължава по камениста пътека на серпентини. Пътеката изцяло е силно камениста, не само от терена, а и свободно търкалящи се камъни, но е пригодена за качване на мулета. До хижата са 10 км с 1100 денивелация. По пътя има места за храна и вода като повечето групи обядват на едно място с повече "заведения". Ние също обядвахме там като храната беше много хубава.
При нашето изкачване се появи по-голяма преспа сняг на 8-мия километър. Там мулетата спряха и някои групи, които придвижват багажа така се наложи да го вземат и носят. След тази преспа имаше участъци без сняг или с малко, където имаше отделни мулета може да са останали там и да се претоварват от носачи с участъка със сняг. Ние просто си носихме всичко. До хижата трябва да стигне и храна за всички туристи.
В хижата леглата са като при нас известните като "нари", на 2 етажа. Всеки има добър дунапрен матрак, възглавница и пухено одеало. Стаите са големи, полово неутрални и понеже бяхме малка група имаше много други хора. Почти няма място за багаж, но успяхме да се поберем с нашия. Пилешкият тажин беше хубав, вегетарианската храна беше паста със следи от домати. Има и супа харара.
Въпреки, че това е почти зимно изкачване имаше много хора, може би защото времето извън планината е по-приемливо, а може защото изкачването по сняг си има предимства, въпреки носенето на котки и пикел, даже каска и не се спъваш постоянно в камъни, защото са покрити със сняг. Изкачването може да започне в много различно време, ние тръгнахме към 4:30 сутринта. Наклонът през цялото време е доста голям, защото за 4км денивелацията е 950м. На час - час и половина преди върха се стига до седловина, където естествено се появява вятър, при нас доста силен. Изкачването от там е по билото. На върха има сериозна метална пирамида, но надпис с името на върха няма.
Заслужава си - най-високият връх в Северна Африка.
И трябва да има с кого да споделиш.
На връщане след подминаване на билото доста хора са се пробвали да слезнат поне някои участъци с пързаляне по задник и то успешно.
Ние, както повечето хора тръгнали рано пихме само чай в хижата, прибрахме каквото бяхме оставили в хижата и слезнахме до селото. Обядвахме пак по пътя с онази хубава храна.
неделя, 15 март 2026 г.
Ильов връх
Ильов връх - най-високият връх на Малешевска планина.
На 51 гранична пирамида със Северна Македония.
Няколко подхода за изкачване - две пътеки от разклона за коматински скали, от връх Кадиица. Напряко от село Сушица.
Може да се пренощува в граничната застава Брестово. която сега е хотел.
събота, 14 март 2026 г.
понеделник, 9 март 2026 г.
понеделник, 16 февруари 2026 г.
Реколта 2026
След като пропуснах няколко години реших да възобновят тази рубрика.
Годината беше доста топла и суха. Както в повечето години напоследък студа се измества към март-април, което нанася поражения върху плодните дървета и храсти.
Но да започна от насажденията, които зимуват. Насажденията от рапица през есента на 2023 цъфнаха още преди Нова година и дори се опитаха да вържат. Но после дойде някакъв поне малък студ. И нищо не се получи от тях. По тази схема през есента на 2024 не са засадили рапица за 2025, защото аз никъде не видях докато пътувах.
В полетата имаше главно жито и слънчоглед като култури за големи площи.
Никъде нямаше костилкови плодове, защото имаше няколко студено вълни и бяха поразени, независимо колко са ранни или късно или на по-високо. Черешите с най-ниска цена бяха 4 лева на промоция от 8 лева и то по случайност. Имаше внос на череши дори от Казахстан.
Ягодите ни не станаха, но все пак няколко кутийки. Пролетните малини станаха, но за летните времето засуша и не станаха, включително и тези, които се продават. Те вече идват от Украйна или даже от Египет, особено замразените.
Доматите в магазините не спаднаха на много ниско ниво, както обикновено в началото на Август. Нашите станаха колкото за ядене и за консерви за една година, но без подаряване и авансово правене на консерви. В магазините вече и стандартните домати са от Полша, не само ябълките и крушите. По-фамозните са дори от Холандия.
Орехите също не станаха. Оказа се, че освен другите ядки, орехите също се внасят от Китай.
Гроздето стана много хубаво, защото лятото беше слънчево, но малко по-малко, защото беше и сухо.
В нашата градина станаха само грозде, малко ягоди и малини, две от прасковите дървета родиха по няколко, домати и чушки, всички тези растения са от собствени семена, костилки, резници. Имахме краставици и за разлика от друга година много магданоз от купени семена.
Поради много причини, основната от които преминаване към еврото, цените доста нараснаха, например на шоколадите, сладоледа, на млечните продукти като цяло. Цената на месото не се е увеличила чак толкова като на млечните.
Също много се увеличи храната в ресторантите.
Гинко дърветата и метасеквоите имаха семена, а дъбовете, които наблюдавам имат много малко жълъди.
Абонамент за:
Публикации (Atom)