Аз съм пациент.
Все още рядко ми се случва да ходя на лекар, може да се каже и доктор.
Но като отиде човек на лекар се оказва, че не отишъл навреме. И с това е виновен.
Или пък, че в ежедневието не спазва условията на "здравословен живот", които лекарите са казали. И с това е виновен.
После се оказва, че страничните ефекти също не са здравословно състояние. За това даже не е мислил, но като се замисли пак е виновен.
После му казват, че е добре да си почива от стресиращото ежедневие. Но следващия въпрос е "Да Ви давам ли болничен?".
Оказва се, че състоянието на пациента не е толкова тежко и може да се излекува без болничен.
Лекаря винаги пише рецепта. Много дълга рецепта. Запълва и двете страни. Аз като я видя и веднага пак чувствам вина.
В рецептите често има само потдържащи средства, не лечебни. Добре, че съм работила в здравеопазването и познавам лично няколко доктори, за да скъся значително този списък.
Все пак всичко в аптеката е по-скъпо от хранителния магазин, от който също поже да си набавиш витамини например.
И така, не знам защо, но на лекарите в България не ги обучават, че пациентите не са виновни, че са болни.