Наскоро получих въпрос:
От къде да си купя растение, тук ще ползвам
кедър, въпреки че реалния случай не с кедър.
И вторият въпрос беше:
От градински център ли?
Аз казах: Не от градински център. Там е като в публичен дом, винаги ще се намери какво да ти продадат! И вероятно няма да е това, което си искал.
Човекът продължи:
И все пак от къде да си купя?
Аз казах: Ами винаги се започва от някъде. Аз предпочитам от кварталния бърдак. Говориш директно със собственика, по-лесно се разбираш с него и е по-ясно какво си купил.
После откриваш други хора, които имат други разновидности от твоето растение, разменяте си семена или резници (в случая с кедрите по-добре не резници, но понякога става).
Има и друга версия. Намира се продавач, който е възприел като своя мисия да размножава и продава (понякога дори ги подарява) този вид растение, което си избрал. При по-задълбочено търсене в Интернет може да се намерят такива хора. Заслужава си да се вземе от такъв човек.
И ако се окаже, че това е растението, което пасва на природата и характера на търсача на растение, той наистина си намира други разновидности, влиза в клика на любителите, разменя, раздава и т.н.
Понякога не се оказва правилния вид и ги разкарва.
Но ако е правилния вид, дори растения, които се отглеждат само в къщи могат да надживеят "стопаните" си. Защото те се отличават от "събратята и съсестрите си", защото в тях има митове и наследниците дори схващат, че растенията не могат да оцелеят сами и ги подкрепят.
Но това не е винаги така. Хората, които си избират растение, отглеждат го, имат други от този вид трябва да предвидят къде да ги засадят или подарят така, че да оцелеят още дълги години.
Много от хората не искат да отглеждат дървета, защото "завиждат", че дърветата ще живеят още много след тях, или че няма да ги видят в разцвета им или да ползват благинките им.
Но в това е същността на това да се отглеждат растения и особено по-дълго живеещи. Те могат продължат да носят нашият дух още много време. И може би не само нашия дух...