Показват се публикациите с етикет Васил Дъбов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Васил Дъбов. Показване на всички публикации

събота, 11 декември 2010 г.

Единствените думи за мен

Днес говорих с Васил Дъбов. Разговорът беше повече от един час, защото Вивател прекъсна разговорът.
По едно време му казах да каже нещо за мен. Измислянето на такова нещо беше доста трудно.
Първо каза: Господ да те поживи... Бях обнадеждена, че ще е за точно определено нещо. Но се оказа, че е защото съм му купила чорапи. А и той не вярва в господ, според мен.
После дадах пример: Ти си хубава. Не беше одобрено измислянето на нещо, което е заключение. Можело нещо, което вижда, чува или усеща, свързано със събитие. Но не измисли и такова.
Тогава казах да измисли да ми каже нещо, което никога не съм знаела по принцип. И той каза, че се сеща за такова нещо, което никога не съм знаела.
И даже нататък продължихме, но не се достигна до нещото.
Но в течение на разговорът се замислих. Всъщност единствените думи за мен бяха, именно че не може да се сети за нещо, което никога не съм знаела. Така повторено ми изглежда като комплимент.
И все пак имаше само нещо, което исках да чуя. Беше много просто. Че иска да отида там на следващия ден. Но така и не каза това.

сряда, 15 октомври 2008 г.

Васил Дъбов / Ginkgoplanter в Искрено и лично

Коментар на предаването
http://www.neterra.tv/bg/playstream.php?epid=54595&q=1&plid=3.

Вероятно никога преди не съм гледала изцяло нито едно от предаванията на Миглена Ангелова, "Искрено и лично".
Понеже то носи такова заглавие авторката и водеща много набляга на личния елемент. През цялото време се набляга или изтъква личната позиция на участниците, както и на самата водеща.
На заден план остава това, което е тема на разговора. Независимо от разликите в темите на двамата от гостите, които говорят накрая би могло да се каже много повече, за въгледите им за живота, отколкото за това, което говорят.

От това предаване все пак се получава и известна представа за растението гинко.

Надявам се, че гинкото, което беше посадено в червената саксия остана с непокрита догоре биологично разградима саксия, поради липсата на място. Защото обикновено представящия там главен гинко производител казва, че трябва да се скрие тази саксия, за да се разгради по-бързо.

Аз бих се поинтересувала какво е станало с 500-те гинко растения на дамата от Бяла Слатина.