Показват се публикациите с етикет диво. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет диво. Показване на всички публикации

сряда, 4 юли 2012 г.

На Витоша, района над Бай Кръстьо

Има много дървета, които не са живи - защо не мога да кажа.
Има много, които са изкоренени от някаква стихия. Но това не е станало през 2001 или през 2005 година, защото съм минавала там през юни 2011 година и нещата не изглеждаха така.

Хора с коне извозват трупи на големи дървета, надявам се от неживите, защото това изглежда официално. И все пак те извозват само дебелата част, а всички странични клони и изъхнали иглички си остават там. Трупите са разорали маршрута, някъде съвпадащ с официалната пътека. Това създава ужасно впечатление там.


Този район е доста близо до мястото на пожара на Бистришко бранище  и вероятно със сходен пейзаж. Дори и да се разреши чистене на гората ще се получи същото - крайните клони и кората ще останат и ще могат да се (само)запалят и няма да се попречи на вредителите. Всъщност вероятно от дървесината на дърветата се развива почвата най-много. Листата на дърветата изглеждата като голяма маса, но реално оставащото вещество от тях е твърде малко. А разкапаната дървесина от умрелите дървета е и доста по-съществена и си е направо почва. Ако можеше точно дървесината да остава, а кората, където се крият основно вредителите и е по-лесно запалима заради смолата, да се премехва щеше да се получи най-правилното решение.
Дърветата, които са на това място и са сред извозваните са мури, а не смърчове. Те са залесявани и са доста по-редки от смърчовете и няма такива, които са се саморазсадили. Всички семки от шишарките им биват изяждани и дори да могат да се разсаждат сами, то няма от какво.
Снимките са от 23 юни 2012.

неделя, 10 юли 2011 г.

На Витоша

Дърветата, засадени нависоко през миналата година също не са оцелели през зимата. Просто там става само за определени видове и може би на определена възраст.

Оказа се, че теренът тук изцяло е преровен за луковици от диви прасета. Тези следи са от търсене и намиране на луковиците на лилави минзухари. Целият регион, където има такива минзухари е разровен. След такова преминаване остават само на някои места и само много малки луковици, детки. Минзухари от тях ще цъфтят след 3 години. А това с дивите прасета е естествен процес, защото те са диви. Жалко за минзухарите. Сигурно за това не могат да станат много.
Витошките лалета също ми се сториха по-малко. Може да е имало и някакъв вид есенно нападение над тях, защото и те би трабвало да имат луковици.
Заравних този терен и терена наоколо на мястото, което съм си избрала за почивка, за печене на слънце, ядене на сандвич и опити за засаждане на дървета. Даже доста го заравних заради снимката. Събрах си и малко мъх от изровения.
Даже не помня дали на този отрязък имаше витошки лалета, но сега нямаше.