Други представители на био регистъра

Основни от тях са преработвателите. 

Като се сетя наистина много от храните ги консумираме преработени - млечните продукти, тестените, сладкарските и виното.

За пълнота това са останалите също малък брой.

Биологично земеделие

Био производители
 в животновъдството

...

Био производители в животновъдството

Представляват 27% от всички производители към януари 2018.

Но странно почти всички са пчелари! Забелязали ли сте почти всички хора си купуват мед от познати хора, които го произвеждат без да имат сертификат. 

И още едно важно нещо. Всички си купуват рамките за основа на питите, които също трябва да са биологични. Точно там бяха антибиотиците! Има единствен производител на тези рамки, за който присъстващите на обучението нямаха добро мнение. Наистина, от къде ще вземе толкова биологичен восък? А тогава дали произведения мед е биологичен?

Има твърде много отглеждащи животни за разплод, а не е ясно къде отиват после потомците.

Изобщо няма производители на пилета, кокошки и яйца и само един производител на прасета. Това са най-консумираните животински продукти. 

От къде се взима био тор след като няма животновъди?

Биологично земеделие

Био производители в
растениевъдството

...

Био производители в растениевъдството

Очаквано най-много са производителите в растениевъдството - 70% към януари 2018.

Забелязват се голямо количество производители на орехи и лешници. Двата вида не изискват никакви пръскания, особено орехите дори при стандартно отглеждане. Трябва да се подрязват само счупени клони или резитба за по-рехава корона, за да раждат изобщо нещо.

Има био шипки? Аз мислих, че те са плевел и не се броят изобщо за земеделска култура. 

Може да се видят и голямо количество производители, които "отглеждат" пасища без да отглеждат животни.

Отглеждащите бобови култури, където е лещата и всички култури от които вегетарианците и веганите си набавят белтъчини, са твърде малко, най-малката група. Защо ли - най-трудно се отглеждата с най-малък добив!!!

Биологично земеделие

Био производители в
растениевъдството

Био производители в
животновъдството

Регистър на биологичните производители към януари 2018

 Данните са към януари 2018. В първата презентация е обяснено защо.

В момента активни са 5774 (с 40 по-малко от преди 10 дни). Когато през 2018 свалях данните всеки следващ ден се появяваха нови производители, а сега изчезват.

А изтеклите или отнети договори са 6611, т.е. повече от активните. 

Био договорите не са едногодишни. В общия случай 3 години е преходния период, а те са поне 5 годишни. Това е достатъчен индикатор, че всяко нещо което не е изгодно се напуска. И по-точно се е ползвало само за прибиране на повече пари.

Биологично земеделие

Затворена кооперация за
продажба на земеделски стоки

Био производители в растениевъдството

Биологично земеделие

Ще публикувам серия от постове от презентация за биологичното земеделие. През 2017 бях на курс и имам диплома, която е регистрирана, където трябва, някъде в Швейцария. Обучението беше към фирма Биоселена.

През 2018 извадих данните от регистъра на биологичните производители в България. Тогава освен общия отрасъл в основната база имаше и специфичната продукция, която сега е достъпна само при посечение на линка на съответния договор, което е трудоемко. Тук ще представя тогавашните данни преди да са много остарели. Линк до регистъра може е представен по-долу.

База данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин

Ще презентирам тогавашните данни, за да не остареят.

В момента в базата има 5812, а тогава са били 6596 и по-скоро са отпаднали доста, защото субсидиите към нови няма.

Биологично земеделие

Биологичното земеделие - цели и принципи

Размисли: Био

Био продукция трябва да се произвежда в естествена среда и естествена почва. В изкуствените все нещо не е балансирано, просто защото все още не сме разбрали всичко. Или мислим, че сме по-умни от природата и ще я надхитрим да я накараме да ни даде повече.

По-скъпата храна, биологична храна, чиста храна

Напоследък дори в новините казаха, че се увеличила консумацията на биологична храна. Хората, които купували такава храна нямали забележки за цената и.
В България цената на храната в Макдоналдс, KFC някои други подобни, които не са толкова разпространени е доста по-скъпа за грамажа, от някои местни бързи храни. И хората, които ги консумират също нямат забележки за цената, а даже винаги има клиенти.
Например цената на този Макдоналнски десерт и храна, десерт с биологичен произход и със същия грамаж би била доста сходна. Може би защото е жега или защото в Макдоналдс винаги изглежда много хидиенично, или защото там се вижда как всички непрестанно работят аз предпочитам Макдоналдс. И даже въпреки голямото количество сол на храната или въпреки американския вкус на кафето ям от там.
Биологични продукти съм купувала около три пъти. Не са много вълнуващи на вкус, и то не зараги солта или подправките, защото те са били от тип суровини. Бих искала биологичните продукти да са не само биологични, а и чисти. Чисти не само в смисъл на липса на замърсяване от отрови. По скоро с открито производство. Фирмите, които ги произвеждат да имат не само сертификат, а да има публичност на цялата им документация. Това включва засадени площи по култури, добив от тези площи, ако може Google map на тези площи, колко хора са заети в стопанството, какви са осигуровките на тези хора и т.н. Освен това и каква част от цената на продуктите са пада на опаковките (всъщност защо се налага да имат толкова много опаковки) и каква част от цената е за транспорта? И на края публичен баланс за приходите, разходите и печалбата. Това значи открито производство. Защото се счита, че с биологичното земеделие освен чистота на продукцията и околната среда се подпомага повече и хората, които работят в земеделието.
Всъщност потенциалните купувачи на биологичните храни и на по-скъпите храни, които са за бързо хранене, но са нездравословни вероятно са едни и същи. Ако биологичните храни се окажат на същото лесно достъпно място ще имат клиенти.
И все пак, за да бъдат това, което за което претендират биологичните храни, трябва да са произведени на чисто и открито.

22 проекта за биологично растениевъдство на стойност около 1 млн. лв. по Мярка 214 „Агроекологични плащания” - това вече са над 45000 на проект

Въпреки, че това не е основното заглавие на статията от неделя 16 май в агросъвети, а последен абзац съобщението

22 проекта за биологично растениевъдство на стойност около 1 млн. лв. по Мярка 214 „Агроекологични плащания”

означава, че изплатените суми са за над 45000 на проект, което е доста по-реална сума за правене на биологично земеделие, в сравнение с предходната. По-добре е да се съобщават и площите, които покриват в декари, както и културите, които се отглеждат на тях. Така ще може като видим надпис, например био фасул да се сетим, че сме прочели за вече стартирали проекти за него.

50 проекта на стойност 500 хил. лв. са платени по мярка „Агроекология” - но това е само по 10 000 на проект

50 проекта на стойност 500 хил. лв. са платени по мярка „Агроекология” вчера. Това е новина от 4 май 2010 в Селскостопаска социална мрежа.

Простата сметка показва, че е само по 10 000 на проект. А това е доста малка сума.
Представете си, че проекта е за праскови. Минимално трябва да са 5 декара и проекта покрива 5 години.
Прасковите по това време на годината се оказват с листа като тези от снимката. И трябва да се обработят биологично или с минималните допустими средства. Не знам какви са те, но и преди 30 години са пръскали със син и зелен камък и варосвали самите дървета и това може би влиза в минимално допустимите обработки. Тази праскова е обработена по този начин, но няма резултат.
Биологичната борба е всяко едно повредено листо да се обере и да се прибере и изгори. Листата са близо до самите праскови и в последствие известна част от тях окапват. Тази работа е неквалифицирене, но трябва да се върши прецизно, защото още при обирането може да се "оберат" и прасковите и трябва листата да се събират, защото, ако останат по земята продължават да са "заразни". Знаете ли колко труд е това в сравнение с напръскването на прасковите с подходящата отрова? И при биологичната борба има и доста жертви.
После ще последват и други вредители. Докато узрее има няколко вълни с различни нападатели.
Очакванията на човек, образован в тази област (института в Стара Загора) са за 15000-18000 лева чист доход годишно. Разходите, за да имате такъв човек биха били доста големи. А този човек е само квалифициран труд, инвеститора е друг човек, който очаква печалба по-голяма, отколкото да продава блузки в МОЛ-а.
Добивът от праскови е средно 3 тона от декар (според Итернет). За биологичните може да се окаже, че има по-малка норма. Но да допуснем от 5-те декара е 15 тона. Цената на дребно на обикновените праскови в разгара на сезона беше спадна и до 1 лев на пазара в Младост 1 в София, но да допуснем, че е 1.40. Според мен може би за биологичните това би била цената на едро. Времето с най-висока цена не изглежда реалистично за биологични праскови. Може да се постигне с провилен избор на сорт време за зреене извън най-масовото количество. И все пак трябва да имате предварителен договор, за да се постигне тази цена за цялото количество. Иначе може да остане непродадено и получената сума се оказва по-малко. Но при 15 тона и 1.4 сумата е 21 000 лева. Как ще си ги разделят инвеститора, квалифицирания специалист и хората вършещи отговорните операции - не знам.
Субсидията, която трябва да запълни празнината е 10000. В повечето случаи това е половината от парите. Другите ги дават след 2-3 години.
Не знам, но както се казва аз даже и да видя хора берящи повредените листа на прасковите пак няма да повярвам, че наистина се отглеждат само биологично.
Тази новина може и да е формулирана да изгрежда блестящо, но тя в действителност е доста смешна.

Био продукти, домати

Вече в големите супери-вериги се продават домати, които са отгледани от фирми, сертифицирани за производство на био продукти. Те са по-скъпи два пъти от турските домати и естесвено се купуват по-малко, защото все пак клиентите на тези магазини, които са в комплексите в общия случай нямат такива доходи, че да могат да си го позволят.
Те обаче изглеждат толкова устойчиви на подмятане от клиентите, колкото и турските домати. На тях няма срок на годност. Сигурно това не е в атрибутите на БДС за стандарт на опаковка за домати. Защото доматите от сорт идеал се развалят, ако са узряли и стоят извън хладилника в рамките на една седмица. Особено, ако някой ги мести, даже и да са в опаковка. Не съм си купувала такива домати, за да проверя дали ще се развалят за една седмица. Ако някой има информация може да каже. Защото розовите домати, които също са в опаковка и са по-скъпи (от био доматите) се натъртват и има развалени.
Био продуктите се отглеждат възможно най-биологично. Без изкуствено наторяване и борба с вредителите.
За да бъдат растенията по-устойчиви се присаждат върху диви растения, още докато са малки. Не знам как се осъществява биологичната борба с вредителите.
Но, за да се случи така, че един плод или зеленчук да не изгнива в рамките на някакво разумно време то трябва да съдържа в себе си, такива съставки, които да го предпазват. Може и да ги има наоколо. Отдавна се селектират точно такива сортове, които да са устойчиви на такива процеси. Едновременно с това те са устойчиви и на вредители (не само плодовете им а и листата и растенията като цяло). И тези сортове превзеха и полето и нашите градини. И био продуктите са пак тези сортове. Кой може да гарантира, че липсата на нитрати, хербициди и инсектициди прави продукцията биологична? Там се изследват само за познати вредни елементи и за познатите вредни ефекти върху здравето на хората. А другите? Никой дори не знае колко са и какви са.
Много бих искала да се отглеждат и продават едновремешните домати идеал, пръскани със син камък, даже малко с БИ 58 и торени с нитрати. Вместо твърде устойчивите и твърди биологични или не, български, турски или с друг произход домати.
Все пак в България хората си правят сметката добре и имат известни познания за това как би трябвало да изглеждат и какви вкусови или други качества да имат плодовете и зеленчуците, отгледани тук. Докато не започнат съответните им био продукти да са такива едва ли ще има масови покупки. Или може другите да станат толкова непримливи, че да нямаме друг изход.