50 проекта на стойност 500 хил. лв. са платени по мярка „Агроекология” - но това е само по 10 000 на проект

50 проекта на стойност 500 хил. лв. са платени по мярка „Агроекология” вчера. Това е новина от 4 май 2010 в Селскостопаска социална мрежа.

Простата сметка показва, че е само по 10 000 на проект. А това е доста малка сума.
Представете си, че проекта е за праскови. Минимално трябва да са 5 декара и проекта покрива 5 години.
Прасковите по това време на годината се оказват с листа като тези от снимката. И трябва да се обработят биологично или с минималните допустими средства. Не знам какви са те, но и преди 30 години са пръскали със син и зелен камък и варосвали самите дървета и това може би влиза в минимално допустимите обработки. Тази праскова е обработена по този начин, но няма резултат.
Биологичната борба е всяко едно повредено листо да се обере и да се прибере и изгори. Листата са близо до самите праскови и в последствие известна част от тях окапват. Тази работа е неквалифицирене, но трябва да се върши прецизно, защото още при обирането може да се "оберат" и прасковите и трябва листата да се събират, защото, ако останат по земята продължават да са "заразни". Знаете ли колко труд е това в сравнение с напръскването на прасковите с подходящата отрова? И при биологичната борба има и доста жертви.
После ще последват и други вредители. Докато узрее има няколко вълни с различни нападатели.
Очакванията на човек, образован в тази област (института в Стара Загора) са за 15000-18000 лева чист доход годишно. Разходите, за да имате такъв човек биха били доста големи. А този човек е само квалифициран труд, инвеститора е друг човек, който очаква печалба по-голяма, отколкото да продава блузки в МОЛ-а.
Добивът от праскови е средно 3 тона от декар (според Итернет). За биологичните може да се окаже, че има по-малка норма. Но да допуснем от 5-те декара е 15 тона. Цената на дребно на обикновените праскови в разгара на сезона беше спадна и до 1 лев на пазара в Младост 1 в София, но да допуснем, че е 1.40. Според мен може би за биологичните това би била цената на едро. Времето с най-висока цена не изглежда реалистично за биологични праскови. Може да се постигне с провилен избор на сорт време за зреене извън най-масовото количество. И все пак трябва да имате предварителен договор, за да се постигне тази цена за цялото количество. Иначе може да остане непродадено и получената сума се оказва по-малко. Но при 15 тона и 1.4 сумата е 21 000 лева. Как ще си ги разделят инвеститора, квалифицирания специалист и хората вършещи отговорните операции - не знам.
Субсидията, която трябва да запълни празнината е 10000. В повечето случаи това е половината от парите. Другите ги дават след 2-3 години.
Не знам, но както се казва аз даже и да видя хора берящи повредените листа на прасковите пак няма да повярвам, че наистина се отглеждат само биологично.
Тази новина може и да е формулирана да изгрежда блестящо, но тя в действителност е доста смешна.