неделя, 31 май 2009 г.

Цените на доматите през май 2009

Цените на доматите, неотбелязаните са произход Турция в Пикадили, май 2009 година (продължение ).
Цените са на най-евтините домати, продавани неопаковани.
Добавени са и цени от други места.
06май2009 - 3,59; Български домати - 3,85
11май2009 - 3,59;
18май2009 - 3,59; Била/16май2009 - 2,99; био домати - 2,49 за 500гр +100 бонус точки (равни са на -1 лев, от сметка за следващия месец)
25май2009 - 3,29; Била/12май2009 - 2,29
27май2009 - 2,10; Големи Български домати - 3,85; био домати - 2,10 за 500гр
28май2009 - 2,10; Била/28май2009 - 1,94;
Пазар Графа/28май2009 - основно 2лв
Кауфланд/28-29май2009 - 1,40;
Женски пазар/28-29май2009 - основно 1-1,20
Била/30май2009 - 1,89;
Била/31май2009 - 1,79;

сряда, 27 май 2009 г.

Моите искания към партиите

На 27 май 2009 на площад Журналист видях една много мини предизборна инициатива на партия Зелените. Разясняваха своята програма. Не ми хареса съдържанието, което представиха. Тя, както и всички други програми е много дълга. Нямам време да я чета. Самите те наблегнаха на по-популярни теми, на социалната част, малко общи приказки.
После огледах площад Журналист. Нали знаете, че е едно малко кръгло пространство. Можеше да бъде почистено от боклуците от наличните там хора преди самото представяне.
После потърсих в Интернет за партия Зелените. Имат открита страница с информация за кандидатите и начин за контакти с тях. Бих избрала други четирима да чуя идеите и възгледите, които отстояват. Изглеждат по дейни.
Прегледах и блоговете. Все пак и аз пиша нещо в блог.
После попаднах и на други техни инициативи.
Принципно са симпатични хора, но аз искам:
- Програмата на партията да защитава РАБОТЕЩИТЕ хора в България, не социално слабите инвалидите или пенсионерите, и не бизнеса, а РАБОТЕЩИТЕ хора, които си плащат сметките редовно и не измислят постоянно как да минат по-тънко като минат някой друг, или минат Държавата, или не знам какво друго, а на края минават себе си. Ако защитава работещите и всички други ще са защитени. Тези хора не гласуват. Другите гласуват някак.

- Искам не телефоните на кандидатите, а приблизително мястото, където живеят. Искам в следващите 4 години в радиус от 100 метра (от посоченото място) на поне 14 места в България (толкова е листата) във всеки момент да е изчистено. Няма значение дали живеят в блок и още 200 души цапат, може да чистят лично там или да убедат другите да потдържат чисто. Все едно кога ще отида там, ИСКАМ ТАМ ДА Е ЧИСТО.

- Искам в ОБЩЕСТВЕНОТО пространство да видя нещо като горичка (също поне от 14 дървета, но може и повече), посадена от групата в листата за депутати. И поне през един два месеца снимки в следващите 4 години на части от групата, която се грижи за тези растения. Да се вижда как тези растения са ОСТАНАЛИ и са ПОРАСНАЛИ. Защото се садят растения по разни инициативи. И работата свършва до там. После никой не знае какво е станало с тях. Много от тях не оцеляват, заради липса на грижи, най-вече поливане. Други просто биват унищожавани. От гражданите, които ще се наложи да представляват.

За пример може да послужи снимката в Южния парк в София. Правена е в 2008 година. И в момента всеки може да види същата картинка. Останало е едно сърво (липата), другите в далечината не са от тази инициатива. След 12 години стои едно дърво и надписът "Гора на надеждата".

Всички тези неща ги искам и от другите партии, които биха искали да гласувам за тях. Написаното е за Зелените, защото са симпатични, нямат ясно установен електорат, и им подхожда на това, което представят.

Гинко дърво пред блока

понеделник, 18 май 2009 г.

Захар, квота, цена

Днес 18 май 2009 година в сутрешния блок на bТВ Мария Капон каза, че квотата ни за захар за следващата година е много малка и при такова количество ще има неколкократно увеличение на захарните продукти. Но тя беше поканена на политически диалог за началото на предизборната кампания и Бареков не обърна никакво внимание на това изкавзване.
От информацията в Интернет може да се направи извод, че и предишни години сме имали проблеми с квотите за захарта и цената на захарните изделия. За следващата не стана ясно. Не знам как квота за захарта точно определя цената, но ако след една година се е получило такова увеличение (без същото увеличение в другите продукти като ориз, брашно, олио и т.н.), то това е била новината в предаването на Бареков.

неделя, 17 май 2009 г.

Ягодите, луксозна храна в този момент

Времето преди 24 май е малко рано за масово узряване на ягодите в България. Въпреки, че вече има и по-ранозреещи и устойчиви сортове няма толкова много ягоди, които са български. Презасаждането на площите с ягоди се прави може би на 3-4 години, за да има достатъчно реколта, но засаждането с нов сорт означава и купуването на разсад.
На пазара в периода 1-24 май има много ягоди. Не всички, за които се твърди са български. А и устойчивите сортове могат да запазят външният си вид за една седмица откъснати без хлдилник. Имат и добър аромат и вкус. Е малко са "дървени", но как ще са издръжливи, ако не са дървени.
Цената на ягодите в този период е по-висока, от времето, когато е масовото зреене. В момента 16 май е 5лв за килограм (в София), общо взето. По това време те минават за луксозна храна.
На същите пазари може да видите и сергии за сладолед с цена 1.09-1.29 за 100грама. Изглежда сладоледа е много по-луксозна стока. Такава е цената му през целия сезан. А в списъците за продукти с втвърдени растителни мазнини бяха посочени всички сладоледи.
А цената на пастите? Такава, която си заслужава е поне 3лв. И грамажа и едва ли е над 250. Ясно е, че пастите са луксозни стоки, откакто е била произнесена онази известна фраза "като няма хрляб яжте пасти". Но те са няколко пъти по-луксозни от ягодите в момента. А и в пастите също има втвърдени мазнини. Отдавна, за да не са калорични това не е масло. Интересно, но в сладкарниците не се продава ягоди със сметана.
Е ясно е, че по-добре да ядем ягоди вместо сладолед или пасти в този момент.
И даже ще се чувстваме луксозни.

сряда, 6 май 2009 г.

Любим литературен герой

Предпочитам да чета книги, в които се говори за хората, птичките, тревичките и т.н. Не книги, в които има много описания на предмети. Защото книгите, в които се говори главно за предметите много бързо започват да звучат архаично. Тези за бъдещето изглеждат малко смешно, защтото след време се оказва, че то е дошло.
Има и книги с неопределено невъзможно време, но и в тях, ако предметите имат описание и ако стават за играчки, Китайците веднага ги правят. Притежаването на предметите на някой герой, външността и т.н. не те прави този герой.

Един от моите наЙ-любими литературни герои е Емил от Льонеберя от книгата на Астрид Линдгрен. Живее в някакво забутано село, но всеки ден открива нещо, прави нещо забавно, на което възрастните слагат етикет пакост. А той просто намира как да си разнообрази живота.
Пакостите са просто прекрасни случки в сравнение с идеите на лоште герои от детските книги и филми и ужасно садистичните неща, които се налагат на тези лоши герои като наказание. Защо в много от детските книги има лоши и добри? Така децата научават бързо какво е лошо и го мислят и го правят. Представяте ли си момче, което в Кой е по-по-най каза, че иска да стане Батман, пасле Робин, после войник, после човекът паяк и т.н. Това не го е научил от Интернет игрите.
Тази книга, е нещо като сериал за един детски живот. А все пак сериалите са онова, което се случва всеки ден. Главният герой не е живял в георично време, няма нереални способности, няма несметни богатства. И пак е интересен. Има прости атрибути "Шапката и Пушката". И се споменава, че като пораснал станал кмет на селото, което е една много реална цел.
Там, където живееше той се ходеше на училище през ден. И аз казах на майка, че ще си избера вторник и четвъртък, а не понеделник, сряда и петък. Майка каза, че то и събота и неделя влизат в списъка и в едната седмица учиш 3 дни, а в другата 4 дни. Бях малко разочарована.

Други любими литературни герои са Питър Пан и Пипи, дългого чорапче. И двамата не искат да пораснат. Даже желанието им се сбъдва.

Литературен герой, които изобщо не харесвам е Хари Потър. Той има характеристики, които почти никой реален човек няма. Той е белязан от съдбата, той е богат (всъшност много богат) и наследствен.
Кой може да се похвали с белег като мълния и бележити събития при раждането си? Или да има толкова пари, че да може да си позволи нещата, които му трябват без изобщо да се замисля и да не мисли за управлението им и евентуално за други, защото тези, които има ще свършат.
Той е наследствен магьосник. Царете и кралете са наследствени, но наследствени откриватели, учени, министър председатели и т.н. има много малко. Между другото болестите са наследствени.
А колко хора имат и трите едновременно? другите деца магьосници имат по едно от тези качества и през цялото време се борят, за да се докажат. Обикновено хората и особено децата се иденифицират с Хари Потър. А те всъшност не са. Отношенията между хората (повечето са деца) са малко много класови. А описанията на предметите твърде подробни и подходящи за правене от Китайците на играчки.
И така моят любим литературен герой е едно симпатично малко момче, което живее симпатичен детски живот, в едно обикновено време и място, които той прави да изглеждат много интересни. И тази книга е написана от една от най-известните авторки на книги за деца Астрид Линдгрен.