Когато човек разговаря с германци за дървета

Когато човек разговаря с германци за дървета научава, че Бухенвалд (buchen wald) означава букова гора.

Как да се сдобием с растение?

Наскоро получих въпрос: От къде да си купя растение, тук ще ползвам кедър, въпреки че реалния случай не с кедър.
И вторият въпрос беше: От градински център ли?
Аз казах: Не от градински център. Там е като в публичен дом, винаги ще се намери какво да ти продадат! И вероятно няма да е това, което си искал.
Човекът продължи: И все пак от къде да си купя?
Аз казах: Ами винаги се започва от някъде. Аз предпочитам от кварталния бърдак. Говориш директно със собственика, по-лесно се разбираш с него и е по-ясно какво си купил.
После откриваш други хора, които имат други разновидности от твоето растение, разменяте си семена или резници (в случая с кедрите по-добре не резници, но понякога става).
Има и друга версия. Намира се продавач, който е възприел като своя мисия да размножава и продава (понякога дори ги подарява) този вид растение, което си избрал. При по-задълбочено търсене в Интернет може да се намерят такива хора. Заслужава си да се вземе от такъв човек.
И ако се окаже, че това е растението, което пасва на природата и характера на търсача на растение, той наистина си намира други разновидности, влиза в клика на любителите, разменя, раздава и т.н.
Понякога не се оказва правилния вид и ги разкарва.
Но ако е правилния вид, дори растения, които се отглеждат само в къщи могат да надживеят "стопаните" си. Защото те се отличават от "събратята и съсестрите си", защото в тях има митове и наследниците дори схващат, че растенията не могат да оцелеят сами и ги подкрепят.
Но това не е винаги така. Хората, които си избират растение, отглеждат го, имат други от този вид трябва да предвидят къде да ги засадят или подарят така, че да оцелеят още дълги години.
Много от хората не искат да отглеждат дървета, защото "завиждат", че дърветата ще живеят още много след тях, или че няма да ги видят в разцвета им или да ползват благинките им.
Но в това е същността на това да се отглеждат растения и особено по-дълго живеещи. Те могат продължат да носят нашият дух още много време. И може би не само нашия дух...

Разговори

П: Това растение има много големи корени.
Б: Ми то е най-високото дърво на Земята и най-дългия жив организъм.
П: И колко е голямо?
Б: 130 метра. По-дълго е от Синия кит.
П: И за колко време става толкова голямо?
Д2: Най-малко за толкова години, колкото е дълго.
Б: За 2000 години.

Растението е Секвоя Семпервиренс, иглолистното от саксията.

Само 8 дървета

8 години след началото на проект гинко горичка, инициран от Меглена Ангелова са останали 8 дървета. 4 на това място в Южен парк, 1 само с издънка от миниатюрни листенца на алеята с пейки зад мол-а там, 1 при моста на влюбените, 2 в градинката пред театър Иван Вазов. Не е розова съдбата на дърветата в обществените просранства в България. 
Това в най-голямото от дърветата в Южен парк, с мой ръст е.
Едно от оцелелите дървета мисля е това, но не е това най-голямото.

В търсене на мамонтовото дърво

Банкя, Иларион Мокориополски 12, Гигатска Секвоя от 1931 година в дясно

В един списък със столетни дървета, който може да намерите в Интернет има записано едно мамонтово дърво. Така понякога се наричат секвоите. Понеже има няколко вида секвои, не е ясно на коя секвоя са сложили нова име. В този списък има доста секвои. Ние решихме, че това може да е от друг вид секвои, които за сега не сме виждали в България, но се опитваме да намерим.
И тръгнахме.
Указанието беше Банкя, ул. Девети септември 12. Както се сещате в момента такава улица няма. Но обикновено това е една от най-важните улици в населените места и се надявахме , че хората ще помнят коя е била.
Отидохме до центъра на Банкя с автобус. В града цари разруха и застой. Хората в центъра в търговските обекти нямаха представа, защото били от София. Други въпреки възрастта си и това, че били местни не знаеха. Посъветваха ни да търсим много местни хора и то с по две партийни книжки. И не в центъра.
От една височина се видяха 2-3 дървета. Насочихме се към тях. По пътя срещнахме човек, който имал приятел от тази улица и ни каза коя е. Тя беше в друга посока, но ние разгледахме и тези гигантски секвои, които бяхме видели.
Стигнахме до улица Девети септември.Улицата вече е Иларион Макариополски.  На адреса имаше стара къща с много иглолистни дървета в двора. Точно до къщата имаше гигантска секвоя. Тя също бива наричана мамонтово дърво. Но ние търсехме друго мамонтово дърво.
Къщата не изглеждаше много обитаема. Дворът беше затворен със синджир. Но понеже има дървена врата той лесно се отваряше. И ние влезнахме.
Направихме няколко снимки и я измерихме. После тръгнахме да излизаме.
Но се оказа, че вътре живеят две дами. О тях разбрахме, че дървото е посадено от д-р Никола Василев Попов в периода, когато е строена къщата, а това е 1931. Така, че дървото е на около 90 години. По онова време там било овощна градина. В момента в региона има къщи, по-скоро вили, а наоколо доста високи иглолистни дървета, които изглеждат като гора. Вероятно е хубаво през летните горещини, но сега там е доста замряло. И снегът валеше по-силно отколкото в София.

5 години проект Южен парк, Гинко горичка

Днес се навършват 5 години от началото на засаждане на гинко горичка в Южен парк.
Както може да видите от това, което съм написала през това време се извършваха многократни досаждания.
Но доброволци за поливане не се намериха. Аз имам поне веднъж годишно сведение за останалите дървета, но това не е важно. Днес там има 7 останали гинко дървета. Първоначално са засадени 89. Заедно с тях са засадени 21 в зелените площи на Евлоги Георгиев. Мястото вече е част от схемите за цветно озеленяване и след преместването им има само 2 живи, които са до моста на влюбените при НДК. Останали са и трите дървета, засадени по същото време в градинката зад мавзолея. Те преживяха няколкократни стартирания от нулата, но все още са живи.
Така, че общо 12 оцелели от около 200 засадени през годините. Днес станаха 14. Има две нови в Южен парк.

Аграрен календар: Първото пръскане в градината

Праскова, синия камък севижда по клоните и ствола над варосаната част

Пръска се кората и клоните на всички овошки и лози и ягодите със син камък и слаб разтвор на отрова срещу насекоми.

ягоди, пролетно пръскане

Продават се Метасеквои

Продават се Метасеквои в началото на трети вегетационен сезон.
За контакти: Васил Дъбов: 0888 374 246
GINKGOPLANTER@GMAIL.COM

Информация за Метасеквоя глиптостробоидес.

Защита на дърветата на обществени места

Останала съм с впечатление, че в другите държави хората се отнасят по-добре с обществените растения, отколкото у нас. И това впечатленине от потдържаността на зелените пространства.
Но си намерих една снимкана дървета около Рейн в Кьолн и видях тези железни огради. Все пак сигурното си е сигурно. На някои места в България има едни значително по-малки и доста лошо сложени. Ако изглеждат привлекателно железни, с много желязо, у нас биха били свити и поели пътя към пунктовете за старо желязо.

Метасеквоите се оказаха Блатни кипариси

Метасеквоите, за които ставаше въпрос в една статия от преди 2 години се оказаха блатни кипариси.

Най-хубавия двор в Белово

Дървета, засадени от общинска фирма

Дърветата от горната снимка от миналата година със сигурност не са живи. От цялата група (6-7), засадени на това място е останало едно, което има листа. А дърветата от долната снимка са си живи след една година, въпреки че нямат представителен вид.
Поне е останало неизкълвано семе и трева поникна. Принципно може да се слага много по-малко семе за трева - райграс и да се минава леко с дарак. А с икономисаните пари да се хранят гълъбите, но с царвица.

Дървета, гледани от щастливи хора

Това са едни дървета, от една снимка от миналата година, за които бях казала, че ще оцелеят. И наистина са живи, въпреки, че са саморасляци, отглеждани от хора, които не са специалисти. Но тези хора са щастливи. Това е разширения регион на хората от блок 305.

Какво може да се намери в Панчаревското езеро

Освен много боклуци може да се намерят и дърва, които да са за огрев. Дърветата са свалени по времето на прииждания на реката като някои дори са културно сечени, но са отнесени. И където водата се е отдръпнала на края на езерото е пълно с дървета. Не са първа класа, но стават.
Нямаше да забележа, ако не бях видяла едно семейство, което дойде и си събра две колички. Те бяха българи. Все пак това не е незаконно, дори е прочистващо.
Но кога ли ще се почистят другите боклуци? Всъщност те няма да се почистят. За дървения материал има стимул, но за другите неща - никакъв.
Но през лятото нивото на водата се потдържа по-високо и това място е под вода и пак си е такова.

Елхите за нова година

Преди нова година имаше вного призиви за купуване на елхи, които са живи и после могат да се засадят в природата.
Но според мен се продава елхи, които наскоро са копнати доста нескопосано от разсадниците. А това са дървета над 10 години, които не могат да се пренесат с толкова малка коренова бала и така внезапно на друго място. Съвсем не е сигурно, че ще оцелеят след засаждането.
Важни екологични / зелени организации призоваваха да се пращат съобщения на общините и кметствата да украсявят тякива елхи. А отдавна се практикува украсяване на някое налично иглолистно дърво на площадите в населените места, навсякъди има такива. И дори украсата се спонсорира от фирми, които си слагат надписи - реклами между украсата. Така, че ми бяха много чудни тези призиви.
А същите тези фирми тази година отказаха да организират засаждане на коледните елхи с контейнери сред природата, като предишната година, а само щели да дават съвети. Не знам на какво се дължи това, но не знам дали няма връзка с това колко от миналогодишните дървета са живи.
С корени или отрязани останаха много елхи. Продавачите тръгнаха от висока цена и на края нямаше купувачи. Според Мария елхите от пазара Димитър Петков са били дълго време изхвърлени в един безистен.
Хората минаха на изкуствени, магазините и по-големите обществени места също. Не знам дали тези от обществените места се ще се използват някога повторно, но изхабената енергия, материали и отпадъците от производството и самата елха после може да са по-вредни и по-застрашаващи от използването на истинска макар и отсечена елха. Защото елхите за обществените пространства, особено външни, трябва да са големи, а такива дървета е невъзможно наистина да се измъкнат и пренесат живи и после пак да се засадят и да останат живи.
Тези две елхи са от новогодишните и са били от отрязаните. И те са взети от пред министерството на земеделието. Едната е 4 метра. Може би до "вътрешните пространства" на държавните органи е трябвало да се адресират тези електронни писма за живи коледни дървета.

Засаждане на гинко дървета в Александровска болница

На 23 октомври 2010 за дните на доброволчеството са засадени 4 дървета в двора на Александровска болница. На следващия ден, когато ходихме да ги видим вече едно от дърветата беше прегризано или пречупено.
В двора на болницата е забранено да се влиза с кучета, но там имаше поне 15 местни бездомни кучета.

Есента дойде

Много странно, но се оказа, че са пожълтяли игличките на иглолистните дървета на Витоша. Независимо, че са вечнозелени игличките оцеляват около три години. И сега са пожълтели тези, които са наред да падат.
Другите дървета още се държат, въпреки че есента дойде.

Гинко дървото пред блока

За разлика от гинко дърветата в Южен парк гинко дървото пред блока достатъчно често се поливаше през лятото и с по-големи количества. Но листата му пожълтяха, изглеждаха леко омърлушени и окапаха. Сега изглежда като за него да е дошла есента, както би изглеждало на 20 октомври.
Ще видим дали ще се събуди догодина.

Едно поливане в Южен парк

Това беше едно поливане на гинко дърветата в Южен парк, което е със сравнително много вода (по 1.5 литра на дърво), но чак в края на лятото преди есенното захлаждане и по-голямото количество евентуални дъждове.
Аз поливах само веднъж към 15 юли, не всички дървета (само по-надеждните) с по половин литър на дърво.
Имаше и други обещания за поливане, не са писали дали са ги реализирали.
Поливачът каза, че на 55 дървета има поне едно живо листо. Учудващо, същият брой като миналата година по това време, а от новото дозасаждане има 1 или още някое оцелели. Значи са оцелели от преди две години. Но не са пораснали така, че да се забелявзат значително между люцерната. За да е сигурно, че ще преживеят първите години на аклиматизация и приемлив растеж трябва поне два пъти седмично обилно напояване през лятото. Този период на по-активни грижи може да е само две години, но ако няма такива рискови за загиването стават повече от две години.
Как ли да се случи такова поливане? Не може да стане с шишета, наливани от единствената чешмичка в парка в региона. Трябва да стане с по-сериозен подход.

Засаждане на дървета

Засаждането на дървета в обществените пространства се случва по няколко начина. Основният е от общински фирми, които имат такава дейност. Вторият е от хора, които искат да засаждат и които намират къде, както и какво да засажда. А също така начин е и благотворителното засаждане.
На горната част от снимката е един резултат от засаждане от общинска фирма (или друг вид фирма, но минаваща по стандартен път) и вероятно с дървета, които са гледани няколко години в държавен или общински разсадник.
На долната част от снимка са засадени дървета, които хората сами са отгледали или намерили, защото са малки, в околоблоковото пространство.
Разликата между тези две ситуации е, че при първата вероятно няма да има оживели дървета (повечето вече са си умрели), а при втората вероятно всички ще оцелеят, или ще бъдат надлежно заменени. И още за първата е платено от пари на общината, като също така е плащано за отглеждане на дърветата в продължение на години. А в резултат няма нищо. Целта на засадените в общественото пространство дървета е за красота, за изолиране от шума и за пречистване на въздуха. Изглежда ли да е изпълнено някое от тези неща? Даването на пари за такива дейности е по-безсмислено и от кърпенето на дупките по улиците. Дупките по улиците поне за известно време са запълнени. А дори за малко време не е била изпълнена функцията на засадените дървета от първата снимка.
Другите дървета ще оцелеят, защото са засаждани от хора, които искат да правят това. И те добре знаят, че трябва да се обгрижват засадените дървета, докато тръгнат на това място. И най-простата грижа е поливането в жегите. Защото другото е опазването им от другите хора, които просто не ги виждат или по странни вътрешни причини ги чупят или им пречат при строителните дейности.
Странно е, но хората, които забелязват засадените дървета са по-малко и от тези, които искат да засаждат и намират как да го правят. А още по-малко ще се сетят, че може да се включат в обгрижването на засадени от другите растения. Един блог, в който заедно с други ежедневни неща се пише и за засадените дървета и цветя е ежедневния блог на Ямбол. Поне веднъж на две седмици човекът пише за засадените цветя и дървета в града. И забележете този блог не го пише българин.
Благотворителното засаждане обикновено е организирано като голям купон. И това е така, защото всички хора имат нужда от близост, любов, шоколад. При това засаждане има вложени средства, независимо как и от къде са взети. И точно поради тази причини благотворителните засаждания често не са съпроводени от по-нататъшно обгрижване и завършват с много малък реален резултат. А в тези засаждания заради организирането на купона има едно допълнително разхищение на средства. Защото участниците са по-скоро млади хора, които имат доходи и дори само храната и напитките, които консумират по време на засаждането може да надхвърлят цената на засадените дървета. Понякога при благотворителни зелени инициативи (не задължително засаждане) участниците оставят твърде много непочистени боклуци, както и други поражения.