събота, 16 май 2015 г.

Аграрен календар: Разсаждане на пипер


неделя, 10 май 2015 г.

Аграрен календар: Ранните домати започнаха да цъфтят

Тези домати, които са обявени за ранни, а не наистина ранните.

събота, 9 май 2015 г.

Аграрен календар: Разсаждане на домати


неделя, 3 май 2015 г.

Започва втора седмица за ранните домати

след разсаждането им навън

Вредители

Това е жито, поникнало от изпуснато жито жънато в предишна година. Нивата не е
обработвана тази година, нито с оран, нито с химикали.
Поникналото случайно жито там изглежда като наплюто от охлюв. Но не е точно така. Това е среда, създадена от насекоми вредители, които са си снесли яйцата вътре и там те са в период на инкубация.
На долната снимка е райграса в къщи - същата история, пълно с инкубатори за вредители. Подобни люпилни има по някои цветя и дори в джоджена в градината ни.
Но в нивите, засети с жито няма такива наплюти растения.
Дали вредителите ги избягват или са били изгонени с подходящи средства?

събота, 2 май 2015 г.

Разсадът е твърде малък

Плануван е за разсаждане в следващата неделя и ще е назад с една седмица спрямо предишни години.

сряда, 29 април 2015 г.

Сто години самота

Книгата се появи след като авторът и почина.
Преди това бях прочела единствената друга, която имаше.
В книгата е разказн животът на едно населено място от създаването му до пълното му изчезване. Това е и разказ за една фамилия - от двамата души, които са родоначалници, на всички техни наследници, до умирането на всички хора от рода.
Всички събития, които се случват са многократно преучеличени. Вдигат се 31 възстания. Героят с въстанията има 14 сина, като по-късно всички без един, умират в един ден. Вали дъжд 6 година, а после 4 години не вали. Някои от тези числа може да не съм запомнила точно.
И хората не могат да познят своят живот, когато го четат на книга. И след многократно четене пак не го разбират. Един от героите член на тази фамилия през целиа си живот чете и препрочита книги, в които е описан живота на рода му и тяхното селище. И разбира чак в последния етап от живота си, което е и към края на съществуването на рода им, че е чел за себе си.
Живота на тези хора на това място е описан увлекателно от разказвча. Самотата е в това, че за 100 години, която възраст може да достигне един човек, може да изчезне цял род и цяло село. И после никой няма да помни нищо. А това значи, че са живели в сами от света.
Докато живеем, не забелязваме, че навсякъде по света хората и селата се губят. Но се появяват на друго място и то по-големи. Не са нашите единствените загубени села и нашите хора само се губят. Навсякъде се променят нещата с по-нови. Дали те са по-правилни е друг въпрос.
Виновни за загубата са си самите хора, не някой друг от вън. Дори постоянно да четем книги за себе си пак не разбираме, че сме героите там. Все си мислим, че това за нас не се отнася.