сряда, 7 юни 2017 г.

Как да се сдобием с растение?

Наскоро получих въпрос: От къде да си купя растение, тук ще ползвам кедър, въпреки че реалния случай не с кедър.
И вторият въпрос беше: От градински център ли?
Аз казах: Не от градински център. Там е като в публичен дом, винаги ще се намери какво да ти продадат! И вероятно няма да е това, което си искал.
Човекът продължи: И все пак от къде да си купя?
Аз казах: Ами винаги се започва от някъде. Аз предпочитам от кварталния бърдак. Говориш директно със собственика, по-лесно се разбираш с него и е по-ясно какво си купил.
После откриваш други хора, които имат други разновидности от твоето растение, разменяте си семена или резници (в случая с кедрите по-добре не резници, но понякога става).
Има и друга версия. Намира се продавач, който е възприел като своя мисия да размножава и продава (понякога дори ги подарява) този вид растение, което си избрал. При по-задълбочено търсене в Интернет може да се намерят такива хора. Заслужава си да се вземе от такъв човек.
И ако се окаже, че това е растението, което пасва на природата и характера на търсача на растение, той наистина си намира други разновидности, влиза в клика на любителите, разменя, раздава и т.н.
Понякога не се оказва правилния вид и ги разкарва.
Но ако е правилния вид, дори растения, които се отглеждат само в къщи могат да надживеят "стопаните" си. Защото те се отличават от "събратята и съсестрите си", защото в тях има митове и наследниците дори схващат, че растенията не могат да оцелеят сами и ги подкрепят.
Но това не е винаги така. Хората, които си избират растение, отглеждат го, имат други от този вид трябва да предвидят къде да ги засадят или подарят така, че да оцелеят още дълги години.
Много от хората не искат да отглеждат дървета, защото "завиждат", че дърветата ще живеят още много след тях, или че няма да ги видят в разцвета им или да ползват благинките им.
Но в това е същността на това да се отглеждат растения и особено по-дълго живеещи. Те могат продължат да носят нашият дух още много време. И може би не само нашия дух...

събота, 3 юни 2017 г.

Размисли в кухнята

Това е сладко от купени ягоди, правено в апартамент.
Сладкото е хранителен продукт, който може да се готви без проблем в апартамент, защото бурканите се самохерметизират.
Това става чрез наливане на горещо сладко, сипва се в тенджерата, докато още къкри на котлона, и завинтване на капачката. Топлият въздух, който остава излита, въпреки доброто завъртане. Според мен при обръщане на бурканчетата обратно този процес се затруднява. Освен това сладкото понякога попада между гумичката и стъклото и може да доведе до невъзможност за плътно прилягане.
Сладкото има доста захар, която е консервант и така може да издържи повече от две години без промяна във вкуса.
Самохерметизацията се прилага и при туршии като се ползва топла марината, или печени чушки без белене, за да останат горещи. При тях солта, киселината и особено при наличие на мазнина водят до по-бързо разхерметизиране и/или промяна във вкуса. Трябва да се консумират още в същия зимен сезон.
Правенето на сладко не е трудоемък процес. Ягодите се мият и престояват със захар поне 30 минути, за да пуснат вода за началото на процеса по варене. Варенето е един час или малко повече или по-малко. И наливането още 20 минути, за една тенджера. И това е всичко. По време на варенето процеса се наблюдава неотлъчно. Много по-лесно от правенето на същото количество сърми да речем. А разликата във вкуса е огромна. Между всяко сладко, което ще си купите и онова, което ще си произведете сами. Дори да е купено от тези по пътя или от био производител или от където и да е другаде и за доста голяма сума.
И разликата между сърмите, които може да си купите и тези, които ще направите за времето за едно сладко от ягоди е много по-малка.

Аз не ползвам фиксове, които позволяват по-малко варене. Пробвах. Те също са с консервант. Странно, имат срок на годност. След изтичане на срока на годност сладкото сменя консистенцията си и става като направено от мас. Да не говорим за вкуса. И това става по-рано от две години от сваряването. Така, че не го препоръчвам.
И лимонена киселина не слагам. Тя е срещу захаросване. За да се захароса сладкото трябва наистина да се сложи твърде много захар или да се превари много. Това със сладко от ягоди не може да стане. А сладкото започва да киселее, независимо, че е доста сладко едновременно.

Все още има време за сладко от ягоди. Действайте!

Хумор в градината

М: Бабо тези домати защо са толкова малки?
Б: М, съсредоточи се!
М: Добре де краставици...

събота, 27 май 2017 г.

Хумор в кухнята

Б: Тези моркови са много развалени, трябва да се изхвърлят.
В: Това е защото са обработени химически. Истинските моркови не правят така. Могат да живеят по 2-3 години.

четвъртък, 25 май 2017 г.

Размисли в офиса

Днес ръководсвото ми каза, че ако не се чувствам комфортно на работното си място мога да се посъветвам с групата за кариерно развитие.
Равносметка:
През октомври всички колеги от моят колектив ме попитаха защо не се преместя.
После същото ми го казаха колегите от бившия ми колектив на същия работодател.
После ми го казаха и хората от един друг колектив, в който работех за малко.
Това стана в рамките на две седмици преди 7-8 месеца.
Преди месец взехме бонуси.
Тогава списъка с колегите, които ми зададоха този въпрос се увеличи, с човек от ръководството, о не прякото ръководство.
Е днес дори и ръководството ми каза да се преместя.
Но все пак ми е интересно на коя от двете шефки първа и е хрумнало това?

четвъртък, 18 май 2017 г.

Едно време и сега / 3

Когато слушах разказа на майка за шефа и ми беше странно. Времето беше същото, по което се развива случката с кукувицата.
Човек израства.
Моето фамилно име е също като на майка. Дойде времето на същото изказване, но на малко име.
Днес си припомних разказа от едно време, въпреки че ситуацията в работата ми е такава от по-отдавна. Казват го с повече заобикалки, но звучи по същия начин:
"Имате ли въпроси, но без Боева".

сряда, 17 май 2017 г.

Едно време и сега / 2

Спомням си, че в шести клас в някой от уроците по биология във въпросите в края на урока пишеше да прочетем повече за някои птици. Не знам дали е пишело кои и по кой въпрос. Тогава нямаше интернет, Гугъл, нямаше енциклопедични книжки с картинки за деца по всички въпроси. У нас имаше само една книга: "Албум за растения и животни". Там бях прочела защо кукувиците имат това поведение, което е всеобщо известно.
В час учителката попита за това поведение. Въпросът и дойде случайно. И аз знаех отговора, но не вдигнах ръка да отговоря.
Аз съм разказвала много пъти тази история и до сега никой от слушателите не е знаел отговора на въпроса. Независимо от възрастта и системата на обучение. Дори интернет и шарените книжки не помагат.