Първото ми Камино

.

Оказа се, че дори на остров Гран Канария има Камино маршрут.

От фара на Маспаломас до църквата в Галдера за 4 дни като по пътя се изкачихме до най-високият връх на острова, Пико де лас Ниевес, 1956м , който не е част от маршрута

Сокотра, откъснато парче земя от континента

Остров Сокотра е малко известен. Не беше известен и за мен.

Един от много малкото острови, които не са вулканични, а е откъснат от континента. Но е много далеч от континентите, също на около 100 км от другата суша. Тази година ми тръгна на острови.

Рекламното изречение за него беше "Боранически рай на Земята". Може да се каже, че "Скритият рай на Земята" е по-правилно определение, защото там всичко е просто и почти естествено.

Причината е че растенията, останали там са тръгнали по свой начин на развитие. Двете най-известни са бутилковите дървета и драконовите дървета. Поради изключително малкия размер там има само малки животни и разбира се никакви хишници, както и отровни животни. Въпреки стратегическото си местоположение брега е изкючително плитък и не може да се акостира с голям плавателен съд. Там все пак има хора, но е много трудно да се стигне до там. Реално няма обявено разписание на самолети. Но това е начина да се стигне.

Хората са отишли там преди около 1200 и са занесли кози. Оказало се, че условията са добри точно за тях и те се размножавата добре на воля. Но изяждат всички поници на нови драконови дървета.

Това е лично мое произведение на една от безкрайните дюни на острова с двете по-горе описани растения.

Първото бутилково дърво, което видях от близо (това на летището не го броя, защото бих казала, че някак изкуствено е попаднало там).

Това пък е първото драконово дърво, което видяхме от близо. Те растат на надморска височина над поне 300 метра. На острова има планини, доста високи и остри за такова малко място. Там мрежата е на другата честота, с която нашите телефони вече не работят. И планините също пречат на обхвата.

Вече е започнало заселването на острова с хотели, както се вижда на заден план. Пораи неспокойната обстановка не напредват бързо. 

Най-добре изцяло да се спи на палатка. По религиозни причини престоя в населените места не е подходящ. Доста често се палатките са някой от пясъчните плажове, посреща се изгрева или залеза или и двете. Имате индивидуален собствен свят. На всякъде има някакъв достъп до вода за къпане, изворна, в река, която прави вирчета, тръба на плажа, в крайна сметка в морето или океана. Нито една от тези води, не е студена, дори хладка, всички са точно с температура за къпане.

Фирминската гора е гора от драконови дървета. Те са вид драцена, кората на която при надрасване изглежда кърваво червена. От кората се прави прах, който е с този цвят и се ползва с медицински цели и дори за боядисване на кожата за предпазване от изгаряне от слънцето.

Лагерът на платото на гората е единственото нясто, където няма вода. Но там е единственото време където леко валя дъжд. Драконовите дървета абсорбират вода от въздуха, дори внасят в почвата за ползване на някои от другите растения на платото.

Всяко едно място, където се отиде на острова практически няма хора, а гледките са такива, каквито не се виждат често. Една такава са безкрайните дюни.

Синята лагуна е едно от приказните места на острова.

Непременно трябва да се посети пещерния човек. Трябва да бъде предупреден, за да ви сготви и нагости в пещерата. След следобедна дрямка, защото е твърде топло за каквото и да било по това време ще имате разходка из лагуната, ще улови с голи ръце риби, дори бодливата риба балон, ще отчупи стриди за ядене директно от водата. Той е динствения човек, който занеше доста добре англииски. Водачите имат доста бегли познания, за шофьорите са почти само 10-20 думи. Ако ходите из планини имате местен водач, което значи от най-близкото село, но те абсолютно не говорят.

Пълно е с мидички, охлюви и корали. Не могат да се изнасят. На летището проверятат много пъти включително с опипване. Този елемент от охлюв е дин от малкото, който някак си остана.

Някъде из острова се срещат постройки от камъни, без покриви или може би са били само останки. В столицата не сме снимали, защото е абсолютно забранено.

Има много места за посещение, пещери, каньони, плажове, отделно шнорхелинг, дайвинг и много други места.

Трябва постоянно да се охлаждате. Единственото място, където може да е под 25 градуса е пикапа, с който ще се придвижвате, когато е пуснат климатика. Това е и единственото място, източник на ток.

Сега малко видео.

Фариорски острови

И там бях.

Отидох, защото исках бяла екскурзия, без бакшиши, уговорки с голяма точност.

Разбира се без това да се отнася за времето. То се сменя често, но главно е дъждовно със силен вятър.

Островите са на над 900 километра от всяко друга суша, където има хора. Там живеят 50 хиляди души и 100 хиляди овце, всяка от които е прономерована и е собственост на някого. Но живеят свободно навсякъде из острова. Освен тях има няколко заека (даже видях), мишки и няколко вида изцяло отглеждани домашно гъски, крави и коне, но дребни породи.

Разбира се има огромно количество видове птици и риби, но те не са свързани със сушата и земята.

Бях през зимата, когато е студено, но само понякога много малко под нулата. Въпреки това тревата е в покой и е жълта, както и мъха, който е важен фактор за зеления облик на островите през лятото.

Още от първия ден валеше и по склоновете на всеки 20-30-50-максимум 100 метра по склона течеше поточе. Островите са вулканични и склонове започват директно от морското равнище с изключение на няколкото по-големи града.

Чудех се как ще снимаме  тази вода, но всички снимаха, въпреки че телефоните ни бяха подгизнали от влага.

Оказа се, че островите са малки - от единия край на острова до другия по дългата страна - 38 км. Може даже за половин час да го изпътуваш целия.

Освен няколкото града на всеки залив има село, в повечето случаи състоящо се от няколко къщи. Но тези места имат забележителности - стара църква, място за сърф, фара,

изходна точка за изкачване на връх, за снимане на птици. От една страна всичко изглежда много ограничено и далечно, от друга например в селото със сърфа има 3 къщи, в които може да се спи. Не знам колко е сезона за сърфа, но тези къщи са толкова и може би съвсем не е лесно да се намери място. 

Ние бяхме извън сезон и за това сме имали избор за място за спане. В сезона предполагам в столицата е лесно, но по селата съвсем не.

Видях водопад, падащ в морето, водопад падащ нагоре, фиорд, вълни, разбиващи се с трясък, стари църкви, шарените къщи, няколко от култовете върхове, фар, гробът на агент 007, скулптура на жената тюлен и дори северно сияние. Може би и други неща.

Качихме се на един от върховете, където дори имаше известно количество сняг. До един от островите пътувахме с ферибот. 

На островите има много тунели - някои под морето, други в планината. Пътищата, които не са покрай водата са едно посочни с места за разминаване. Същото е и за тунелите в планината. А тунелите под морето са широки, в единия дори има кръгово.

Дървета имаше в градовете като улични и на още 2 места по 10-ина декара, но оградени. Защото овцете ги изпасват.

Видяхме слънце денем, но нито веднъж изгрев или залез. Само следи от изгреви и залези.

Фариорските острови са датски, но имат автономия. Това наистина е бяло място, но цените там са като на Дания.