Пътуване до остров Майорка

Пътуването беше замислено като предимно ходене на туризъм в планинския регион по GR221, с раници, с целия багаж, посещение на свещени места, градски разходки и ботанически елементи. Имахме на разположение 7 дни и нощи без предварителна резервация за място за спане, както и без точна схема.

Реализацията - получи се, 7 нощи на различни места, намерени в самия ден на престоя, 3 дни придвижване с целия багаж на гърба, в два други дни туризъм с планински елементи, вторият от които до най-високото достъпно място на острова и два дни с рент-а-кар.

Обикновено снимките се подреждат в обратен ред, с изключение на едни изпуснати.

Четвърти ден - нагоре 860 метра и надолу 400 с багажа с раниците. Може да се намери място за оставяне на багаж за няколко дни, но ние не го бяхме направили.

Полуостров риба.

Дивите цветя на високо бяха най-хубави.

Маркировка по пътя на GR221.

Последен ден - нощувка в шато от преди 500 години. Хубава компания и две бутилки вино за приспиване.

Избата. В нея имаше действащ кладенец за вода.

Седми ден - малко да видим морето

Шести ден - селото на склона, после организационно придвижване и късно следобедно тръгване към височините.

Пети ден

Късно тръгване от Валдемоса и кратко придвижване, след което автобус.

Валдемоса - град на улични цветя, романтика и почит към Санта Каталина

На почти всяка врата имаше керамична плочка за дейностите на тази жена.

Църквите не работели в неделя - тази малка по случайност работеше.

Трети ден - с раници от хижа Мулет до село Деиа. В село Дея спахме в селска къща.

Масата в двора на къщата, където спахме. Всичко е толкова уникално там

Маркировка по пътеките

Пътеката за мулета в миналото сега е за туристи

Втори ден - влакче до Сойер, обиколка през Форналуч и Биеналуч и хотел в Сойер.

След Залез в Биеналуч, а Форналуч обикновено е топ на красивите села в Европа, защото до там има само черни пътища и няма нов стил сгради.

Попътно само лимонови и портокалови градини

Керамика на Пикасо - безплатна изложба на гарата в Сойер.

Старинният влак трамвай.

Първи ден - Палма де Майорка

Катедралата в Палма де Майорка

Кметството

Замъкът в Палма де Майорка.

Пустинята Уади Рум и Петра / Част 1

Една кратка версия на екскурзия за загрявка в началото на годината.

Пустинята Уади Рум

В пустинята ми хареса повече, защото там спахме, а е толкова тихо, а звездите толкова близо.

В пустинята туристите биват придвижвани главно с джипове между обектите. Има и планински маршрути, но пак някой трябва да ви достави до изходния пункт измежду терена от безбройно много скални образувания.

Скалните образувания понякога изглеждат като създадени от човек.

Всъщност пейзажът е много шарен, дори има растения

Пустинята е известна с множество петроглифи - изсечени в скалите рисунки, някои много древни, други по-скорошни. Вече има и надписи на латиница на европейски имена.

Пустинята се казва така, защото Рум е луна, която често се вижда денем тук.

Килиманджаро

 Аз бях там.

Една църква като тази, която видяхме в Кийкьой

Като разглеждах снимките от статията Средновековната Перистрема ,или Долината Ъхлара в Кападокия веднага забелязах, че структурата е абсолютно идентична с тази от скалнен манастир Св. Никола в Турска Странджа. Независимо, че стенописите от „Църквата под дърветата” са много повредени все пак съществуват, за разлика от тези в Св. Никола.
Сигурно така изцяло е имало стенописи и на двете места, а в другите подобни места от околността от това време.

Розовото в Странджанска Турция

Семеен хотел в Кийкьой /бивш Мидия/

При пътешествието в Турска Странджа забелязахме колко много там се харесва розовият цвят. Може да се окаже че спите в розов семеен хотел. Разбира се, че и чаршафите, с които спите да са розови.
Розови може да са къщите. Розови са фугите на джамията малката Св. София, както и замазката между камъните в оградите.

Розовите фуги на Св. София във Визе

Розова къща с дувар от камъни с розова замазка

Може розовото да не е така тачено на другите места в Турция. Тук се тачи.
Може в курортните места да е подредено по предпочитанията на европейските туристи и да не може да се забележи толкова много розово.
Не е въпросът дали ни харесва розовото. Просто по тези места нещата са така както те си ги правят за тях си и може да се видят такива, каквито са, а не напудрени за туристите.

Времето през зимата и пролетта

Тази зима беше доста студено и валя много сняг. Снегът се натрупа и си седеше до към средата на март.
В началото пролетта не беше топла. На два пъти имаше серьозен спад в температурите и слана. Но беше много сухо. Дъжд заваля чак към 20-ти май.

Зеленика, снимка на снимка от музея в Малко Търново

Въпреки, че развитието започна твърде късно растенията наваксаха. Аз го забелязах по снимките. Снимката на цвят на пауловния в Пазарджик е от 29 април в тази година, и на 7 май в предишната. Снимката на гроздето, когато цъфти е от 26 май в тази година и от 4 юни в предишната година. Вярно е, че едната седмица разлика може да е поради факта, че само през седмица си ходя и ако се заблея може да изпусна момента, но особено гроздето за една седмица преминава.
При пътешествието в Странджа хората от Малко Търново  и Бръшлян също отбелязаха, че зимата е била дълга и студена, но през пролетта растенията са се развили по-рано от друг път. И за това зелениката, която е местно ендемично цвете, е прецъфтяла и я видяхме само на снимка. Празниците посветени на нея са около 24 май.

ПЪТЕШЕСТВИЕ В БЪЛГАРСКА И ТУРСКА СТРАНДЖА: Малко Търново

Големият вриз

 ПЪТЕШЕСТВИЕ В БЪЛГАРСКА И ТУРСКА СТРАНДЖА
Ден трети: село Бръшлян, Малко Търново, нестинарски обичай
Малко Търново

Големият вриз е символът на града. Има много легенди за него като. Може да ги прочетете, да Ви ги разкажат. Главното, което аз запомних е, че тук е имала силна растителност, а след изграждането на мраморната чешма духът на нещата е изчезнал някъде.

Камък от Мишкова нива, който е символ на печата на  музея,  който е от стоте национални обекта.

Музеят е разположен в четири отделни сгради, но се базира главно на снимков материал.

Снимки от Евренозово

 От снимките в музея може да научите къде другаде да отдете в околността.

Снимки от разкопките на Мишкова нива

Животинско и растително богатство

Има поне още десетина места, на които трябва да се отиде и не са част от това пътешествие.

Може да пробвате да познаете дървото по кората му

Има и малки елементи на интерактивност.
Битовите предмети и тук и в село Бръшлян може да се видят на живо.
Може да се видят и отделни стари къщи, но след толкова много в Бръшлян не им обърнах внимание.
Виж още:
Град Визе
Скалнен манастир "Св. Никола"
старинен град Кийкьой /бивш Мидия/
нестинарски обичай, село Българи, празника на св. Константин и Елена "стар стил"
село Бръшлян
Водопадът Докузак
тракийско мегалитно светилище Бегликташ