Първото ми Камино

.

Оказа се, че дори на остров Гран Канария има Камино маршрут.

От фара на Маспаломас до църквата в Галдера за 4 дни като по пътя се изкачихме до най-високият връх на острова, Пико де лас Ниевес, 1956м , който не е част от маршрута

Тубкал 2

 Изкачване на връх Тубкал

Тръгнахме по маршрута към Тубкал точно на Великден, 2026.

Маршрутът тръгва от село Имлил, което е разположено на склоновете на планината и се състои от много махали. Нашата махала беше почти последната, защото стигането до центъра по пряка пътека било за 40 минути. Тръгнахме към хижа Тубкал почти веднага след като пристигнахме от Маракеш (пътуването от там е около 2 часа, може и по-малко).

Изкачването към хижата започва от каменисто дере на река и продължава по камениста пътека на серпентини. Пътеката изцяло е силно камениста, не само от терена, а и свободно търкалящи се камъни, но е пригодена за качване на мулета. До хижата са 10 км с 1100 денивелация. По пътя има места за храна и вода като повечето групи обядват на едно място с повече "заведения". Ние също обядвахме там като храната беше много хубава. 

При нашето изкачване се появи по-голяма преспа сняг на 8-мия километър. Там мулетата спряха и някои групи, които придвижват багажа така се наложи да го вземат и носят. След тази преспа имаше участъци без сняг или с малко, където имаше отделни мулета може да са останали там и да се претоварват от носачи с участъка със сняг. Ние просто си носихме всичко. До хижата трябва да стигне и храна за всички туристи. 

В хижата леглата са като при нас известните като "нари", на 2 етажа. Всеки има добър дунапрен матрак, възглавница и пухено одеало. Стаите са големи, полово неутрални и понеже бяхме малка група имаше много други хора. Почти няма място за багаж, но успяхме да се поберем с нашия. Пилешкият тажин беше хубав, вегетарианската храна беше паста със следи от домати. Има и супа харара. 

Въпреки, че това е почти зимно изкачване имаше много хора, може би защото времето извън планината е по-приемливо, а може защото изкачването по сняг си има предимства, въпреки носенето на котки и пикел, даже каска и не се спъваш постоянно в камъни, защото са покрити със сняг. Изкачването може да започне в много различно време, ние тръгнахме към 4:30 сутринта. Наклонът през цялото време е доста голям, защото за 4км денивелацията е 950м. На час - час и половина преди върха се стига до седловина, където естествено се появява вятър, при нас доста силен. Изкачването от там е по билото. На върха има сериозна метална пирамида, но надпис с името на върха няма. 

Заслужава си - най-високият връх в Северна Африка. 

И трябва да има с кого да споделиш.

На връщане след подминаване на билото доста хора са се пробвали да слезнат поне някои участъци с пързаляне по задник и то успешно. 

Ние, както повечето хора тръгнали рано пихме само чай в хижата, прибрахме каквото бяхме оставили в хижата и слезнахме до селото. Обядвахме пак по пътя с онази хубава храна.

Ильов връх

Ильов връх - най-високият връх на Малешевска планина.

На 51 гранична пирамида със Северна Македония.

Няколко подхода за изкачване - две пътеки от разклона за коматински скали, от връх Кадиица. Напряко от село Сушица. 

Може да се пренощува в граничната застава Брестово. която сега е хотел.

До Кораба

Според Уикипедия в Северна Македония има поне 63 планини, въпреки, че не знам дали са самостоятелни. Но 14 от тях имат най-висок връх над 2000м, за разлика от тези в България, които са само 8.

Връх Голям Кораб е най-високия връх на Кораб планина и най-висок едновременно на Северна Македония и Албания. 

Изкачването от страна на Северна Македония включва 15 км черен път и 8-9 часа ходене в двете посоки.

Странното е, че имаше знаме само на Албания.

Ние попаднахме в най-цветното време от годината, в началото на юли и някак успявах да снимам малко от тях.

С изкачването му вече имам 5 от балканските първенци.

Видяхте ли надписа?

За подготовка изкачихме един от другите двухилядници на Северна Македония - планината Бистра с връх Медовица. Така имам и три от планините и над 2000м, заедно с Титов връх.

Изкачване на Колац

Връх Колац или Добра Колата е най-високият връх на Черна Гора. Първенството му е отредено наскоро - дълго време е бил Боботов Кук.

Върхът се намира в планината Проклетия, главната част, на която е в Албания. Самият връх е почти на границата с Албания.

Естествено, че пътуването до там е дълго - пътува се през Сърбия и цялата Черна гора.

Изкачването на върха е продължително, но вече може да бъде скъсено с по 6 километра във всяка посока, поради удължаване на асфалтовия път.

Изкачването на върха е малко по-остро от върховете, които съм качвала до сега. Все пак това е планината Проклетия.

Този е четвъртия от Балканските първенци.

Изкачване на Молдовяну

 Молдовяну е най-високият връх на Румъния.

Първо пътувахме цял ден до изходната точка на пешеходния маршрут - езеро и хижа Бъля.

След като се изкачихме до първата седловина и погледнахме Карпатите в дълбочина всички разбрахме колко величествена планина е тя - много пластове с високи върхове и долини, без основно било.

И тръгнахме, качвахме се, слизахме, подсичахме и след повече от 8 часа в една от многото долини

от гледчер стигнахме до хижа Подрагу. Там няма връзка с мобилен оператор, поради което и трудно може да се намери по случайност. А и хижарката е особено серт, с характер на немски военен.

На втория ден тръгнахме към Молдовяно. Историята се повтори - върхът беше след няколко ката други върхове. Ние се качихме само на два други попътно, иначе пътеката подсичаше височините.

Стигнахме Молдовяну.

Времето беше доста добро, но заваля в последния час на прибирането ни към хижата. Но валеше доста силно, из ведро. Успяхме да се намокрим до най-навътре за това кратко време.

 По обратния път като гледах как се движат облаците разбрах как Карпатите обират голяма част от дъждовалежа за региона на запад от нея, което включва поне северна България, но може да обира и повече от дъждовете.

Разбира се успях да снимам и 50 растения от Карпатите.

Килиманджаро

 Аз бях там.