Отидох до Тибет. Защото исках да отида до Тибет. А не заради някой.
Първото нещо - голямо хало около слънцето още на летището. Местните се чудеха защо ние много се чудим на това. Ами и нас няма такова нещо.
Посетихме много манастири. А е имало още много, които са разрушени. Има и такива, които не сме посетили,въпреки, че наистина посетихме много.
Пътища, пътища, пътища, много добре построени и не са препълнени с коли.
На всяко място за спиране - сергии, сергии, сергии. Но не се говори английски. Само с говорене на преводач и то на телефона на продавача. И на всякъде имаше сребърни монети долар от едно време, сребърен комплект чаши и т.н.
Не може да си купите карта. Защото най-доброто място да си купите карта на Тибет е Европа.
Потала - двореца на Далай лама. Но той е в Индия, а двореца е музей. Най голямата жилищна сграда в известен период от съществуването си, защото е на 13 етажа, разгърната застроена площ и така от почти 7-ми век.
В Тибет има повече нетибетци, отколкото тибетци. Може би тибетците няма да изчезнат, но езика, особено писмения ще изчезне.
Тибет е на пътя между Индия и Китай. Проходът е пътища с превали над 5000, много, много, много пъти минавахме над 5000 пътувайки. В началото се снимахме на тях но после взехме да пропускаме.
От един се показа Еверест. За първи път виждах този връх. Основният път минава покрай базовия лагер за изкачването му от север, което е по-трудно и рядко се практикува. Ние отидохме с електрическо бусче и после до оградата до където пускат обикновените туристи. Но и по-нататък пътят е асфалтиран.
В тибетските манастири в основните сгради, която е за молитва и са съсредоточени изображенията и статуите не може да се снима. Има камери и засичат. Има предупреждение, че ще изтрият всичко от телефона, фотоапарат или камера, ако ви засечат. Наистина ни прегледаха поне частично съдържането на телефоните. На моя преди излизане от страната имаше главно цветя и не изтраяха превъртането назад.
В манастирът в този полубазов лагер на Еверест можахме да снимаме дори видео. Всъщност има манастир и в истинския базов лагер.
Почти всички останали статуи на Буда са от глина, но боядисани със златна боя. Всички тези статуи се пребоядисват всяка година и за това изглеждат много добре. Видяхме оригинални останали от отдавна, те си изглеждат като нашите манастири и икони о едно време, които не са реставрирани. Боядисват се и сградите отвън всяка година. И за това изглеждат толкова бели и чисти.
Какво е Тибет - почти пустинен терен с много хубави пътища, клетки за мобилната мрежа със слънчеви панели за захранване, ограда да не влезне по грешка някой як, планини, но има реки, заради които има сериозни конструкции вероятно за дъждовен сезон и езера.
Има солени езера, защото са били откъснати от морето и са си останали солени. Реките - от там извират 4 от най-големите реки на тази част на Азия. Просто е твърде високо за растителност. Но китайците са засадили покрай пътищата дървета с напояване и допълнителни изградени или поне подредени камъни за запазване на влага.
И гвоздея на програмата - обиколката на Кайлаш - свещената планина. Разбира се ниската обиколка, защото не сме заслужили за високата. Трябва доста обиколки на ниската да се направят, за да бъдете допуснат до високата. Все пак ни се броят за 3, защото сме в свещеният месец - рождения ден на Буда.
Рожденият ден на Буда се празнува с фестивал в Дарчен, от където тръгнахме да обикаляме Кайлаш. Обиколих го. Не ми се стори много по-различно от туристически преход. Но хората наоколо бяха стотици, тибетци, голяма част облечени в тибетски дрехи, някои обикалящи с прострации.
На следващия ден бяхме и на фестивала за рождения ден на Буда. Там най-интересното пак бяха хората, тук повечето в местни дрехи. Навсякъде в Тибет, независимо от облеклото, мястото и възрастта хората бяха обути с маратонки, някои с китайски марки, но много от тях с маратонки, каквито ние носим и то сегашните нови модели.
Още малко продължихме към кралство Гуге и в посока излизане към Непал. Странно е, че като навлезнахме в по-ниската част на излизане и стана по-зелено на всички от групата им се стори по-хубаво, на всички ни беше липсвала зеленината.
Има две основни неща, които са много проблемни - храната, защото цялата идва от далече и вкусовете са неподходящи за нас. Нещата са по-скоро сладки, не солени. Няма нищо общо с китайската храна, която си представяме.
И другото са тоалетните, който няма да описвам.
