сряда, 6 май 2009 г.

Любим литературен герой

Предпочитам да чета книги, в които се говори за хората, птичките, тревичките и т.н. Не книги, в които има много описания на предмети. Защото книгите, в които се говори главно за предметите много бързо започват да звучат архаично. Тези за бъдещето изглеждат малко смешно, защтото след време се оказва, че то е дошло.
Има и книги с неопределено невъзможно време, но и в тях, ако предметите имат описание и ако стават за играчки, Китайците веднага ги правят. Притежаването на предметите на някой герой, външността и т.н. не те прави този герой.

Един от моите наЙ-любими литературни герои е Емил от Льонеберя от книгата на Астрид Линдгрен. Живее в някакво забутано село, но всеки ден открива нещо, прави нещо забавно, на което възрастните слагат етикет пакост. А той просто намира как да си разнообрази живота.
Пакостите са просто прекрасни случки в сравнение с идеите на лоште герои от детските книги и филми и ужасно садистичните неща, които се налагат на тези лоши герои като наказание. Защо в много от детските книги има лоши и добри? Така децата научават бързо какво е лошо и го мислят и го правят. Представяте ли си момче, което в Кой е по-по-най каза, че иска да стане Батман, пасле Робин, после войник, после човекът паяк и т.н. Това не го е научил от Интернет игрите.
Тази книга, е нещо като сериал за един детски живот. А все пак сериалите са онова, което се случва всеки ден. Главният герой не е живял в георично време, няма нереални способности, няма несметни богатства. И пак е интересен. Има прости атрибути "Шапката и Пушката". И се споменава, че като пораснал станал кмет на селото, което е една много реална цел.
Там, където живееше той се ходеше на училище през ден. И аз казах на майка, че ще си избера вторник и четвъртък, а не понеделник, сряда и петък. Майка каза, че то и събота и неделя влизат в списъка и в едната седмица учиш 3 дни, а в другата 4 дни. Бях малко разочарована.

Други любими литературни герои са Питър Пан и Пипи, дългого чорапче. И двамата не искат да пораснат. Даже желанието им се сбъдва.

Литературен герой, които изобщо не харесвам е Хари Потър. Той има характеристики, които почти никой реален човек няма. Той е белязан от съдбата, той е богат (всъшност много богат) и наследствен.
Кой може да се похвали с белег като мълния и бележити събития при раждането си? Или да има толкова пари, че да може да си позволи нещата, които му трябват без изобщо да се замисля и да не мисли за управлението им и евентуално за други, защото тези, които има ще свършат.
Той е наследствен магьосник. Царете и кралете са наследствени, но наследствени откриватели, учени, министър председатели и т.н. има много малко. Между другото болестите са наследствени.
А колко хора имат и трите едновременно? другите деца магьосници имат по едно от тези качества и през цялото време се борят, за да се докажат. Обикновено хората и особено децата се иденифицират с Хари Потър. А те всъшност не са. Отношенията между хората (повечето са деца) са малко много класови. А описанията на предметите твърде подробни и подходящи за правене от Китайците на играчки.
И така моят любим литературен герой е едно симпатично малко момче, което живее симпатичен детски живот, в едно обикновено време и място, които той прави да изглеждат много интересни. И тази книга е написана от една от най-известните авторки на книги за деца Астрид Линдгрен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар