Розата от 31 декември 2015

По телевизията Нели Петкова каза, че и в Карлово розите са цъфнали за Коледа.

Вегетационен сезон

Вегетационен сезон (Growing season) е термин, използван за периода от време през годината, когато климатът е подходящ за растеж на местните и култивирани растения.
Разбира се, че той се определя главно от географската ширина и надморската височина. Също така вегетационният сезон е различен за различните растения. Целта на определянето на обща класификация е задаването на рамки с който да се съобразяват процесите в цветарството, градинарството и селското стопанство.

В повечето случаи вегетационния сезон се определя между времето последната слана през пролетта и първата през есента. За други е броя дни с температура над точката, в която семената на даден вид покълват. В други случаи е периода, в който културите растат, което е по-различно.
В Съединените щати и Канада периода на вегетация обикновено се отнася до времето между последната слана през пролетта и първата слана през есента.
В Европа най-често вегетационния период се определя като броя дни в годината със средно дневна температура от най-малко 5° С (понякога се използва 6° С).
В Англия вегетационния сезон започва, когато температурата на пет последователни дни е над 5 ° C, и завършва след пет последователни дни на температури под 5° C. Средният вегетационен сезон е там е около 252 дни.


Източник:
https://en.wikipedia.org/wiki/Growing_season
https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/192601/thermal_growing_season_summary_report.pdf

Други климатични позакатели за градинарството:
Зона на издръжливост, USDA зони
Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD))
Топлинни зони за растенията (Heat Zones)

Garden Bloggers' Bloom Day - Януари 2016

кокичета

Отдавна не съм публикувала в тази рубрика.
Сега преди наистина да дойде зимата ще публикувам цветята останали от есента.
И кокичета естествено.

хризантема

И хризантеми има няколко позасъхнали, но на стъблото, а не откъснати, както друг път.

иглика

Игликата цъфна през декемшри и дори прецъфтя.

Този бръшлян, който се отглежда като домашен плъзна в градината и оцеля миналата зима. Ще видим дали ще оцелее тази година.
Той е в компания на кокичета, циклами, под формата на листа и зефирантес, също само листа.

А дали този калифорнийски мак ще преживее зимата. Много късно се разви и не можа да цъфне
Вижте и другите учасници в Garden Bloggers' Bloom Day - January 2016.
Вижте още Цветята в градината през януари.

Топлинни зони за растенията

Повечето градинари са запознати със зоните за издръжливост USDA. Карта с тези зони за САЩ е публикувана още през 1960г., а след това актуализирана през 1990 г. и 2012 г. Днес почти всички списания, каталози и книги за отглеждане на растения отблелязват тази зона.

Но студа не е единственият фактор, определящ за оцеляването и благоприятното развитие на растенията. Особено по време на сезон на суша, въздействието на топлината има голямо значение за растенията.

Ефектите от топлина са по-трудно доловими и сложни от тези на студа, който убива растението бързо. Щетите от високите температури може да се проявят в много различни части на растението: цветните пъпки може да изсъхват, листата може да клюмнат, като в последствие загубят хлорофила и да се появяват бели или кафяви и да изсъхнат; корените могат да престанат да растат и т.н. Смъртта на растенията от горещина е бавен и продължителен процес. Растението може да оцелее в забавено или хлоротично състояние в продължение на няколко години. При изсушаването, ензимите, които контролират растежа, се деактивират и растението умира.

Температурата при която растенията започват страдат физиологически и от това да имат щети е над 30 градуса по Целзий (86 градуса по Фаренхайт). На база на това са определени 12 зони според средния брой за дни всяка година с температура над 30 градуса ("топлинни" дни). Зоните варират от Зона 1 (с по-малко от един "топлинен" ден), за да Zone 12 (с над 210 "топлинни" дни).

Може да видите скалата за определане на зоните.

Топлинните зони (Heat Zones) все повече навлизат при описанието на местообитанията на растенията. Те са изписани заедно със зоните за издръйливост. Например: 3-8, 8-1 (зоновото определяне на лалетата), означава USDA зони 3-8 и толинни зони 8-1.

Най-важното, за което може да се ползва това зониране е адекватното поливне в гранични за определени растения условия. Липсата на вода дори за кратък период в живота на растението може да бъде фатална.

Източник:
http://www.ahs.org/gardening-resources/gardening-maps/heat-zone-map
http://theseedsite.co.uk/hardiness.html

Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD))

Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) са мярка за акумулиране на топлина, използвана от флористи, градинари и земеделски производители, за да се определят и предскажат етапите на развитие на растителни и животински видове. Например период на цъфтеж на определено цвете, време за достигане на зрялост на зърното, време за поникване на дадено раастение и т.н.

При липса на екстремни условия като нетипична суша или заболяване, растенията се развиват като натрупват температурата на околната среда по кумулативен начин. Ето защо този показател позволява на градинарите да прогнозират на зрялост на растенията. Показателят е приложим особено в оранжерийни условия, където условията са контролируеми.

Въпреки, че степента на развитие на растенията се определя не само от топлината, а и от други фактори на средата като влага, дневната температура има голямо значение за развитието и съзряването на растенията, плодовете и семената. Израстването на растенията, както и съпътстващи събития като наличието и развитието на насекоми, които спомагат опрашватето се определя силно от натрупаното количество топлина. Така с помощта на показател за комулативно натрупаната топлина може да се предскажат различни етапи в развитието на растенията.

Растежни градуси (Growing degrees (GDs)) се дефинира като температурата (в градуси) над определен праг, който е различен за различните растения. Всеки вид растения има базова температура (праг), под който те имат нулев растеж. Растежни градуси (Growing degrees (GDs)) се пресмята като за всеки ден се пресмята средната темперетура и от нея се изважда базовата. Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) са акумулираните до определения момент растежни градуси за всеки от дните за сезона.

В общия случай за базова температура се приема 10 градуса по Целзий.

Показателят може да се използва за определяне пригодността на даден регион за отглеждане на конкретна култура, изчисляване растежните етапи на културите и плевелите, като се ползва за графици за торене и борба с плевелите; да се определи зрялост и периода за събиране на реколтата и т.н.

Не знам дали съм превела добре термина, не знам дали съществува такъв термин у нас. Ако намеря ще го променя. Намерих го, когато търсих материали за определането на зоните на издръжливост.

Източник на информацията:

wikipedia - Growing degree day

Growing degree-day calculation

Зониране, USDA зони

Зона на издръжливост (подкатегория на вертикалното зониране) е географски определена територия, в която определени категории на растения растат и се развиват добре в открита среда. Зоната на издръжливост се определя от климатичните  условия на територията, и по-точно от средни минимални температури. Това зониране е разработено от Министерството на Съединените щати на земеделието (United States Department of Agriculture / USDA), но е прието от други страни.
Зоните са 13, като най-студена е зона 0, а най-топла зона 12. Освен крайните две зони, другите са разделени на две подзони А и В.

Таблица с интервала на минималните температурни стойности на зоните могат да се намерят навсякъде, например в Wikipedia.

Повечето семена и растения се продават с указание точно в кои зони могат да живеят на открито. При описание на естественото разпространение на растенията също се включва и описание на зоните, в които расте. 
В това зониране не е взето под внимание максималната горещина, както и количество на валежите, влажност на въздуха, снежна покривка.
Условията за растеж на растенията се определят от всички тези фактори, както и от вида на почвата. Зонирането изобщо не може да се използва като алманах при отглеждане на растения.

Картата на Европа със зоните е твърде обща. Но може да се забележи, е независимо от сравнително южното ни разположение в Европа ние сме в много по-студени зони, отколкото по-голяма част от Западна Европа. Това е така, защото минималните температури се определят от ниските температури през зимата

На този сайт може да се намери малко по-подробна карта на зоните за България (от където е и картата по-горе).
http://www.plantmaps.com/interactive-bulgaria-plant-hardiness-zone-map-celsius.php

Аграрен календар: Развитие на житото през късната есен

По полето се наблюдават полета, засети в два периода.
Едните са с доста рано засадено жито, за да се хванат дъждовете в началото на есента. То поникна и порасна, имаше време и плевели да се появят. Но след това го хвана сушата и този вид рано засадени жита са пожълтяли от това.

Вторият тип са късно засадени. Тези полета са с доста по-зелено жито, но то е твърде малко на размер за презимуване. Даже може да не е много редовно излезнало, заради липса на влага след засаждането му.