Виното и показател за топлинна акумулация

След като научих за съществуването на показател растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) веднага се сетих, че може да се ползва за оценка на качеството на виното по показател слънчеви часове на гроздето от което е направено. И разбира се потърсих скала по този въпрос. Скалата, която веднага се намира по този въпрос е Winkler scale. И веднага забелязах, че всички места в България и то на база на слънчево греене за цяла година са в най-лошата група. Изключение прави Сандански и то само за 2012 година.

<=2,500 градусови дни: Регион I
2,501–3,000 градусови дни: Регион II
3,001–3,500 градусови дни: Регион III
3,501–4,000 градусови дни: Регион IV
> 4,000 градусови дни: Регион V

И все пак това е скала, която се отнася за Калифорния. Или дори за САЩ. България е на северна ширина на най-северните региони на САЩ. За тази скала пише, че на различните сортове са им необходими различни градусови дни. И така да е ние сме само в най-ниската група. Трябва нашите винени сортове да са съвсем разлини от тамошните.

За района на Европа, където сме ние и сме по-скоро южна страна. Поне за сега не съм намерила наименована скала за слънчево греене.

Намерих примерно скала от английски сайт, която може да се обобщи по следния начин:

<=1300 градусови дни: Регион 1

1301–1500 градусови дни: Регион 2
1501–1800 градусови дни: Регион 3
1801–2200 градусови дни: Регион 4
> 2200 градусови дни: Регион 5

В тази класация сме по добре.

На база на измерени температури, които съм събрала от интернет, по периодите от таблицата за населените места са пресметнати и регионите. В таблицата има показателя, сумиран на база на цяла година, усреднен от годините, за които е имало данни, После има показател съшо за цяла година, но усреднен само за годините след 2000, когато показателя става по-висок. След това са стойностите на показателя, но сумиран само до края на септември, когато се бере гроздето и после усреднен за годините, в които е имало данни за всяко място, а после само върху годините след 2000-та. И след това са регионите по втората скала за всяка една от колоните с усреднени стойности. За върховете съм записала регион 0, защото там изобщо не расте грозде. Но така за информация какви са стойностите.

Докато разглеждах годишното развитие на този показател забелязах интересна зависимост. Всички години, които помня като тежка криза са в 7-те с най-ниски такива показатели. Най-нисък е периода 1976-77-78. Аз го помня само много общо. Знам, че петрола се е повишил двукратно и е имало режим на тока, както и режим на почивните дни. Тогава е имало само един, но е бил различен за различните окръзи.

Следващата лоша година е 1991, кочто вече помня. Тогава бях студентка. През зимата на 1991-92 настана криза, свързана с липсата на основни хранителни продукти. Тогава бях основен седящ по опашките елемент в семейството ни. А после последва и купонна система. Следващата лоша година е 1997, когато имаше валутна криза и стана деноминациата.

Като много топли години помня 2000 и 2012. Особено 2012, когато август беше по-топъл и от юли. 

Но въпреки всичко по моите записки най-добрата реколта от грозде сме имали през 2013. И не само ние. Все пак при изключително топло време се налага поливане, при задължително спазване на режим на нощно поливане заради маната, а то тогава има проблем с липсата на вода по време, когато е правилно. През 2012 сме обрали гроздето много рано и е имало причина да го направим.

Следващата добра година е 2007. Вярно е, че и тогава имаше хубава реколта за вино.

И следващата толкова добра година за гроздето беше тази година - 2016, въпреки, че по GDD 2015 е била мноно по-добра. Винаги има комплекс от условия за нещата. Ще ми трябват много наблюдения върху реколтата от грозде, за да открия цялата комбинация, поне по отношение на климатичните показатели.

Също така забелязах много добрата 1994 година. Сигурно и това има значение, че сме успели да се съвземем след 1991-92.

Тук може да се отбележи сравнително лошата 2005 на фона на доста по-високите показатели от 2000 година насам. Това е годината с големите наводнения. Но понеже гроздето при поливни условия има почти два пъти по-голям добив от грозде при неполивни през 2005 имаше много на количество с по-нисък градус. И в следващите седем години се продаваше вино главно от 2005 като по-отлежало.

Подобна зависимост за добри и лоши години се наблюдава и при показателя за зониране на топлинна издръжливост. 

Вегетационен сезон в България

Вегетационният сезон, дефиниран като периода, когато минималната температура не пада под нула градуса е най-често ползвания и цитиран у нас показател.

Фактически данни за измерени температури не се намират толкова лесно, колкото прогнозни. Данните, които съм свалила от Интернет са главно от StringMeteo.com и от сайтове, които престанаха да съществуват като място за фактически показатели.

В таблицата по-долу съм извела показатели за вегетационния сезон на отделни населени места. Посочени са периодите, за които е имало налични данни.

Средният, минимален и максимален вегетационен сезони са базирани на измерена продължителност за всяка от годините.
Екстремните дати са за ден, в която най-късно през пролетта и най-рано през есента е имало температури под 0 градуса, но те обичайно са в различни години.
Дата за средно е върху всички дати от периода съответстващи на последния ден с отрицателна температура през пролетта и първият през есента съответно за всяка година.

Вегетационен сезон

Вегетационен сезон (Growing season) е термин, използван за периода от време през годината, когато климатът е подходящ за растеж на местните и култивирани растения.
Разбира се, че той се определя главно от географската ширина и надморската височина. Също така вегетационният сезон е различен за различните растения. Целта на определянето на обща класификация е задаването на рамки с който да се съобразяват процесите в цветарството, градинарството и селското стопанство.

В повечето случаи вегетационния сезон се определя между времето последната слана през пролетта и първата през есента. За други е броя дни с температура над точката, в която семената на даден вид покълват. В други случаи е периода, в който културите растат, което е по-различно.
В Съединените щати и Канада периода на вегетация обикновено се отнася до времето между последната слана през пролетта и първата слана през есента.
В Европа най-често вегетационния период се определя като броя дни в годината със средно дневна температура от най-малко 5° С (понякога се използва 6° С).
В Англия вегетационния сезон започва, когато температурата на пет последователни дни е над 5 ° C, и завършва след пет последователни дни на температури под 5° C. Средният вегетационен сезон е там е около 252 дни.


Източник:
https://en.wikipedia.org/wiki/Growing_season
https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/192601/thermal_growing_season_summary_report.pdf

Други климатични позакатели за градинарството:
Зона на издръжливост, USDA зони
Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD))
Топлинни зони за растенията (Heat Zones)

Топлинни зони за растенията

Повечето градинари са запознати със зоните за издръжливост USDA. Карта с тези зони за САЩ е публикувана още през 1960г., а след това актуализирана през 1990 г. и 2012 г. Днес почти всички списания, каталози и книги за отглеждане на растения отблелязват тази зона.

Но студа не е единственият фактор, определящ за оцеляването и благоприятното развитие на растенията. Особено по време на сезон на суша, въздействието на топлината има голямо значение за растенията.

Ефектите от топлина са по-трудно доловими и сложни от тези на студа, който убива растението бързо. Щетите от високите температури може да се проявят в много различни части на растението: цветните пъпки може да изсъхват, листата може да клюмнат, като в последствие загубят хлорофила и да се появяват бели или кафяви и да изсъхнат; корените могат да престанат да растат и т.н. Смъртта на растенията от горещина е бавен и продължителен процес. Растението може да оцелее в забавено или хлоротично състояние в продължение на няколко години. При изсушаването, ензимите, които контролират растежа, се деактивират и растението умира.

Температурата при която растенията започват страдат физиологически и от това да имат щети е над 30 градуса по Целзий (86 градуса по Фаренхайт). На база на това са определени 12 зони според средния брой за дни всяка година с температура над 30 градуса ("топлинни" дни). Зоните варират от Зона 1 (с по-малко от един "топлинен" ден), за да Zone 12 (с над 210 "топлинни" дни).

Може да видите скалата за определане на зоните.

Топлинните зони (Heat Zones) все повече навлизат при описанието на местообитанията на растенията. Те са изписани заедно със зоните за издръйливост. Например: 3-8, 8-1 (зоновото определяне на лалетата), означава USDA зони 3-8 и толинни зони 8-1.

Най-важното, за което може да се ползва това зониране е адекватното поливне в гранични за определени растения условия. Липсата на вода дори за кратък период в живота на растението може да бъде фатална.

Източник:
http://www.ahs.org/gardening-resources/gardening-maps/heat-zone-map
http://theseedsite.co.uk/hardiness.html

Зониране, USDA зони

Зона на издръжливост (подкатегория на вертикалното зониране) е географски определена територия, в която определени категории на растения растат и се развиват добре в открита среда. Зоната на издръжливост се определя от климатичните  условия на територията, и по-точно от средни минимални температури. Това зониране е разработено от Министерството на Съединените щати на земеделието (United States Department of Agriculture / USDA), но е прието от други страни.
Зоните са 13, като най-студена е зона 0, а най-топла зона 12. Освен крайните две зони, другите са разделени на две подзони А и В.

Таблица с интервала на минималните температурни стойности на зоните могат да се намерят навсякъде, например в Wikipedia.

Повечето семена и растения се продават с указание точно в кои зони могат да живеят на открито. При описание на естественото разпространение на растенията също се включва и описание на зоните, в които расте. 
В това зониране не е взето под внимание максималната горещина, както и количество на валежите, влажност на въздуха, снежна покривка.
Условията за растеж на растенията се определят от всички тези фактори, както и от вида на почвата. Зонирането изобщо не може да се използва като алманах при отглеждане на растения.

Картата на Европа със зоните е твърде обща. Но може да се забележи, е независимо от сравнително южното ни разположение в Европа ние сме в много по-студени зони, отколкото по-голяма част от Западна Европа. Това е така, защото минималните температури се определят от ниските температури през зимата

На този сайт може да се намери малко по-подробна карта на зоните за България (от където е и картата по-горе).
http://www.plantmaps.com/interactive-bulgaria-plant-hardiness-zone-map-celsius.php