Виното и показател за топлинна акумулация

След като научих за съществуването на показател растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) веднага се сетих, че може да се ползва за оценка на качеството на виното по показател слънчеви часове на гроздето от което е направено. И разбира се потърсих скала по този въпрос. Скалата, която веднага се намира по този въпрос е Winkler scale. И веднага забелязах, че всички места в България и то на база на слънчево греене за цяла година са в най-лошата група. Изключение прави Сандански и то само за 2012 година.

<=2,500 градусови дни: Регион I
2,501–3,000 градусови дни: Регион II
3,001–3,500 градусови дни: Регион III
3,501–4,000 градусови дни: Регион IV
> 4,000 градусови дни: Регион V

И все пак това е скала, която се отнася за Калифорния. Или дори за САЩ. България е на северна ширина на най-северните региони на САЩ. За тази скала пише, че на различните сортове са им необходими различни градусови дни. И така да е ние сме само в най-ниската група. Трябва нашите винени сортове да са съвсем разлини от тамошните.

За района на Европа, където сме ние и сме по-скоро южна страна. Поне за сега не съм намерила наименована скала за слънчево греене.

Намерих примерно скала от английски сайт, която може да се обобщи по следния начин:

<=1300 градусови дни: Регион 1

1301–1500 градусови дни: Регион 2
1501–1800 градусови дни: Регион 3
1801–2200 градусови дни: Регион 4
> 2200 градусови дни: Регион 5

В тази класация сме по добре.

На база на измерени температури, които съм събрала от интернет, по периодите от таблицата за населените места са пресметнати и регионите. В таблицата има показателя, сумиран на база на цяла година, усреднен от годините, за които е имало данни, После има показател съшо за цяла година, но усреднен само за годините след 2000, когато показателя става по-висок. След това са стойностите на показателя, но сумиран само до края на септември, когато се бере гроздето и после усреднен за годините, в които е имало данни за всяко място, а после само върху годините след 2000-та. И след това са регионите по втората скала за всяка една от колоните с усреднени стойности. За върховете съм записала регион 0, защото там изобщо не расте грозде. Но така за информация какви са стойностите.

Докато разглеждах годишното развитие на този показател забелязах интересна зависимост. Всички години, които помня като тежка криза са в 7-те с най-ниски такива показатели. Най-нисък е периода 1976-77-78. Аз го помня само много общо. Знам, че петрола се е повишил двукратно и е имало режим на тока, както и режим на почивните дни. Тогава е имало само един, но е бил различен за различните окръзи.

Следващата лоша година е 1991, кочто вече помня. Тогава бях студентка. През зимата на 1991-92 настана криза, свързана с липсата на основни хранителни продукти. Тогава бях основен седящ по опашките елемент в семейството ни. А после последва и купонна система. Следващата лоша година е 1997, когато имаше валутна криза и стана деноминациата.

Като много топли години помня 2000 и 2012. Особено 2012, когато август беше по-топъл и от юли. 

Но въпреки всичко по моите записки най-добрата реколта от грозде сме имали през 2013. И не само ние. Все пак при изключително топло време се налага поливане, при задължително спазване на режим на нощно поливане заради маната, а то тогава има проблем с липсата на вода по време, когато е правилно. През 2012 сме обрали гроздето много рано и е имало причина да го направим.

Следващата добра година е 2007. Вярно е, че и тогава имаше хубава реколта за вино.

И следващата толкова добра година за гроздето беше тази година - 2016, въпреки, че по GDD 2015 е била мноно по-добра. Винаги има комплекс от условия за нещата. Ще ми трябват много наблюдения върху реколтата от грозде, за да открия цялата комбинация, поне по отношение на климатичните показатели.

Също така забелязах много добрата 1994 година. Сигурно и това има значение, че сме успели да се съвземем след 1991-92.

Тук може да се отбележи сравнително лошата 2005 на фона на доста по-високите показатели от 2000 година насам. Това е годината с големите наводнения. Но понеже гроздето при поливни условия има почти два пъти по-голям добив от грозде при неполивни през 2005 имаше много на количество с по-нисък градус. И в следващите седем години се продаваше вино главно от 2005 като по-отлежало.

Подобна зависимост за добри и лоши години се наблюдава и при показателя за зониране на топлинна издръжливост. 

За нещата от сериалите: Ландшафтен дизайн

Размишления на Кари Брадшоу от филма Сексът и градът по повод на дизайна на градината на мадама преместила се от Манхатън в къща в Кънектикът:
"Не можах да си представя как едно толкова природно място може да се превърне в толкова изкуствен боклук".

Царевица за малко сянка

Царевица за малко сянка в градината ни.

Вегетационен сезон в България

Вегетационният сезон, дефиниран като периода, когато минималната температура не пада под нула градуса е най-често ползвания и цитиран у нас показател.

Фактически данни за измерени температури не се намират толкова лесно, колкото прогнозни. Данните, които съм свалила от Интернет са главно от StringMeteo.com и от сайтове, които престанаха да съществуват като място за фактически показатели.

В таблицата по-долу съм извела показатели за вегетационния сезон на отделни населени места. Посочени са периодите, за които е имало налични данни.

Средният, минимален и максимален вегетационен сезони са базирани на измерена продължителност за всяка от годините.
Екстремните дати са за ден, в която най-късно през пролетта и най-рано през есента е имало температури под 0 градуса, но те обичайно са в различни години.
Дата за средно е върху всички дати от периода съответстващи на последния ден с отрицателна температура през пролетта и първият през есента съответно за всяка година.

Презимуване на цветята

Калифорнийският мак и вечерната иглика презимуваха.

Това не са нови растения, а са миналогодишните.

Вегетационен сезон

Вегетационен сезон (Growing season) е термин, използван за периода от време през годината, когато климатът е подходящ за растеж на местните и култивирани растения.
Разбира се, че той се определя главно от географската ширина и надморската височина. Също така вегетационният сезон е различен за различните растения. Целта на определянето на обща класификация е задаването на рамки с който да се съобразяват процесите в цветарството, градинарството и селското стопанство.

В повечето случаи вегетационния сезон се определя между времето последната слана през пролетта и първата през есента. За други е броя дни с температура над точката, в която семената на даден вид покълват. В други случаи е периода, в който културите растат, което е по-различно.
В Съединените щати и Канада периода на вегетация обикновено се отнася до времето между последната слана през пролетта и първата слана през есента.
В Европа най-често вегетационния период се определя като броя дни в годината със средно дневна температура от най-малко 5° С (понякога се използва 6° С).
В Англия вегетационния сезон започва, когато температурата на пет последователни дни е над 5 ° C, и завършва след пет последователни дни на температури под 5° C. Средният вегетационен сезон е там е около 252 дни.


Източник:
https://en.wikipedia.org/wiki/Growing_season
https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/192601/thermal_growing_season_summary_report.pdf

Други климатични позакатели за градинарството:
Зона на издръжливост, USDA зони
Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD))
Топлинни зони за растенията (Heat Zones)

Топлинни зони за растенията

Повечето градинари са запознати със зоните за издръжливост USDA. Карта с тези зони за САЩ е публикувана още през 1960г., а след това актуализирана през 1990 г. и 2012 г. Днес почти всички списания, каталози и книги за отглеждане на растения отблелязват тази зона.

Но студа не е единственият фактор, определящ за оцеляването и благоприятното развитие на растенията. Особено по време на сезон на суша, въздействието на топлината има голямо значение за растенията.

Ефектите от топлина са по-трудно доловими и сложни от тези на студа, който убива растението бързо. Щетите от високите температури може да се проявят в много различни части на растението: цветните пъпки може да изсъхват, листата може да клюмнат, като в последствие загубят хлорофила и да се появяват бели или кафяви и да изсъхнат; корените могат да престанат да растат и т.н. Смъртта на растенията от горещина е бавен и продължителен процес. Растението може да оцелее в забавено или хлоротично състояние в продължение на няколко години. При изсушаването, ензимите, които контролират растежа, се деактивират и растението умира.

Температурата при която растенията започват страдат физиологически и от това да имат щети е над 30 градуса по Целзий (86 градуса по Фаренхайт). На база на това са определени 12 зони според средния брой за дни всяка година с температура над 30 градуса ("топлинни" дни). Зоните варират от Зона 1 (с по-малко от един "топлинен" ден), за да Zone 12 (с над 210 "топлинни" дни).

Може да видите скалата за определане на зоните.

Топлинните зони (Heat Zones) все повече навлизат при описанието на местообитанията на растенията. Те са изписани заедно със зоните за издръйливост. Например: 3-8, 8-1 (зоновото определяне на лалетата), означава USDA зони 3-8 и толинни зони 8-1.

Най-важното, за което може да се ползва това зониране е адекватното поливне в гранични за определени растения условия. Липсата на вода дори за кратък период в живота на растението може да бъде фатална.

Източник:
http://www.ahs.org/gardening-resources/gardening-maps/heat-zone-map
http://theseedsite.co.uk/hardiness.html

Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD))

Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) са мярка за акумулиране на топлина, използвана от флористи, градинари и земеделски производители, за да се определят и предскажат етапите на развитие на растителни и животински видове. Например период на цъфтеж на определено цвете, време за достигане на зрялост на зърното, време за поникване на дадено раастение и т.н.

При липса на екстремни условия като нетипична суша или заболяване, растенията се развиват като натрупват температурата на околната среда по кумулативен начин. Ето защо този показател позволява на градинарите да прогнозират на зрялост на растенията. Показателят е приложим особено в оранжерийни условия, където условията са контролируеми.

Въпреки, че степента на развитие на растенията се определя не само от топлината, а и от други фактори на средата като влага, дневната температура има голямо значение за развитието и съзряването на растенията, плодовете и семената. Израстването на растенията, както и съпътстващи събития като наличието и развитието на насекоми, които спомагат опрашватето се определя силно от натрупаното количество топлина. Така с помощта на показател за комулативно натрупаната топлина може да се предскажат различни етапи в развитието на растенията.

Растежни градуси (Growing degrees (GDs)) се дефинира като температурата (в градуси) над определен праг, който е различен за различните растения. Всеки вид растения има базова температура (праг), под който те имат нулев растеж. Растежни градуси (Growing degrees (GDs)) се пресмята като за всеки ден се пресмята средната темперетура и от нея се изважда базовата. Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) са акумулираните до определения момент растежни градуси за всеки от дните за сезона.

В общия случай за базова температура се приема 10 градуса по Целзий.

Показателят може да се използва за определяне пригодността на даден регион за отглеждане на конкретна култура, изчисляване растежните етапи на културите и плевелите, като се ползва за графици за торене и борба с плевелите; да се определи зрялост и периода за събиране на реколтата и т.н.

Не знам дали съм превела добре термина, не знам дали съществува такъв термин у нас. Ако намеря ще го променя. Намерих го, когато търсих материали за определането на зоните на издръжливост.

Източник на информацията:

wikipedia - Growing degree day

Growing degree-day calculation

Зониране, USDA зони

Зона на издръжливост (подкатегория на вертикалното зониране) е географски определена територия, в която определени категории на растения растат и се развиват добре в открита среда. Зоната на издръжливост се определя от климатичните  условия на територията, и по-точно от средни минимални температури. Това зониране е разработено от Министерството на Съединените щати на земеделието (United States Department of Agriculture / USDA), но е прието от други страни.
Зоните са 13, като най-студена е зона 0, а най-топла зона 12. Освен крайните две зони, другите са разделени на две подзони А и В.

Таблица с интервала на минималните температурни стойности на зоните могат да се намерят навсякъде, например в Wikipedia.

Повечето семена и растения се продават с указание точно в кои зони могат да живеят на открито. При описание на естественото разпространение на растенията също се включва и описание на зоните, в които расте. 
В това зониране не е взето под внимание максималната горещина, както и количество на валежите, влажност на въздуха, снежна покривка.
Условията за растеж на растенията се определят от всички тези фактори, както и от вида на почвата. Зонирането изобщо не може да се използва като алманах при отглеждане на растения.

Картата на Европа със зоните е твърде обща. Но може да се забележи, е независимо от сравнително южното ни разположение в Европа ние сме в много по-студени зони, отколкото по-голяма част от Западна Европа. Това е така, защото минималните температури се определят от ниските температури през зимата

На този сайт може да се намери малко по-подробна карта на зоните за България (от където е и картата по-горе).
http://www.plantmaps.com/interactive-bulgaria-plant-hardiness-zone-map-celsius.php

Размножаване на Бегония тубероза, Грудкова бегония

Бегонията, която образува грудки би трябвало да се размножава с грудки.
Грудка може да си купим от магазина, но как да я размножим.
Нова грудка, дори такава, коята е от тип детка се образува много рядко, особено на големите хибридни видове.
Грудките на бегониите не могат да се разрязват като грудките на картофите и от всяка част да стане растение. Разрязаните грудки боледуват и растенията умират.
Може да отгледате грудкова бегония от семена, както и градинските бегонии. Но семената трябва да са от производител на семена. При семенното разможаване се губят пищността и цветовете, създадени в следствие на хибридизация.
И така достигаме до най-използвания метод за размножаване на бегониите - чрез резница. През активния период може да се ползва всяко клонче, което има коляно на бегония тубероза. Много бързо пуска корени, независимо от това дали е във вода или направо засадено в подходяща смеска.
Растението от резница, когато е по-рано в активния сезон се развива напълно и в последсвие образува грудка.
Растенията, дори от закупена грудка са с много на количество цветове само в първата година, заради допълнителни процедури правени в центровете за размножаване, от където се разпространяват на пазара. Но след тази първа година растенията от оцелелите грудки и растенията, размножени от резници са равностойни по развитие и цъфтеж.
Виж още: 
Бегония - произход, описание, отглеждане
Tuberous Begonia / Бегония тубероза, Грудкова бегония
Засаждане на бегония тубероза

Земя

Земята след замръзване е бухнала и шуплеста като втасало тесто.

Зазимяване на растенията

За сега направих преход към зазимяване на растенията.
Сложени са близо до къщата, където се топли и не вали дъжд. Саксиите и подложките са измити преди внасянето в избата.

Гората в Дания / Jægersborg Dyrehave

Тази гора е засадена след завладяването на Дания от Нелсън. За да има дървета, от които да се направят кораби за войната за освобождването. Тя е останала от тогава. Забранено е да се сече, както и всякакви други дейности.

Горта в момента изглежда так. Ако някое дърво падне то се оставя на мястото му. Изглежда малко твърде разложено.
И все пак като се загледа човек открива, че ням нито едно паднало семе на земята, както и нито едно младо дърво, поникнало от само себе си. И това е така, защото има елени и сърни. Но няма вълци лисици и кучета. Въпреки, че елените и сърните се хранят изкуствено изяждат и всички паднали семена. Има отделни части в гората, които са оградени с мрежи, кадето има много ниски храсти и може би малки дървета. Като в нашите по-големи паркове, които не са добре поддържани, но у нас големите дървета не са толкова големи.
Човек като види тази гора си казва, че дърветата съвсем не са устойчиви и дълготрайни. Но всъщност самата гора не е устойчива, защото е лишена от многообразието. Оставени са само "добрите". Добрите са животните, които не са хищници, както и добрите черти на човека със забраната за сечене.
За повече информация виж Jægersborg Dyrehave

Изборът

фритилария

Това е магазин за цветя в в Дания.

подредени цветя

Не може да се прецени добре площта, но вероятно е с размера на Метро. И вътре има само цветя, стайни и градински, декоративни храсти и дървета и ядливи храсти и дървета.
Сезонът, в който бях там е такъв, че цветята за градина са многогодишни.
Изборът е огромен. Има всякакви цветове и разновидности.

малко стайни

Хората в Дания имат сравнително високи доходи и могат да си позволят да си купят каквото пожелаят. Биха организирали веднага мечтаната от тях градина. Могат да си купят всяко цвете. Като знам, че основна част от градинарството е как да си намериш нещо, което си намислил, те какво ли правят. Направо заради този избор градинарите не могат да имат цветарски мечти. Дори и неградинарите имат някакви възгледи за харесване на определени цветя, но и там работи принципа на каквото има съседа или нещо, което е модерно, голямо и т.н.
Но от гледна точка на цветята!!!
Въпреки, че тези цветя са многогодишни в рамките на една година над 50% и дори до 80% от тези в магазина може да не останат живи.
Хората с градинарски дух са около 10%. Ако попаднат при не градинар може и да не оцелеят повече от година. Как ще направят място за новия избор. Те се доставят там главно от Германия. Едва ли се връщат голяма част от непродадените количество или пък се засаждат от фирмите продавачи..
Така, че растенията пак нямат избор

Wildflower Wednesday: април 2014

Грудесто зарасличе

През април от дивите растения в градината видях да цъфтят:
Грудесто зарасличе (Symphytum tuberosum) - пред една къща в Мало Конаре.

Луковична горава

Луковична горава (Cardamine bulbifera) - у нас на село.

Все още продължават да цъфтят кукуряка, гарванов лук и мускари. Те са част от дивия кът на село.
Разгледайте и какви диви цветя цъфтят в градините на другите.

Албум Диви растения, пренесени в домашната градина във Fdcebook.

Garden Bloggers' Bloom Day - Април 2014

дамско сърце, бяло

дамско сърце, розово

В средата на април тази година цъфтяха
дамско сърце (Dicentra), кандилка (Aquilegia) и цветето с коралови камбанки (Heuchera).
Вижте и какво цъфти в градините през април.
Албум във Facebook: Цветята в градината през април

цвете с коралови камбанки

кандилка

Отглеждане на лимони

Никъде в България културните видове лимони не могат да преживеят зимата (може само дивия лимон). Те трябва да се прибират на сравнително топло място, до което достига и светлина.

Преди повече от 50 години лимоните са били изключително ценни. Тогава хората у нас не са имали достъп до никакви други пресни плодове през зимата.
Сега има достъп до всякакви плодове, а да не говорим каква е цената на килограм лимони.
И все пак някои хора продължават да отглеждат доста лимони.
Ние имаме един, чийто плодове са твърде дребни. Ако опитате домашен лимон ще разберете, че дори и при тях има голяма разлика с магазинните. Домашните нямат този твърде кисел вкус и може да се окаже, че много хора, които отказват да го ядат или поне без захар или мед биха го яли без проблем. Така, че дори лимоните си заслужават домашното отглеждане.
Лимоните от двете снимки са от един двор. За да имат толкова много листа в края на март през зимата са били на много светли място. Колкото по-тъмно е мястото или се получава временно застудяване толкова е по-голяма вероятността да опадат листата. Запазването на цитрусувите дървета през зимата се затруднява от факта, че самите плодове също трябва да оцелеят. А плодовете де нуждаят от листа. Самото дърво може да оцелее и при по-тежки условия, но ще остане без плодове и листа, както е в случая с дивия лимон. Дори  да се използва див лимон като подложка крайните клони с листата и плодовете ще останат податливи на студ.
Не трябва да се забравя, че през зимата те са активни и се нуждаят от поливане.
През лятото лимоните не трябва да са на слънце. Мястото под лозницата е много добро. Тя създава равномерна не дебела сянка. Поливането трябва да е доста често, защото растенията са ограничени от контейнерите си.
Лимоните обикновено се гледат в такива метални тенекии. Пренасянето им два пъти годишно е от поне двама души. През зимата тези от снимките заемат площ на една голяма стая. Поливането през зимата е веднъж седмично, а през лятото 2-3 пъти седмично.
Дърветата са много красиви, особено с тези жълти лимони. Наистина имат хубав вкус. Кората им е безопасна и може да се слага в сладкишите.
И все пак колко килограма лимони виждате? Колко те струват в магазина? Дали отглеждането им е само един навик останал ни от миналото?

Аграрен календар: Засаждане под бутилки

Засадих семки под бутилки вместо в мини оранжерия. Те са единични и няма да се налага да се разсаждат и да се адаптират повторно. За това предполагам, че ще станат доста рано.

Garden Bloggers' Bloom Day - Декември 2013, Plant Kingdom

азалия

Участвайки в рубриката Photo Friday с тема Plant Kingdom открих, че царството на растенията в момента е на остъкления балкон. И за Garden Bloggers' Bloom Day снимах тези цветя.
Вече трети месец цъфти азалията. Не е претрупана с цвят, но изглежда като цъфнало растение, а не само да има заблуден цвят.

Азалия на балкона, декември 2013

През декември падна и последния цвят на каменото цвете.

А коледничето ще има само един цвят.

На балкона има и други неща, но те просто са зелени или не им е сезонът.
Снимките са включени и в Flowers From Today.

Аграрен календар: Първата яка слана

Първата яка слана падна още в първата седмица на октомври.
Първо стана студено и валя сняг на всички планини.
После се изясни.

И падна слана - на 5 октомври сутринта. Вероятно навсякъде. В София, по цялото поле от София до Пазарджик и в Пазарджишките полета. Ако имаше домати и те щяха да замръзнат. Времето не беше благосклонно като миналата година.

Чушките са живи, но растенията не са.

Дори през деня патето смята, че въздуха е студен за дишане и си го затопля в перушината си.