Но студа не е
единственият фактор, определящ за оцеляването и благоприятното развитие на
растенията. Особено по време на сезон на суша, въздействието на топлината има голямо
значение за растенията.
Ефектите от топлина са
по-трудно доловими и сложни от тези на студа, който убива растението бързо. Щетите от високите
температури може да се проявят в много различни части на растението: цветните
пъпки може да изсъхват, листата може да клюмнат, като в последствие загубят
хлорофила и да се появяват бели или кафяви и да изсъхнат; корените могат да
престанат да растат и т.н. Смъртта на растенията от горещина е бавен и продължителен
процес. Растението може да оцелее в забавено или хлоротично състояние в
продължение на няколко години. При изсушаването, ензимите, които контролират
растежа, се деактивират и растението умира.
Температурата при която
растенията започват страдат физиологически и от това да имат щети е над 30
градуса по Целзий (86 градуса по Фаренхайт). На база на това са определени 12
зони според средния брой за дни всяка година с температура над 30 градуса ("топлинни"
дни). Зоните варират от Зона 1 (с по-малко от един "топлинен" ден),
за да Zone 12 (с над 210 "топлинни" дни).
Може да видите скалата за
определане на зоните.
Топлинните зони (Heat Zones) все
повече навлизат при описанието на местообитанията на растенията. Те са изписани
заедно със зоните за издръйливост. Например: 3-8, 8-1 (зоновото определяне на лалетата), означава USDA зони 3-8 и толинни зони 8-1.
Най-важното, за което може
да се ползва това зониране е адекватното поливне в гранични за определени
растения условия. Липсата на вода дори за кратък период в живота на растението може да
бъде фатална.
Източник:
http://www.ahs.org/gardening-resources/gardening-maps/heat-zone-map
http://theseedsite.co.uk/hardiness.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.