Виното и показател за топлинна акумулация

След като научих за съществуването на показател растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) веднага се сетих, че може да се ползва за оценка на качеството на виното по показател слънчеви часове на гроздето от което е направено. И разбира се потърсих скала по този въпрос. Скалата, която веднага се намира по този въпрос е Winkler scale. И веднага забелязах, че всички места в България и то на база на слънчево греене за цяла година са в най-лошата група. Изключение прави Сандански и то само за 2012 година.

<=2,500 градусови дни: Регион I
2,501–3,000 градусови дни: Регион II
3,001–3,500 градусови дни: Регион III
3,501–4,000 градусови дни: Регион IV
> 4,000 градусови дни: Регион V

И все пак това е скала, която се отнася за Калифорния. Или дори за САЩ. България е на северна ширина на най-северните региони на САЩ. За тази скала пише, че на различните сортове са им необходими различни градусови дни. И така да е ние сме само в най-ниската група. Трябва нашите винени сортове да са съвсем разлини от тамошните.

За района на Европа, където сме ние и сме по-скоро южна страна. Поне за сега не съм намерила наименована скала за слънчево греене.

Намерих примерно скала от английски сайт, която може да се обобщи по следния начин:

<=1300 градусови дни: Регион 1

1301–1500 градусови дни: Регион 2
1501–1800 градусови дни: Регион 3
1801–2200 градусови дни: Регион 4
> 2200 градусови дни: Регион 5

В тази класация сме по добре.

На база на измерени температури, които съм събрала от интернет, по периодите от таблицата за населените места са пресметнати и регионите. В таблицата има показателя, сумиран на база на цяла година, усреднен от годините, за които е имало данни, После има показател съшо за цяла година, но усреднен само за годините след 2000, когато показателя става по-висок. След това са стойностите на показателя, но сумиран само до края на септември, когато се бере гроздето и после усреднен за годините, в които е имало данни за всяко място, а после само върху годините след 2000-та. И след това са регионите по втората скала за всяка една от колоните с усреднени стойности. За върховете съм записала регион 0, защото там изобщо не расте грозде. Но така за информация какви са стойностите.

Докато разглеждах годишното развитие на този показател забелязах интересна зависимост. Всички години, които помня като тежка криза са в 7-те с най-ниски такива показатели. Най-нисък е периода 1976-77-78. Аз го помня само много общо. Знам, че петрола се е повишил двукратно и е имало режим на тока, както и режим на почивните дни. Тогава е имало само един, но е бил различен за различните окръзи.

Следващата лоша година е 1991, кочто вече помня. Тогава бях студентка. През зимата на 1991-92 настана криза, свързана с липсата на основни хранителни продукти. Тогава бях основен седящ по опашките елемент в семейството ни. А после последва и купонна система. Следващата лоша година е 1997, когато имаше валутна криза и стана деноминациата.

Като много топли години помня 2000 и 2012. Особено 2012, когато август беше по-топъл и от юли. 

Но въпреки всичко по моите записки най-добрата реколта от грозде сме имали през 2013. И не само ние. Все пак при изключително топло време се налага поливане, при задължително спазване на режим на нощно поливане заради маната, а то тогава има проблем с липсата на вода по време, когато е правилно. През 2012 сме обрали гроздето много рано и е имало причина да го направим.

Следващата добра година е 2007. Вярно е, че и тогава имаше хубава реколта за вино.

И следващата толкова добра година за гроздето беше тази година - 2016, въпреки, че по GDD 2015 е била мноно по-добра. Винаги има комплекс от условия за нещата. Ще ми трябват много наблюдения върху реколтата от грозде, за да открия цялата комбинация, поне по отношение на климатичните показатели.

Също така забелязах много добрата 1994 година. Сигурно и това има значение, че сме успели да се съвземем след 1991-92.

Тук може да се отбележи сравнително лошата 2005 на фона на доста по-високите показатели от 2000 година насам. Това е годината с големите наводнения. Но понеже гроздето при поливни условия има почти два пъти по-голям добив от грозде при неполивни през 2005 имаше много на количество с по-нисък градус. И в следващите седем години се продаваше вино главно от 2005 като по-отлежало.

Подобна зависимост за добри и лоши години се наблюдава и при показателя за зониране на топлинна издръжливост. 

Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD))

Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) са мярка за акумулиране на топлина, използвана от флористи, градинари и земеделски производители, за да се определят и предскажат етапите на развитие на растителни и животински видове. Например период на цъфтеж на определено цвете, време за достигане на зрялост на зърното, време за поникване на дадено раастение и т.н.

При липса на екстремни условия като нетипична суша или заболяване, растенията се развиват като натрупват температурата на околната среда по кумулативен начин. Ето защо този показател позволява на градинарите да прогнозират на зрялост на растенията. Показателят е приложим особено в оранжерийни условия, където условията са контролируеми.

Въпреки, че степента на развитие на растенията се определя не само от топлината, а и от други фактори на средата като влага, дневната температура има голямо значение за развитието и съзряването на растенията, плодовете и семената. Израстването на растенията, както и съпътстващи събития като наличието и развитието на насекоми, които спомагат опрашватето се определя силно от натрупаното количество топлина. Така с помощта на показател за комулативно натрупаната топлина може да се предскажат различни етапи в развитието на растенията.

Растежни градуси (Growing degrees (GDs)) се дефинира като температурата (в градуси) над определен праг, който е различен за различните растения. Всеки вид растения има базова температура (праг), под който те имат нулев растеж. Растежни градуси (Growing degrees (GDs)) се пресмята като за всеки ден се пресмята средната темперетура и от нея се изважда базовата. Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) са акумулираните до определения момент растежни градуси за всеки от дните за сезона.

В общия случай за базова температура се приема 10 градуса по Целзий.

Показателят може да се използва за определяне пригодността на даден регион за отглеждане на конкретна култура, изчисляване растежните етапи на културите и плевелите, като се ползва за графици за торене и борба с плевелите; да се определи зрялост и периода за събиране на реколтата и т.н.

Не знам дали съм превела добре термина, не знам дали съществува такъв термин у нас. Ако намеря ще го променя. Намерих го, когато търсих материали за определането на зоните на издръжливост.

Източник на информацията:

wikipedia - Growing degree day

Growing degree-day calculation