Какво научих от лекцията на Неделя Щонова:

• Вече е модерно екстремната заетост.
• Има термини качество на отношенията и качество на смъртта.
• Децата, които се отглеждат с разрешение да ползват смартфон и подобни са на електронно стопанисване.
• Има теория, че сме средно от петимата души, с които прекарваме най-голямата част от времето. 

Ако последното е така, то ако нямаме голямо семество, с което живеем заедно, а не само от дъжд на вятър, твърде голямо влияние има някой от работата, приятели в училището, може дори учители от училище и градината, или гледачки на децата.

Дали хората искат работа?

При една случайна среща в Синеморец на устието на Велека научих следната история:
Един човек от многото хора отишли навън, който е музикант отива в Ирландия. Това, което работи изисква да ходи всеки ден със стандартна отпуска. И било натоварено. След време открил, че може да работи по-проста работа 9 месеца, после да напуска и стои на морето 3 месеца. След това отново на работа 9 месеца. Въпреки, че работата не е сезонна винаги го взимали, може даже на същото място. И не му било натоварено, въпреки, че работата е тежка (нищо, че е проста). И всъщност така му харесва, а не да работи постоянно.
Дали хората от Пазарджик не са започнали тайно или явно да харесват режима на работа 6/6 годишно. Или друга версия с 3 месеца почивка? Има много сезонни дейности. Мисля, че всички, които са свикнали с 3 месеца почивка не биха се навили за 20 работни дни отпуска. Нищо, че ако попитате в Пазарджик хората ще кажат, че искат работа.
Дали наистина искат работа?

Кого може да срещнеш в полето на Пазарджик

Ако ходиш на едно и също място някъде из полето ще забележиш, че всеки ден има техника от тип трактори, които работят - орат , сеят,  валират и т.н. Но също така всеки ден определен участък се пръска с нещо.  Въпреки, че е на различно място мирише цялото поле, защото има вятър.
А после през лятото мирише лошо самото жито. Ако наистина идете над почти узряла и готова за прибиране култура и помиришете веднага ще спрете да ядете този тип храна.
На хората, които срещнете на нивата им плащат да орат, жънат и пръскат, а не да мислят и чувстват и да извършват аналитична дейност.
Хората, които не работят в полето внимателно избягват да разберат как е там и считат, че със събирането на капачки са извършили Велико дело в полза на природата и са се за изкупили всички дейности, които не са природосъобразни. Повечето капачки са от вода. Всъщност са произведени огромно количество пластмасови бутилки за вода, която можеше да пият от чешмата.
В полето в Пазарджик неща, които няма навсякъде са:
Ориз - проверете кой го стопанисва;
Доста голяма фирма за био земеделие - дали поливат от подпочвена вода; а тя дали е проверена;
Селата в община Пазарджик не са селски райони - греда почти не може да се класираш за евро проекти;
И много други неща...

Кого може да срещнеш по улиците в Пазарджик

Всеки, който е попадал в града в работен ден се учудва как целия център е пълен с кафета и маси отвън, които заемат голяма площ. И най-важно всички са пълни. Веднага се запитват "кога работят хората тук".
Преди да влезем в ЕС работеха 6 месеца навън и 6 месеца седяха на кафе. И до сега някои се връщат за известно време. Но доста си купиха къщи навън, взеха си децата и не се връщат за кафе. По-модерните кафета не са точно в центъра. Но центъра пак е пълен с народ и в делничните дни. Броят на работещи си е един и същи от доста време насам. Все още може да видите много хора, които пият кафе.
Пазарджик, освен София има гей парад, и то от доста отдавна.
Най-известните политици са Константин Величков и Кимон Георгиев, дори като личности изобщо са те.
Има милиционерско училище.

Дочуто във влака:

Мислех, че ще пътуваме само 40 минути, а то 2 часа. Чантата не можеше да побере повече бира, а тази ще ми стигне само за 45 минути. 🍺 🚆

Влакът се измори и спря. 🚆🛑

Хумор в офиса

СJ: Не ям нищо от никъде.

Рецепта за лютеница преди и след деноминацията

60 кг домати 🍅
30 кг чушки
10 кг сини домати

Ми сега след деноминацията много хубаво:
6 кг 🍅; 3 кг чушки; 1 кг патладжани.

Става въпрос за деноминацията през 1962 година.