Ботаническа градина, Бон, Германия

Ботаническата градина в Бон, Германия, която е на университета е без такса за вход. От 10 сутринта и от 14 след обяд има обиколка с лектор за около 2 часа, за която се плаща 2 евро. Тя е на немски.
Площта, която заема не е голяма. Има оранжерии, градински куртивирани растения и много растения, които обикновено са диворастящи.

Може да видите просто ей така жълта тинтява, която има статут на защитено растение. А у нас расте на около 1500 метра надморска височина на склон, за да се отича водата, но да има и добра почва и т.н. И наистина доста трудно може да се намери.



В изкуствения канал ограда може да видите бърдуче, което пък расте по устието на Велека у нас в доста различни от жълата тинтява условия. То също е защитено и рядко срещащо се у нас растение.
Цветя, цъфтящи в планините у нас над 1000 метра може да се видят и в малките градини пред жилищните сгради из целия град.


Всички растения имат надпис с името на латински и немски, от къде произхождат и кога и от къде са донесени в ботаническата градина.
Там може би разбрах, че има две много приличащи си растения - мета секвоя и блатен кипарис.
И че амбровото дърво произхожда от Мексико. От интернет също може да се прочете, но аз за амбровото дърво съм го прочела от интернет, а не съм го запомнила.
И всичко това е в центъра на града и е безплатно.

Ваймар, Германия

Ваймар е град в Германия, в Източната част. Известен е с това, че много известни артистични личности са живели и творили там.
Един от тях е Гьоте.
Гьоте в малък период от живота си е бил градинар и е познавал растинията. Едно такова дърво е гинко билоба. Точно в този град Гьоте е писал поезия, посветена на тогавашната му муза Мариане Вилемер. И в тази поезия е писал и за дървото гинко.
За това този град е известен и като град на гинкото. Там е единствения за момента музей на гинкото.
Аз отидох там точно заради дървото гинко и всички разкази около това.
Всъщност отидох в Бон, Германия. После отидох във Ваймар.
Окрих, че във Ваймар не говорят много английски. В информационния център говорят.
Музеят и ginkgoland магазинът са в една сграда на първия и втория етаж и са едно предприятие. От всички работещи там само една жена говореше английски.
В този и другите музеи, свързани с Гьоте, Шилер, Лист, Баухауз ушколата и т.н. раздаваха по една информация на листове А4, които на изход ги взимат. Не е разрешено да се снима в музеите и църквите.
Открих, че няма улица, на която уличните дървета са големи дървета гинко. Има някъде такава с гинко дървета, но са около 3-4 метра високи.
В двора на една от сградите, което е музикало училище "Лист" и хотел има доста старо гинко. Но то не е засадено от Гьоте, а 5 години след като той вече не е живял в града. Изглежда дори самите хора не смятат гинко дърветата за неща важно, защото после прегледах panoramio-то на Google Earth и видях, че има много снимки на сградите, но снимка на това все пак старо дърво гинко няма.
Това е снимка на дървото от двора на музикалното училище, което е засадено през 1820 година. Надявам се някой германец да си зареди снимка в panoramio-то.
И по пътя и в парковете или в дворните пространства не видях дървета гинко. Само няколко млади дървета.
Бих казала, че гледат само комерсиално на гинко дървото. А и комерсиалното не е впечатляващо.
Но иначе от един магазин за трекинг стоки си купих сандали teva. В него и двамата продавачи говореха английски.
Така, че не бях очарована от посещението си там.
Някак си имаше разлика между Западния град Бон и Източния град Ваймар.

Българска тинтявка

През лятото и есента в планините над 1400 метра може да видите растението Българска Тинтявка (Gentianella Bulgarica). Тя е открита и описана от Веленовски, който я нарекъл българска. Среща се на Балканския полуостров и за това е балкански ендемит.
Расте по открити поляни. Ако се загледате малко в страни от планинските пътеки, по които минавате лесно може да я забележите.
Снимката по-долу е правена по пътеките на Витоша на един от най-оживените маршрути на Витоша на платото по пътя към Черни връх.

Среща се и в планините Рила и Родопи.

Прасковите

Преди 3-4 години (през 2004 или 2005, а може и в двете) най-ниската цена на прасковите беше три пъти по-висока от най-ниската цена на доматите. Сигурно тогава са засадени прасковите, които сега раждат. От друга страна сега почти не са засадени домати. И съотношението в цените е по-малко от два пъти.
Прасковите са трайни насаждения, но не с дълъг цикъл на плододаване. Ако не бъдат забравени от собсвениците си, поради малки приходи, в следващите години ще има количество, за което може да се каже, че е достатъчно за пазара.
Така че яжте праскови, докато има.

Ботаническа градина

Ботаническата градина при БАН в София е разположена на околовръстния път в участъка между Драгалевци и Бояна. Разполага с оранжерия и доста голямо поле, слабо засадено главно с дървесни видове.
Пред оранжерията на ботаническата градина може да се видят групи от дървета - метасеквои.



Оранжерията разполага с доста богата колекция. Разделена и на сектори в зависимост от разположените в нея растения.

Секция сукулентни и кактуси:



Секция папрати:


Секция орхидеи:


Секция бегонии:


Секция бромелии:


И естествено секция с по-високи растения, които хората у нас наричат с общото име палми:



Има и много растения, които не попадат в описаните по-горе секции.

Освен оранжерия има и външна част, където има розариум, малка площи с култивирани цветя и групи от дървета, които не са големи, като сред тях има и редки видове.

Снимките са правени на 20 април 2008, Цветница, които беше ден на отворените врати.

Био продукти, домати

Вече в големите супери-вериги се продават домати, които са отгледани от фирми, сертифицирани за производство на био продукти. Те са по-скъпи два пъти от турските домати и естесвено се купуват по-малко, защото все пак клиентите на тези магазини, които са в комплексите в общия случай нямат такива доходи, че да могат да си го позволят.
Те обаче изглеждат толкова устойчиви на подмятане от клиентите, колкото и турските домати. На тях няма срок на годност. Сигурно това не е в атрибутите на БДС за стандарт на опаковка за домати. Защото доматите от сорт идеал се развалят, ако са узряли и стоят извън хладилника в рамките на една седмица. Особено, ако някой ги мести, даже и да са в опаковка. Не съм си купувала такива домати, за да проверя дали ще се развалят за една седмица. Ако някой има информация може да каже. Защото розовите домати, които също са в опаковка и са по-скъпи (от био доматите) се натъртват и има развалени.
Био продуктите се отглеждат възможно най-биологично. Без изкуствено наторяване и борба с вредителите.
За да бъдат растенията по-устойчиви се присаждат върху диви растения, още докато са малки. Не знам как се осъществява биологичната борба с вредителите.
Но, за да се случи така, че един плод или зеленчук да не изгнива в рамките на някакво разумно време то трябва да съдържа в себе си, такива съставки, които да го предпазват. Може и да ги има наоколо. Отдавна се селектират точно такива сортове, които да са устойчиви на такива процеси. Едновременно с това те са устойчиви и на вредители (не само плодовете им а и листата и растенията като цяло). И тези сортове превзеха и полето и нашите градини. И био продуктите са пак тези сортове. Кой може да гарантира, че липсата на нитрати, хербициди и инсектициди прави продукцията биологична? Там се изследват само за познати вредни елементи и за познатите вредни ефекти върху здравето на хората. А другите? Никой дори не знае колко са и какви са.
Много бих искала да се отглеждат и продават едновремешните домати идеал, пръскани със син камък, даже малко с БИ 58 и торени с нитрати. Вместо твърде устойчивите и твърди биологични или не, български, турски или с друг произход домати.
Все пак в България хората си правят сметката добре и имат известни познания за това как би трябвало да изглеждат и какви вкусови или други качества да имат плодовете и зеленчуците, отгледани тук. Докато не започнат съответните им био продукти да са такива едва ли ще има масови покупки. Или може другите да станат толкова непримливи, че да нямаме друг изход.

Модел на поведение в сериалите и в клиентите

Преди 3 години, когато още работех само с още 3 души в стая, се случваше при една колежка да идва външни контрагенти на фирмата. Един от тях, които все пак говореше по 15 минути с всички от стаята след 3-4 срещи с нас разпредели 3 от нас в ролите на героините на Сексът и градът. Другата просто често я нямаше. Всяка от нас се съгласи с ролата си веднага.
Аз много харесвам сериали от тези, които печелят награди Еми. Не латино, гръцки и не с твърде много серии. Много от сериалите ги гледам многократно с удоволствие, а не с досада, че пак ги повтарят.
От тогава започнах да се заглеждам в сериалите и от гледна точка на това на кой герой приличам. Забелязах, че приликата, която хората влагат вече не е във външния вид, а в модела на поведение. И хората в общи линии могат да се разпознаят, ако искат. Но някак си изпускат, че техният персонаж има и черти, които другите персонажи не харесват. А и в действителност те имат същия вид черти, които на живо техните приятели не харесват.
Много от хората обаче казват, че сериалите са тъпи, или че показват тъпите американци и не ги гледат. Но за съжаление хората в България вече също са доста затъпели. Толкова, че дори не могат да видят, че в сериалите става въпрос за тях.
Започнах да питам и приятелите си на кой в основните сериали биха се оприличили. Така разбирам повече неща за тях. Даже и кога да не им се сърдя. Малко прекалявам като някой каже, че не гледа сериали и аз го класифицирам като тъп. Иле като каже, че не прилича на никой и го класифицирам като леко надменен и надут.
Напоследък разбрах, че и агенциите за проучвания прилагат метода с модела на поведение. Те правят модел на поведение на клиентите на услуга или фирма. А по-нататък прилагат модела като дори е възможно самите клиенти да се самоопределят и продавачът да предложи това, което би съответствало на неговия модел. Разбира се, че винаги може да има неправилно определени модели. Но нападателния модел, които прилагат търговците, на които приходите зависят от продажбите, или тези, които казват, че това е онова, което търсите и пасивния натези, които са на заплата на мен поне ми дейсва като нежелание да пазарувам от тях. Обикновено ходя там, където ми харесват продавачите.