Размисли

Защо Уолдън е нещо като отрицателен герой в двама мъже и половина, а Чарли положителен?

Колко мадами искат да имат мъж като Чарли?

А колко искат такъв като Уолдън?

Моделът на човека Уолдън е мечта на много хора, независимо от пола. Модел за самия себе си. Да остане наистина дете, а не само на думи. И едновременно да е милионер.

И аз бих избрала да съм него. Или поне него за мъж, а не Чарли.

Аз мисля ли се за Мария Кюри?

Дж: Не
П: Да
А: Не, ти се мислиш за Марк Твен

Едно време и сега / 3

Когато слушах разказа на майка за шефа и ми беше странно. Времето беше същото, по което се развива случката с кукувицата.
Човек израства.
Моето фамилно име е също като на майка. Дойде времето на същото изказване, но на малко име.
Днес си припомних разказа от едно време, въпреки че ситуацията в работата ми е такава от по-отдавна. Казват го с повече заобикалки, но звучи по същия начин:
"Имате ли въпроси, но без Боева".

Едно време и сега / 2

Спомням си, че в шести клас в някой от уроците по биология във въпросите в края на урока пишеше да прочетем повече за някои птици. Не знам дали е пишело кои и по кой въпрос. Тогава нямаше интернет, Гугъл, нямаше енциклопедични книжки с картинки за деца по всички въпроси. У нас имаше само една книга: "Албум за растения и животни". Там бях прочела защо кукувиците имат това поведение, което е всеобщо известно.
В час учителката попита за това поведение. Въпросът и дойде случайно. И аз знаех отговора, но не вдигнах ръка да отговоря.
Аз съм разказвала много пъти тази история и до сега никой от слушателите не е знаел отговора на въпроса. Независимо от възрастта и системата на обучение. Дори интернет и шарените книжки не помагат.

Едно време и сега / 1

Майка ми е разказвала много често за нейната работа, когато бях малка.
Още от много малка.
По разкази съм можела на три години за нейната работа да кажа: "зона, гъм-гъм". Майка е работила в полигона за борба с градушките 17 години. Работата е да води зони и да управлява изстрелванет на ракети (гърми) по градоносни облаци.
Всеки петък имали оперативка. Шефът обикновено завършвал с "имате ли въпроси"? Майка се чувствала неудобно и задавала въпрос. След време шефът и завършвал с "имате ли въпроси, без другарката Боева"?

Модел на поведение

ЕЛ: Боряна, ти защо се ангажираш толкова много с този проект?

И това след като бях 20 дни в болничен. А преди това 10 дни в отпуска. Някои други дори ме попитаха "Теб как те търпят там".
А дали това е модел на поведение или е начин на действие?

Модел на повдение: блокиран потребител

Представете си някой, който иска да постигне нещо. И има достатъчно информация, за да го постигне.
Открива канал за достъп. И просто прави кофти коментар.
И се прави, че не разбира какво значи блокиран потребител.
А може даистина да не разбира. Значи е затъпял.
И сам си реже клона, на който се пробва да седне.
Е и отряза го.
И продължава да бъде все така много гаден човек.

Модел на поведение: Защо занимаваш шефа с твоята личност?

Това е цитат на изказване на един от колегите ми. На много далечен колега. Не, че който трябва ще го прочете, но да не вземе някой от читателите да се чуди дали не става въпрос за него.
Така се е случило, но съм имала много и различни шефове. И не си спомних да съм искала да водя разговор с тях на саме. И те не са искали никога подобен разговор, освен задължителните за някои структури разговори при годишнота оценяване.
А защо напоследък шефовете искат да говорят с мен на саме?
Аз ли съм сгафила или те?

Модел на поведение: Хората, които се мислят за по умни

Хората, които се мислят за по умни от събеседника си обикновено не го слушат. Те принципно се мислят за умни често и често не слушат.
Изобщо не чуват какво казват другите. А другите понякога казват интересни неща, които умните още не са разбрали. И така след време дори може да не забележат, че са минали към глупавите, или по-скоро към ограничените.

Защо компютърните мъже

Защо компютърните мъже си мислят, че е много вдъхновяваща гледка да гледаш гърба им седнали на стол пред компютъра си да правят велики неща? А когато това продължава и в поредица почивни дни изглежда още по-разстройващо. Точно в този момент величието им се простира на 3см от носа им, или от възпаленият им мъжки инструмент, или от коремът им, в зависимост от това кое е най-стърчащото нещо на тялото им.
А дали всички, които те разхождат на някакви места, на които могат пътьом да свършат нещо по работа са приемливи?
Наскоро се сетих, че обичам пастички, но не обичам да ходя на сладкарница, познайте защо.
Обичам да пътувам, много обичам да пътувам. И все пак предпочитам обществения транспорт. Така може да видиш всичко по пътя. А и няма да се наложи минаване през разни места по работа.
Даже и градини и паркове обичам да гледам. Но вече разгледах всички в София в зимно състояние, в които може да се свърши някаква работа. Преди следващото разглеждане трябва да мине поне един месец. А искам да отида и на други места. Сложно е с ходенето по паркове и градини самостоятелно.
Та така, сега просто седя и пиша блог...
Даже по всички блогове. Както бях казала по едно време - пълна скука.

За нещата от сериалите

Модел на поведение суеверие и потребление.
Това е онова, което бих определила като две водещи линии във филма Екс лист по Фокс лайф. Аз докато напиша статията те спряха да го дават, но ще почната да го повтарят сигурно скоро.
Суеверието според мен е форма на мързел. Хората, които са суеверни обикновено ги причислявам поне към категорията леко мързеливи. Въпреки, че не се изтъква суеверието това е водещия мотив на филма. Гледачката на главната героиня и "предсказва", че ако не се ожмъжи в следващата година за някой от бившите си гаджета (екс лист) няма да се омъжи никога.
Все пак главната героиня много се старае по адрес на мъжете, което я прави немързелива, и има цветарски магазин, заради което ми е симпатична.
Във филма има достатъчно неща, които се купуват и правят за приятно изкарване, които по заобиколен начин подтикват към яко потребление. За да си прекарваме добре.

Момчетата от Мадисън авеню - Mad Mans

Това е сериал, повторението на който започна отново в събота (и в неделя) от 12:45 часа по Фокслайф. Както обясниха във филма Mad Mans е нарицателно, възникнало през 50-те години за хората, работещи в рекламния бранш.
Когато се рекламира филма се използват квалификация като интриги, мръсни номера и т.н. Но според мен е показан пътя за създаването на един колектив, който може да постигне всяко нещо, което се иска от него, както и всичко, което самият колектив реши. Това е един модел на система от хора, не само колектива, но и страничните хора като любовници, деца, съпруги и съпрузи, която е модел и за всяка подобна работна система в момента. И ако Вие осъзнаете кой елемент от тази система сте може по-лесно да приемате ставащите неща и дори твърде добре да ги разбирате. Може даже леко да ги промените в своя полза. Едва ли опитите за серьозна промяна ще имат желания ефект. Или ще се окажете в модела на друг елемент или ще излезете от самата система.

Още един сериал

Гледам още един сериал - Едно момиче в Аляска. Мотивът е доста често използвания за бягството на жена от големия град на диво място, провокирано от кофти постъпка от гаджето. Бягството понякога е връщане в родното място. Гаджето винаги е изневерило, понякога с друг мъж. На това място обикновено се намират прекрасни хора и особено много подходящи мъже, които в добавка са и малко диви. 

Замислих се защо не правят подобни филми за бягство на мъже. Може би, защото те като избягат се укриват дълбоко и никой не може да се срещне с тях, даже случайно (преразказ по истински случай). В добавка месните жени, оставяйки диви, трябва да бъдат представени като селски тетки на външен вид и също на характер. С особен акцент на клюкарстването, а това не би било никак подходящ за гледане сценарии. Е този не е толкова идеен, но поне е от вида, в които героите активно правят нещо, така че да стане това, което искат (независимо, че може да стане друго или точно обратното), а не се борят пасивно със съдбата, която ги е сполетяла.

Размисли: Ако искаш да получиш подкрепа за идеята си сподели

Ако искаш да получиш подкрепа за идеята си сподели с по-млада жена или с по-възрастен мъж. Ако споделиш с по-възрастна жена или по-млад мъж може да ти разкажат
как нещата няма да станат.
Това е само мое наблюдение. Въпреки, че може да е казано и на много други места, а аз да не съм го намерила.
Ако събеседника има участие в идеята това може би не е вярно, тогава той има някаква "лична изгода", която определя позицията му.
Обяснението, което бих дала е следното:
По-възрастната жена гледа на нещата като майка и като се опитва да те предпази те разочарова на етап идея.
По-младата жена и е интересно и иска да види какво ще стане.
На по-младия мъж си му конкуренция във всичко и предпочита другите да не правят нищо по-така.
По-възрастният мъж вече знае колко неща, от тези които иска не са станали, а вече не може да направи и за това те подкрепя.

Модел на поведение: мързел

Много силно присъства този модел на поведение в средствата за въздействие върху младите.
Този модел се представя в реалити шоу-тата и особено в забавните шоу програми. В българските сериали (нищо, че са малко) се набляга на децата на богатите, които имат пари без да вършат работа. В училище се налага всички горе-долу да минат и така се оказва, че може да се мине с "природна интелигентност". Семейно с организираните туристически мероприятия от тип хотел с екстри като басейни и т.н., дори all incusive, което може да не е във възможностите на всички, но се ползва често. И дори с факта, че на повечето работни места не се допускат деца (може без работни места като личен бизнес), където децата могат да забележат, че родителите им не ходят някъде, от където взимат пари и после са уморени, а какво точно правят.
Ако децата не участват или поне доста от близо не виждат трудов процес, който е трудов процес, а не само обучение, хоби, забавление и т.н. не може да възприемат модел на поведение работа. А възприемат обратния модел на поведение: мързел.
Преди няколко месеца един бивш министър председател, Беров, известен с фразата "За бога братя не купувайте" не потвърди, че тя е валидна. Нито каза да купуваме, за да излезнем от кризата. Каза "За бога, работете, както никога до сега". Той е много мъдър човек и правилно е забелязал, че това е слабото място сега.

За нещата от сериалите: Модел на поведение

Става въпрос за може би най-главния от героите в "Момчетата от Медисън Авеню" - Дон. И за сходния начин за постъпване на хора, които са съпрузи, в случая Дон и жена му Бети. Случката с Дон беше в негов разговор със собственика на Хилтън. На тяхна лична среща в кабинет собственика на Хилтън започна да обяснява на Дон колко му е близък и колко неща му споделя и как Дон получава дори внимание, от което са лишени дори домашните му. На мен ми приличаше на обяснение в любов (в случая не ставаше въпрос за гейска любов). Дон отговори с "Благодаря". Много интересен отговор на обяснение в любов. 

Такава ситуация с обяснение в любов и същия отговор съм срещала в реалния живот. Случката с жената на Дон, Бети, не изглежда същата, но на мен ми се стори същата. Когато Бети каза на Дон, че иска развод, той искаше да вземе децата, и да не дава пари и т.н. Това е поведение, което е продиктувано от факта, че за него брака и децата имат някакво значение. Но след няколко дни, когато Бети му се обади по телефона той и каза, че няма да създава никакви трудности за развода, че ще направи всичко, което тя поиска и т.н. Тогава Бети му каза "Благодаря".

Модел на поведение

Хората, които живеят заедно си създават много съответни модели на поведение. Преди един век хората са живели много близко главно в семейството и за това май-важните модели на поведение са тези от семейството. Това е в основата на книгата на Фройд за психоанализата според мен.
Сега моделите на поведение са много по-отворени, заради начина на живот.
Все още голямо значение има поведението на родителите.
Например необходима Ви е помощ, за да свършите работа в градината преди да завали дъжд след два дни. А майка Ви казва, че не може да помогне, защото ще сади чесън. А чесън може да се сади в целият следващ месец.
Е това може би се отразява на поведението по следният начин. Трябва да закарате някого да хване влака. Остават 30 минути. И точно тогава се сещате, че нещо в градината не е полято и се втурвате да го полеете. А не след 45 минути, когато ще сте се върнали.
Сега хората прекарват много време на работното място. И много често модела на поведение на работното място също е значим. Той може да се прояви само на работното място, а може и да се разрастне и другаде. Например, ако работите с човек, който греши. Греши в сметките. Не да работите в счетоводството, защото там всичко трябва да излезе, но има и други важни места. И ако този човек Ви е шеф. След време започвате и Вие да грешите. Но Вие сте виновен за грешките. Даже и да напуснете може да продължавате да грешите още две години.
Отнася се и до семейството. Не във формата родител дете, а между съпрузи. Приема се, че те са равни. Но се приема, че жената чисти. Ако майката на жената не си е падала по чистенето, то и жената не си пада. Това е в стил Фройд. Но майката на мъжът е чистила. Защо мъжът не чисти, даже и като живее сам. Просто е приел модела на поведение на жена си.
Има много много примери за модел на поведение. Явно не чета методично в Интернет и хартиени книги и не знам какво да търся, за да намеря теория, която да е такава. И да казва как да коригираме модела на поведението си в ежедневието. Той не винаги е толкова очевиден. Даже и горните примери може да не са коректни. Има милиарди хора. Те си приличат, но и се различават. Значи има много модели за всички постъпки. Не би трябвало да е лесно да се опишат в изброими списъци. Добре е да може човек сам да открива моделите, по които действа и да ги коригира в негова полза.

Модел на поведение в сериалите и в клиентите

Преди 3 години, когато още работех само с още 3 души в стая, се случваше при една колежка да идва външни контрагенти на фирмата. Един от тях, които все пак говореше по 15 минути с всички от стаята след 3-4 срещи с нас разпредели 3 от нас в ролите на героините на Сексът и градът. Другата просто често я нямаше. Всяка от нас се съгласи с ролата си веднага.
Аз много харесвам сериали от тези, които печелят награди Еми. Не латино, гръцки и не с твърде много серии. Много от сериалите ги гледам многократно с удоволствие, а не с досада, че пак ги повтарят.
От тогава започнах да се заглеждам в сериалите и от гледна точка на това на кой герой приличам. Забелязах, че приликата, която хората влагат вече не е във външния вид, а в модела на поведение. И хората в общи линии могат да се разпознаят, ако искат. Но някак си изпускат, че техният персонаж има и черти, които другите персонажи не харесват. А и в действителност те имат същия вид черти, които на живо техните приятели не харесват.
Много от хората обаче казват, че сериалите са тъпи, или че показват тъпите американци и не ги гледат. Но за съжаление хората в България вече също са доста затъпели. Толкова, че дори не могат да видят, че в сериалите става въпрос за тях.
Започнах да питам и приятелите си на кой в основните сериали биха се оприличили. Така разбирам повече неща за тях. Даже и кога да не им се сърдя. Малко прекалявам като някой каже, че не гледа сериали и аз го класифицирам като тъп. Иле като каже, че не прилича на никой и го класифицирам като леко надменен и надут.
Напоследък разбрах, че и агенциите за проучвания прилагат метода с модела на поведение. Те правят модел на поведение на клиентите на услуга или фирма. А по-нататък прилагат модела като дори е възможно самите клиенти да се самоопределят и продавачът да предложи това, което би съответствало на неговия модел. Разбира се, че винаги може да има неправилно определени модели. Но нападателния модел, които прилагат търговците, на които приходите зависят от продажбите, или тези, които казват, че това е онова, което търсите и пасивния натези, които са на заплата на мен поне ми дейсва като нежелание да пазарувам от тях. Обикновено ходя там, където ми харесват продавачите.