Замърсяването на въздуха в София е 7 пъти над нормата

Това е снимка през прозореца.
Просто навън е много мръсно.
Не е само от отоплението на твърдо гориво и колите.
От какво се произвежда тока точно в този период, когато студа е по-голям, слънцето по-малко, има мъгли и водатата е замръзнала? Защото климатиците са на ток...
И колите не са повече отколкото преди 2 месеца. Защото улиците са по-заледени и по-малко хора се придвижват с коли.
Улиците и тротоарите бяха засипвани с различни неща срещу снега и заледяването. И сега някой трябва да ги отмие от там. Това не е топящия се сняг.
Снега се топи и оголи мръсотията навсякъде. Водата не измива замърсяването, както е при силен дъжд през другите сезони, тече навсякъде, но не може да се поеме от почвата, защото растенията са заспали и прелива от градинките и отвежда още кал и прах от там към улиците. Зелените растения също така задържат и част от праха да не лети свободно из въздуха. И скриват част от замърсяването.
Просто изчистете калта.

Само 8 дървета

8 години след началото на проект гинко горичка, инициран от Меглена Ангелова са останали 8 дървета. 4 на това място в Южен парк, 1 само с издънка от миниатюрни листенца на алеята с пейки зад мол-а там, 1 при моста на влюбените, 2 в градинката пред театър Иван Вазов. Не е розова съдбата на дърветата в обществените просранства в България. 
Това в най-голямото от дърветата в Южен парк, с мой ръст е.
Едно от оцелелите дървета мисля е това, но не е това най-голямото.

Може ли да намерите тези дървета

На място, което не познавате.
Виждали сте ги веднъж, преди 6 години, в друг сезон и на мястото сте били заведени. Мястото е голям парк, и не у нас, че да може да се пита постоянно.
А и се оказа, че дърветата нямат листа. Не защото им е рано, а защото вече не са живи.
Човек дори не може да се зарадва. Останали до предишната есен са само 5 от засадените преди 6 години, но и те вече не са живи. Не само у нас, а в други държави косачите и подръжката на парка не са на ниво. Въпросът е всичко да изглежда добре, а колко жертви има по пъта на никой не му пука.

1000 километра благотворителен балкански дуатлон

За трета поредна година се провежда 1000 километра благотворителен балкански дуатлон. 
Една от инициативите е засаждане на дървета. 
Тази година бяха засадени една метасеквоя и 5 гинко дървета в Южен парк в София. Същият брой дървета ще бъдат засадени и в Букурещ в края на дуатлона.
Може да дарите средства в полза на каузите, които се подкрепят от участниците в маратона.

Сандански - царството на зокумите

Всички хора, които са ходили в Гърция и са се оглеждали по пътя са забелязали, че навсякъде растат зокуми (олеандри). В стандартните условия на България те не могат да презимуват и се прибират в мазетата. По принцип листата им се запазват зелени през зимата, но не могат да преживеят снега и по-сериозни и продължителни студове.

В Сандански също има зокуми в парковете и по улицата, но не така масово. Но те явно издържат на климата в града и там може да се превърне в царството на зокумите в България.

5 години проект Южен парк, Гинко горичка

Днес се навършват 5 години от началото на засаждане на гинко горичка в Южен парк.
Както може да видите от това, което съм написала през това време се извършваха многократни досаждания.
Но доброволци за поливане не се намериха. Аз имам поне веднъж годишно сведение за останалите дървета, но това не е важно. Днес там има 7 останали гинко дървета. Първоначално са засадени 89. Заедно с тях са засадени 21 в зелените площи на Евлоги Георгиев. Мястото вече е част от схемите за цветно озеленяване и след преместването им има само 2 живи, които са до моста на влюбените при НДК. Останали са и трите дървета, засадени по същото време в градинката зад мавзолея. Те преживяха няколкократни стартирания от нулата, но все още са живи.
Така, че общо 12 оцелели от около 200 засадени през годините. Днес станаха 14. Има две нови в Южен парк.

За обществените зелени пространства в градската среда

Бях за няколко дни в Кърджали и околните много известни култови места.
Снимките, които са представени тук са градинарски и повече на дървета, защото потдържането на цветя в общественото пространство е много трудоемко и енергоемко. В момента то е сведено до засаждане на определени геометрични фигури в парковете с най-издръжливите възможни цветя и опити за тяхното поливане.
Там, както и навсякъде из страната обществените паркове и градини са много непотдържани.

Гинко дървета в парк Простор, Кърджали

Има минимални благоустройсвени дейност, въпреки, че на хората, които се опитват да ги правят им се струват грандиозни. Защото тези, които са получават парите не са тези, които работят.
Дърветата са се запазили през годините, но много са без типичната си форма дори и в парковете, където не се налага окастряне. Листата на гинко дърветата вече са започнали да жълтеят. Преместените гинко дървета в парк Простор обаче са доста зле. Самият пярк е просторен, но много непотдържан.

Райска ябълка в двора на регионален исторически музей Кърджали

Райската ябълка е почти узряла. В двора на регионалния исторически музей в Кърджали има много растителни видове и то екзотични. Дори е имало място с цветя с определители. Човекът, който е потдържал нещата явно вече го няма, защото цветята са умрели, всичко в двора е сухо. Дърветата оцеляват само защото са се прихванали по навреме.

Петунии в градската градина в Кърджали

В градската градина в Кърджали има определени цветни петна, които са от издръжливите, но не най-прости цветя. Те обаче са далече от всяка една градина по която всички да въздишат.

парк - "Арпезос - Север"

В Кърджали има нов парк - "Арпезос - Север". В него са вложени много пари и много дървета. Той има потенциал, както се вижда - освен, че осветлението е от лампи със слънчеви батерии той е до реката. Но от засадените дървета са изсъхнали повече от две трети. А те са засадени на място, където са изкоренени големи дървета - така казаха местни жители.



парк - "Арпезос - Север"



Дали ще се случи след 20 години на снимките от този изглед да се виждат главно дървета, а не плочки?

Елементи от двора на църквата Св. Георги в Кърджали

 Озеленяването в дворовете на църквите е приятно и добро. Там обикновено се полагат по-спезиални грижи.

жълто цвете

Балкон

А в дворовете и по балконите цветята са си прекрасни. Там хората се грижат за своите цветя и всичко с тях е наред.

Пауловниа край училището в село Караман

Много малко хора разбират, че когато озеленяват общественото пространство, особено с дървета, които не са за консумация, например орехи, те всъщност си крадат обществено пространство. Но и за това пространство трябват грижи. "Обществото" в момента не е настроено да се грижи дори за собствено направените си проекти, камо ли за "подарени" от хора и организации.

Зеленото пространство в хотел Хижата Момчилград

Озеленяването на хотел Хижата Момчилград е доста добро. Но там също има частен характер.

Къща до самите скали в района на светилището при Татул

Дърва за зимата

Хората, които живеят в селата при култовите месности в района живеят на ръба. Къщите са им от камъните от тези светилища, но във всички държави така са прави - гради се със строителните материали на предшествениците. И все пак има цветя, дървета, дори номер на къщата.
Там всичко е на ръба - къщите, пътят, хората...

Блатно пиле блатни кипариси поливаше

 блатен кипарис в градинката при банята в Пазарджик

Метасеквоите в Пазарджик също се оказаха Блатни кипариси. Това се откри, когато видях единственото дърво от тези, което е пораснало, а не се е намалило.
Това е третия път, в който бъркам двата вида дървета и то на важно място.
И все пак, ако не бяхме ги сбъркали едва ли щяха да оцелеят и една година. Защото аз не съм главния поливач. Главният поливач е блатното пиле.
Не знам колко от тах ще оцелеят с този неправилен избор на място, но все пак ще има оцелели. За сега умрели са 4 от 16-те на централниа плошад. Порасналият е в градинката при банята. Има и един в градската градина, но с нова малка издънка само при корен, а това никак не е сигурно.

Значи все пак няма толкова много метасеквои. Метасеквоята е критично застрашено дърво. Тя, както и гинкото е много древно дърво. И ако искате да имате такова се обадете.

Кули от петунии

Както се бях сетила украсата от тип кула от петунии (petunia towers), каквито са сложени пред университета в София, е вносна придобивка .
Такава украса е снимала Пеги  / Peggy от Корк / Cork, Южна Ирландия / Southern Ireland.

Пауловниите в Пазарджик на острова

Пауловнията еталон на проекта

Засадените прези миналата година Пауловнии на острова в Пазарджик започнаха ревитализация от доста ниско ниво.

Вече са два пъти по-малко от последният път.
Наистина или ги крадат или са измръзнали през зимата? С тази висока трева наоколо нищо не може да се разбере.

Контраст между частното и обществено зелено пространство

Това са две много контрастни снимки за разликата между частното и обществено зелено пространство.
Първото е между новопостроени блокове и стари кооперации в района на Женски пазар в София. И това е само пътеката към вътрешното дворче. Снимката е направена през желязната ограда на това лично зелено пространство. Всички тези саксии се поливат от хора, защото са частично защитени от дъждове. Те се поливат внимателно, иначе цялата стена щеше да е олята от подливане при поливането и преливане при преполиване. Този процес отнема повече от един час на ден, а заедно с носенето на водата вероятно повече. Вероятно се поливат поне три пъти седмично, а през горещите дни и всеки ден. Това са грижи за нещо, което някой харесва, харесва му самият процес по обгрижване, то е частно и защитено и няма много други, които противодействат на грижите.

Второто е обществена градинка между едни много високи блокове, в които живеят над 500 души вероятно. Теренът е абсолютно изгорял, малкото дървета са леко препърлени, но все пак живи и създават някакъв зелен елемент. Под това пространство има подземни гаражи, но все пак има живи липи отгоре. Дори едни цветя в кръговете са засадени от хората, но изглеждат омърлушети. Това е пространство, което е обществено и общинско. Точно такива пространства има стотици в София. Всяко от тези места е еднакво важно за обгрижване. В София няма пари за дупките по улиците, а какво остава за засаждане и поливане на градинките. Просто трябва да се приеме друг подход зе решаване на въпроса. Двата крайни подхода - общинските фирми да се грижат изцяло и да се разчита на съзнанието на хората не работят.
През пролетта имаше въможност за реализиране на проекти в тази пасока в София като може да се финансира всичко без труда на хората. Но за да има ефект от такава дейнст дя трябва да е ежедневна и то в продължение на няколко години.