Боянската църква

Днес е последната неделя от месеца. Доколкото знам някои от музеите като историческия са безплатни.
Реших да отида в Боянската църква. Там безплатно е всеки понеделник след 15 часа. Аз отидох да видя и секвоите, които може би са единсвените, а може да има и други, които вече дават шишарки. Те наистина имат шишарки. Няма много по земята, особено след моята намеса, но все пак има.
После си купих билетче за вход и влезнах. Понеже имаше група от 3-ма души с екскурзовод на английски, той ми каза, че печеля. И Така слушах неговата беседа. Беше мого интересна и се набляга много на детайлите в рисунъка.
Изображенията покриват всички стени. Независимо, че е по-малка и художниците не са толкова известни може да се сравни със Сикстинската капела. Не точно като съдържание на изображенията, а като изображение "бог е отвсякъде, но и хората са там". И понеже помещението е по-малко може да се види от много близо.
Разрешено е да се влиза само до 10 души само за по 10 минути. Което прави разглеждането също в рамките на под 30 минути заедно с чакането и предверието. 10 минути наистина са малко, за да се усети, че това е много специално място. Но след като и англичанина, заради когото беше екскурзовода на английски му каза, че трябва да я опази от нас, значи има резон този вид кратко посещение.
Все пак аз можах да поседя повече от 10 минути и да разбера много от моето посещение в Боянската църква по стечение на обстоятелсвата.

Музей в Германия

Обикновените музеи в Германия са много по-различни от музеите в България. Обикновени музеи са тези, които са посветени на някой занаят, или са къща музей или отделна стара сграда с историческа стойност, а не големите музеи с огромни колексии от произведения на изкуството. Ние нямаме от втория вид и само Националния Исторически музей и още няколко могат да минат за големи. Обикновените музеи в Западна Германия също се различават от тези на Източна, въпреки че за модел на източните имам само 3-те музея във Ваймар , които посетих.
Обикновени музеи са музея на шоколада в Кьолн, музея на двореца на Карл Велики в Аахен с църквата, която е построил и където е бил коронован, музея на съвременната история на Германия в Бон и други. Те не са големи и почти нямат художествени експонати. Всички те са и интерактивни. Не са музеи само за гледане.


В музея на шоколада, за да видиш всяка част на какаовото дърво трябва да обърнеш кубче от пано с частите му, за да прочетеш хранителните съставки на шоколада трябва да извадиш едно чекмедже, за да видиш влиянието върху определена част от тялото на човека трябва да натиснеш копче за тази част и т.н. Все пак децата обичат да пипат навсякъде. Ако отидат в този музей просто трябва да пипат.

Монтирана е цяла поточна линия за шоколад, която работи и произвежда шоколад пред всички. Тя покрива целия процес до опаковането на шоколада. Естествено работят няколко човека да обслужват поточната линия.
В музея на двореца на Карл Велики получавате слушалка-гид, който е с GPS, следящ къде се намирате и при натискане на копче получавате информация, за мястото и нещата там.

Разбира се където предпочетете екскурзовод той влага много в съдържанието, което разказва. Дори аз съм слушала 2 пъти от различни екскурзоводи историята за строежа на църквата и короноването на Карл Велики. Имаше много различно звучене и дори различно съдържание. Защото не всичко е доказано и не всичко го има написано. А някой неща трябва да си останат легенда. Например дали в урната в църквата са костите на Карл Велики или не.
(на снимката е трона на Карл Велики)
И така нататък. Никъде в тези музеи не може да си тръгнете до 1 час и 30 минути. Просто така са организирани.
И ние имаме музеи на занаятите, на исторически места, къщи музеи и т.н. Но максимума, за които се разглеждат тези музеи са 30 минути, а доста често може да стане за 10-15 минути. След толкова кратко време се чувстваме малко излъгани. Остава усещането, че почти нищо не си видял, а са ти разказали доста малко стандарно разказче, ако има кой.