неделя, 24 февруари 2013 г.

Лесно ли се живее по време на криза? ...

Българите под  лесен живот си представят живота в САЩ, а не в Китай, който не е в криза. И САЩ са в криза.
Но всички си представят, че тяхната професия там се цени повече от средното ниво. Всички като се започне от лекари и медицински работници, учени, учители, инженери, земеделци, хората в туризма, дори автомонтьори. Поже би само продавачите не мислят тякя, но те не са учили за продавачи, а са станали такива защото не са си намерили друга работа, и също си представят, че ще работят нещо, което е това, за което са учили. Но там, както и всяка друга държава хората със "средни доходи" са голям процент от населението. Не знам какво е среден доход за САЩ, той е твърде много в сравнение с тук, но и там няма да се окаже, че си по-добре от съседа. Още повече, че мястото, където живееш се определя от доходите ти, а не от социалното положение, образованието ти, или това на родителите ти.
Освен това българите не са склонни да спазват правилата. Например правилата за движение по пътищата и от шофьори и от пешеходци, правилата, въведени за създаване на ред на обществените места, плащането на пари за лицензен на софтуер, филми, музика, плащането на акциз за цигари и алкохол и подобни правила.
И какво би се получило, ако се окажем американци? Ще забогатеем малко, ще си купим по бързи коли, ще ходим на екстремни забавления. И с тази идея да не спазваме правилата често ще се оказваме катастрофирали, отнесени от бързея, удавени, изядени от акула, паднали от скалите, ударили се в друг малък самолет или просто в планината.
Спомням си един разказ на една девойка от отбора по математика за олимпиадата в Австралия. Отишли да карат бобслей - там явно може за забавление. По трасето на завоите пишело да намалиш. Те се пуснали веднъж и спазвали тези инструкции. На втория път отхлабили спазването. На третия още повече. След третата обиколка всеки един от отбора бил контузен, от леко до счупена ръка.
Добре, че не може да се окажем изведнъж в американската система. Трябва да дораснем до нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.