И там бях.
Отидох, защото исках бяла екскурзия, без бакшиши, уговорки с голяма точност.
Разбира се без това да се отнася за времето. То се сменя често, но главно е дъждовно със силен вятър.
Островите са на над 900 километра от всяко друга суша, където има хора. Там живеят 50 хиляди души и 100 хиляди овце, всяка от които е прономерована и е собственост на някого. Но живеят свободно навсякъде из острова. Освен тях има няколко заека (даже видях), мишки и няколко вида изцяло отглеждани домашно гъски, крави и коне, но дребни породи.
Разбира се има огромно количество видове птици и риби, но те не са свързани със сушата и земята.
Бях през зимата, когато е студено, но само понякога много малко под нулата. Въпреки това тревата е в покой и е жълта, както и мъха, който е важен фактор за зеления облик на островите през лятото.
Още от първия ден валеше и по склоновете на всеки 20-30-50-максимум 100 метра по склона течеше поточе. Островите са вулканични и склонове започват директно от морското равнище с изключение на няколкото по-големи града.
Оказа се, че островите са малки - от единия край на острова до другия по дългата страна - 38 км. Може даже за половин час да го изпътуваш целия.
Освен няколкото града на всеки залив има село, в повечето случаи състоящо се от няколко къщи. Но тези места имат забележителности - стара църква, място за сърф, фара, 
изходна точка за изкачване на връх, за снимане на птици. От една страна всичко изглежда много ограничено и далечно, от друга например в селото със сърфа има 3 къщи, в които може да се спи. Не знам колко е сезона за сърфа, но тези къщи са толкова и може би съвсем не е лесно да се намери място.
изходна точка за изкачване на връх, за снимане на птици. От една страна всичко изглежда много ограничено и далечно, от друга например в селото със сърфа има 3 къщи, в които може да се спи. Не знам колко е сезона за сърфа, но тези къщи са толкова и може би съвсем не е лесно да се намери място.
Ние бяхме извън сезон и за това сме имали избор за място за спане. В сезона предполагам в столицата е лесно, но по селата съвсем не.
Видях водопад, падащ в морето, водопад падащ нагоре, фиорд, вълни, разбиващи се с трясък, стари църкви, шарените къщи, няколко от култовете върхове, фар, гробът на агент 007, скулптура на жената тюлен и дори северно сияние. Може би и други неща.
Качихме се на един от върховете, където дори имаше известно количество сняг. До един от островите пътувахме с ферибот.
На островите има много тунели - някои под морето, други в планината. Пътищата, които не са покрай водата са еднопосочни с места за разминаване. Същото е и за тунелите в планината. А тунелите под морето са широки, в единия дори има кръгово.
Дървета имаше в градовете като улични и на още 2 места по 10-ина декара, но оградени. Защото овцете ги изпасват.
Фариорските острови са датски, но имат автономия. Това наистина е бяло място, но цените там са като на Дания.
