Изчезна Yambol Daily Picture

Yambol Daily Picture е ежедневен блог на град Ямбол, писан от чужденец, живеещ в България. Това е един от двата ежедневни блога за български градове. Другият е за София.
Въпреки, че авторът пише и много други блогове от 23 ноември 2010 година няма публикации тук. А не е свършил един цикъл (една година), защото блогът е от 2008. Просто спря да пише!!!

Блогът Madam Tulip

Бях се заканила, на Ginkgoplanter, че ще започна да пиша блог само за дървета от първи март 2010, ако той не започне да пише сериозно. Той не започна и аз започнах да пиша благът Madam Tulip.
В началото пишех по две статии на месец. И за това не го рекламирах. По едно време за 3 дни от 15 статии станаха 50.
Едва ли може да се каже, че това са статии. По скоро са проследяване със снимков материал във времето на това "как растат дърветата". И освен това сравнение, по-скоро също снимково на сходни дървета или на сходни процеси също чрез снимки. И заради цикличността и съпоставимостта е важно времето, в което са правени снимките. Аз публикувам статиите/снимки към датата на самата снимка. И до сега го правя с много голямо закъснетие.
Имам и други причини за да бъдат публикувани нещата на отделен блог. Една от тях е, че хората, които се интересуват от такава информация може съвсем да не се интересуват от другите ми идеи, например от сериали. А когато е само за дървета сайта изглежда по-надежден, по-интересен за такива хора или неща подобно по. И независимо, че много често пише само по едно изречение то е достатъчно, за който събира информация за определено дърво. Това го знам от собствените търсения в Интернет.
От друга страна може би не всички "любители на сериали" искат да гледат много често снимки на дървета. Е ако искат може просто да четат и другия блог.
А си бях измислила вече доста хубаво име за този блог. Tulip е лале на български, но едновременно с това и дърво лале (лирово дърво).
Е това е в момента има 83 статии/снимки в този блог.

Много благодаря номинацията и за наградата

Блог на деня за 28 май 2010г.
Това ми е първата награда, която получавам за писането. Сигурно съм получавала други за смятане или за нещо друго. Все още смятам, че изобщо не мога да пиша, но както бях прочела в един блог преди повече от 2 години (не помня кой), че човек може да стане добър в писането на блог с постоянно писане в блог, но не може да стане добър художник с постоянно рисуване, добър цигулар с постоянно... Последното ще е ужас за съседите.

Или зелено, или мода

Трябва да си регистрирам блога от проекта 365 в topbloglog .
В този блог става въпрос основно за две малко неприпокриващи се неща: зелено и мода. Зеленото е цвят, който е на растенията, но точно този зелен цвят не отива на хората. И така се получава, че няма общо между зеленото и модата, която аз гледам главно от гледна точка на цветове.
Този блог е много по-личен от другия за 365-те дни.
Независимо, че има снимки, те не са някакъв блясък във фотографията и за там също не става.



Вчера си купих два зелени панталона, въпреки, че аз също не харесвам този цвят за дрехи. Но ще ги нося по зелените мероприятия, в това число и на туризъм, което си е зелено мероприятие.
На последното зелено мероприятие, което посетих бях много разочарована. Не от съдържанието, а от хората, които бяха активисти за самото мероприятие. Те са активисти на зелени дейности по принцип. Но те имаха поне две от следните характеристики:
- криви зъби;
- наднормено коремче;
- гаден глас;
- черни дрехи;
- мърляви или износени дрехи, от тип преживяли почни военни действия;
- дрехи, на които те стояха като внезапно да са ги израсли;
Това е много неприемливо за такъв тип хора. Все пак, ако не може самия чавек да живее зелено, как ще оправи другите. Всяко нещо е важно. От къде да знам, че те изобщо разбират какво е зелено? Аз лично си помислих, че не знаят.
Огледах се и наоколо в присъстващите. Тези, които бих избрала вяха облечени в цвят, подобен на натуралния цвят на вълната (и него не харесвам), или имаха нещо зелено. Даже от тях имаше задаващи въпроси, които показваха, че и знаят какво е зелено. Повечето баха жени, за разлика от активистите.

Защо пиша блог

Това е коментара на статията, публикувана в svejo

Хората, на които разказвам това, което пиша не го чуват. Така поне аз мога да го прочета отново. А и някой друг.

Сентенция на един блогър

Днес 10 август 2009 по телевизия National Georaphic в предаването за кулинарни изкушения един готвач на сладки неща, който е и велик блогър каза:
Блоговете ми се четат повече от списанията, отколкото от обикновени читатели.
Този човек е Дейвид Лейбовиц и неговият блог е http://www.davidlebovitz.com/ ( http://www.davidlebovitz.com/ ).
Блогът е на английски и нещата за които пише главно са в Париж, но може навсякъде да се живее сладко...