Тубкал

 Изкачване на връх Тубкал

Тръгнахме по маршрута към Тубкал точно на Великден, 2026.

Маршрутът тръгва от село Имлил, което е разположено на склоновете на планината и се състои от много махали. Нашата махала беше почти последната, защото стигането до центъра по пряка пътека било за 40 минути. Тръгнахме към хижа Тубкал почти веднага след като пристигнахме от Маракеш (пътуването от там е около 2 часа, може и по-малко).

Изкачването към хижата започва от каменисто дере на река и продължава по камениста пътека на серпентини. Пътеката изцяло е силно камениста, не само от терена, а и свободно търкалящи се камъни, но е пригодена за качване на мулета. До хижата са 10 км с 1100 денивелация. По пътя има места за храна и вода като повечето групи обядват на едно място с повече "заведения". Ние също обядвахме там като храната беше много хубава. 

При нашето изкачване се появи по-голяма преспа сняг на 8-мия километър. Там мулетата спряха и някои групи, които придвижват багажа така се наложи да го вземат и носят. След тази преспа имаше участъци без сняг или с малко, където имаше отделни мулета може да са останали там и да се претоварват от носачи с участъка със сняг. Ние просто си носихме всичко. До хижата трябва да стигне и храна за всички туристи. 

В хижата леглата са като при нас известните като "нари", на 2 етажа. Всеки има добър дунапрен матрак, възглавница и пухено одеало. Стаите са големи, полово неутрални и понеже бяхме малка група имаше много други хора. Почти няма място за багаж, но успяхме да се поберем с нашия. Пилешкият тажин беше хубав, вегетарианската храна беше паста със следи от домати. Има и супа харара. 

Въпреки, че това е почти зимно изкачване имаше много хора, може би защото времето извън планината е по-приемливо, а може защото изкачването по сняг си има предимства, въпреки носенето на котки и пикел, даже каска и не се спъваш постоянно в камъни, защото са покрити със сняг. Изкачването може да започне в много различно време, ние тръгнахме към 4:30 сутринта. Наклонът през цялото време е доста голям, защото за 4км денивелацията е 950м. На час - час и половина преди върха се стига до седловина, където естествено се появява вятър, при нас доста силен. Изкачването от там е по билото. На върха има сериозна метална пирамида, но надпис с името на върха няма. 

Заслужава си - най-високият връх в Северна Африка. 

И трябва да има с кого да споделиш.

На връщане след подминаване на билото доста хора са се пробвали да слезнат поне някои участъци с пързаляне по задник и то успешно. 

Ние, както повечето хора тръгнали рано пихме само чай в хижата, прибрахме каквото бяхме оставили в хижата и слезнахме до селото. Обядвахме пак по пътя с онази хубава храна.