Изкачване на Колац

Връх Колац или Добра Колата е най-високият връх на Черна Гора. Първенството му е отредено наскоро - дълго време е бил Боботов Кук.

Върхът се намира в планината Проклетия, главната част, на която е в Албания. Самият връх е почти на границата с Албания.

Естествено, че пътуването до там е дълго - пътува се през Сърбия и цялата Черна гора.

Изкачването на върха е продължително, но вече може да бъде скъсено с по 6 километра във всяка посока, поради удължаване на асфалтовия път.

Изкачването на върха е малко по-остро от върховете, които съм качвала до сега. Все пак това е планината Проклетия.

Този е четвъртия от Балканските първенци.

Изкачване на Молдовяну

 Молдовяну е най-високият връх на Румъния.

Първо пътувахме цял ден до изходната точка на пешеходния маршрут - езеро и хижа Бъля.

След като се изкачихме до първата седловина и погледнахме Карпатите в дълбочина всички разбрахме колко величествена планина е тя - много пластове с високи върхове и долини, без основно било.

И тръгнахме, качвахме се, слизахме, подсичахме и след повече от 8 часа в една от многото долини

от гледчер стигнахме до хижа Подрагу. Там няма връзка с мобилен оператор, поради което и трудно може да се намери по случайност. А и хижарката е особено серт, с характер на немски военен.

На втория ден тръгнахме към Молдовяно. Историята се повтори - върхът беше след няколко ката други върхове. Ние се качихме само на два други попътно, иначе пътеката подсичаше височините.

Стигнахме Молдовяну.

Времето беше доста добро, но заваля в последния час на прибирането ни към хижата. Но валеше доста силно, из ведро. Успяхме да се намокрим до най-навътре за това кратко време.

 По обратния път като гледах как се движат облаците разбрах как Карпатите обират голяма част от дъждовалежа за региона на запад от нея, което включва поне северна България, но може да обира и повече от дъждовете.

Разбира се успях да снимам и 50 растения от Карпатите.

За нещата от сериалите

Турски сериал

Я: Приятелството между висок мъж и ниска жена често завършва с брак.

А: Ами да, той не я чува, тя не го вижда.

Матера, бивша столица на културата

 

Матера е град, който заедно с Пловдив беше столица на културата. Интересен е старият град, чийсто къши са изградени от варовик. Варовикът е по-кремав от този на къщите в Арбелобело.

Старият град е по-голям от този на Арбелобело. Разположен е на хълм, даже на два хълма, улиците са стъпаловидни. 

Градът е част от доста голям град. 

 Тук също част от къщите са хотелчета или ресторанти. Но ние пътувахме до тук сутринта и тръгнахме привечер.

Тук растенията са в саксии. Много рядко има директно поникнали и то в процепите между стените като плевели.

Поглед към другият хълм, над който се извисява катедралата. Тя е доста голяма и интересна и я посетихме от вътре.

Градът също е под егидата на Юнеско.

Понеже само монахме през града ме впечатли по-малко от там, където спяхме.

Арбелобело, градчето с островърхи бели къщички

 

Къщичките приличали на купчина слама или могат да с епревърнат в купчина строителни материали за няколко часа, за да не се плаща данък. В днешни дни градът е под егидата на Юнеско.

Престоят ни в провинция Пулия беше центриран там, поради което ми хареса много. Трябва да вечеряш и закусиш в един град, за да разбереш какъв е.

Понастоящем къщите са магазини за сувенири, хотелчета, ресторанти или собственост на чужденци.

Обикновено пред къщите има жасмин, който се оказа студоустойчив дори за условията на България. Успях да вкореня от него.

Дори църквата е изградена като къщичките със същите покриви.

Оказа се, че това е мястото, където начина по-който се обличам съответства на този, по който се обличат местните.

Сокотра, откъснато парче земя от континента

Остров Сокотра е малко известен. Не беше известен и за мен.

Един от много малкото острови, които не са вулканични, а е откъснат от континента. Но е много далеч от континентите, също на около 100 км от другата суша. Тази година ми тръгна на острови.

Рекламното изречение за него беше "Боранически рай на Земята". Може да се каже, че "Скритият рай на Земята" е по-правилно определение, защото там всичко е просто и почти естествено.

Причината е че растенията, останали там са тръгнали по свой начин на развитие. Двете най-известни са бутилковите дървета и драконовите дървета. Поради изключително малкия размер там има само малки животни и разбира се никакви хишници, както и отровни животни. Въпреки стратегическото си местоположение брега е изкючително плитък и не може да се акостира с голям плавателен съд. Там все пак има хора, но е много трудно да се стигне до там. Реално няма обявено разписание на самолети. Но това е начина да се стигне.

Хората са отишли там преди около 1200 и са занесли кози. Оказало се, че условията са добри точно за тях и те се размножавата добре на воля. Но изяждат всички поници на нови драконови дървета.

Това е лично мое произведение на една от безкрайните дюни на острова с двете по-горе описани растения.

Първото бутилково дърво, което видях от близо (това на летището не го броя, защото бих казала, че някак изкуствено е попаднало там).

Това пък е първото драконово дърво, което видяхме от близо. Те растат на надморска височина над поне 300 метра. На острова има планини, доста високи и остри за такова малко място. Там мрежата е на другата честота, с която нашите телефони вече не работят. И планините също пречат на обхвата.

Вече е започнало заселването на острова с хотели, както се вижда на заден план. Пораи неспокойната обстановка не напредват бързо. 

Най-добре изцяло да се спи на палатка. По религиозни причини престоя в населените места не е подходящ. Доста често се палатките са някой от пясъчните плажове, посреща се изгрева или залеза или и двете. Имате индивидуален собствен свят. На всякъде има някакъв достъп до вода за къпане, изворна, в река, която прави вирчета, тръба на плажа, в крайна сметка в морето или океана. Нито една от тези води, не е студена, дори хладка, всички са точно с температура за къпане.

Фирминската гора е гора от драконови дървета. Те са вид драцена, кората на която при надрасване изглежда кърваво червена. От кората се прави прах, който е с този цвят и се ползва с медицински цели и дори за боядисване на кожата за предпазване от изгаряне от слънцето.

Лагерът на платото на гората е единственото нясто, където няма вода. Но там е единственото време където леко валя дъжд. Драконовите дървета абсорбират вода от въздуха, дори внасят в почвата за ползване на някои от другите растения на платото.

Всяко едно място, където се отиде на острова практически няма хора, а гледките са такива, каквито не се виждат често. Една такава са безкрайните дюни.

Синята лагуна е едно от приказните места на острова.

Непременно трябва да се посети пещерния човек. Трябва да бъде предупреден, за да ви сготви и нагости в пещерата. След следобедна дрямка, защото е твърде топло за каквото и да било по това време ще имате разходка из лагуната, ще улови с голи ръце риби, дори бодливата риба балон, ще отчупи стриди за ядене директно от водата. Той е динствения човек, който занеше доста добре англииски. Водачите имат доста бегли познания, за шофьорите са почти само 10-20 думи. Ако ходите из планини имате местен водач, което значи от най-близкото село, но те абсолютно не говорят.

Пълно е с мидички, охлюви и корали. Не могат да се изнасят. На летището проверятат много пъти включително с опипване. Този елемент от охлюв е дин от малкото, който някак си остана.

Някъде из острова се срещат постройки от камъни, без покриви или може би са били само останки. В столицата не сме снимали, защото е абсолютно забранено.

Има много места за посещение, пещери, каньони, плажове, отделно шнорхелинг, дайвинг и много други места.

Трябва постоянно да се охлаждате. Единственото място, където може да е под 25 градуса е пикапа, с който ще се придвижвате, когато е пуснат климатика. Това е и единственото място, източник на ток.

Сега малко видео.

Троицата на флирта

• Превзет кикот
• Въртене
• Разрошване на косата

Според сериала Добрият доктор