Цитати

Ако ще плачете за мъж по-добре да е в частен самолет отколкото в автобус.

Цитат от филма "Да обичаш Пабло".

Размисли

Да работиш в бизнес сграда в комплекс от много бизнес сгради е по-зле, отколкото да живееш в жилищен комплекс с панелки. Във второто поне има малко свободни разстояния, място изобщо за разминаване на хора и обществен транспорт, някак си по-свободен. В бизнес сградите в бизнес комплекс бизнеса те е ограничил от всякъде. Всичко е бизнес, бизнес, бизнес.

Цитати

"Легни богат"

Изказване на Теди Москов в предаването "До Европа и назад".

Ако легнеш богат ще спиш добре и на следващия ден отново ще си богат.

Изкачване на Колац

Връх Колац или Добра Колата е най-високият връх на Черна Гора. Първенството му е отредено наскоро - дълго време е бил Боботов Кук.

Върхът се намира в планината Проклетия, главната част, на която е в Албания. Самият връх е почти на границата с Албания.

Естествено, че пътуването до там е дълго - пътува се през Сърбия и цялата Черна гора.

Изкачването на върха е продължително, но вече може да бъде скъсено с по 6 километра във всяка посока, поради удължаване на асфалтовия път.

Изкачването на върха е малко по-остро от върховете, които съм качвала до сега. Все пак това е планината Проклетия.

Този е четвъртия от Балканските първенци.

Изкачване на Молдовяну

 Молдовяну е най-високият връх на Румъния.

Първо пътувахме цял ден до изходната точка на пешеходния маршрут - езеро и хижа Бъля.

След като се изкачихме до първата седловина и погледнахме Карпатите в дълбочина всички разбрахме колко величествена планина е тя - много пластове с високи върхове и долини, без основно било.

И тръгнахме, качвахме се, слизахме, подсичахме и след повече от 8 часа в една от многото долини

от гледчер стигнахме до хижа Подрагу. Там няма връзка с мобилен оператор, поради което и трудно може да се намери по случайност. А и хижарката е особено серт, с характер на немски военен.

На втория ден тръгнахме към Молдовяно. Историята се повтори - върхът беше след няколко ката други върхове. Ние се качихме само на два други попътно, иначе пътеката подсичаше височините.

Стигнахме Молдовяну.

Времето беше доста добро, но заваля в последния час на прибирането ни към хижата. Но валеше доста силно, из ведро. Успяхме да се намокрим до най-навътре за това кратко време.

 По обратния път като гледах как се движат облаците разбрах как Карпатите обират голяма част от дъждовалежа за региона на запад от нея, което включва поне северна България, но може да обира и повече от дъждовете.

Разбира се успях да снимам и 50 растения от Карпатите.

За нещата от сериалите

Турски сериал

Я: Приятелството между висок мъж и ниска жена често завършва с брак.

А: Ами да, той не я чува, тя не го вижда.

Матера, бивша столица на културата

 

Матера е град, който заедно с Пловдив беше столица на културата. Интересен е старият град, чийсто къши са изградени от варовик. Варовикът е по-кремав от този на къщите в Арбелобело.

Старият град е по-голям от този на Арбелобело. Разположен е на хълм, даже на два хълма, улиците са стъпаловидни. 

Градът е част от доста голям град. 

 Тук също част от къщите са хотелчета или ресторанти. Но ние пътувахме до тук сутринта и тръгнахме привечер.

Тук растенията са в саксии. Много рядко има директно поникнали и то в процепите между стените като плевели.

Поглед към другият хълм, над който се извисява катедралата. Тя е доста голяма и интересна и я посетихме от вътре.

Градът също е под егидата на Юнеско.

Понеже само монахме през града ме впечатли по-малко от там, където спяхме.

Арбелобело, градчето с островърхи бели къщички

 

Къщичките приличали на купчина слама или могат да с епревърнат в купчина строителни материали за няколко часа, за да не се плаща данък. В днешни дни градът е под егидата на Юнеско.

Престоят ни в провинция Пулия беше центриран там, поради което ми хареса много. Трябва да вечеряш и закусиш в един град, за да разбереш какъв е.

Понастоящем къщите са магазини за сувенири, хотелчета, ресторанти или собственост на чужденци.

Обикновено пред къщите има жасмин, който се оказа студоустойчив дори за условията на България. Успях да вкореня от него.

Дори църквата е изградена като къщичките със същите покриви.

Оказа се, че това е мястото, където начина по-който се обличам съответства на този, по който се обличат местните.

Сокотра, откъснато парче земя от континента

Остров Сокотра е малко известен. Не беше известен и за мен.

Един от много малкото острови, които не са вулканични, а е откъснат от континента. Но е много далеч от континентите, също на около 100 км от другата суша. Тази година ми тръгна на острови.

Рекламното изречение за него беше "Боранически рай на Земята". Може да се каже, че "Скритият рай на Земята" е по-правилно определение, защото там всичко е просто и почти естествено.

Причината е че растенията, останали там са тръгнали по свой начин на развитие. Двете най-известни са бутилковите дървета и драконовите дървета. Поради изключително малкия размер там има само малки животни и разбира се никакви хишници, както и отровни животни. Въпреки стратегическото си местоположение брега е изкючително плитък и не може да се акостира с голям плавателен съд. Там все пак има хора, но е много трудно да се стигне до там. Реално няма обявено разписание на самолети. Но това е начина да се стигне.

Хората са отишли там преди около 1200 и са занесли кози. Оказало се, че условията са добри точно за тях и те се размножавата добре на воля. Но изяждат всички поници на нови драконови дървета.

Това е лично мое произведение на една от безкрайните дюни на острова с двете по-горе описани растения.

Първото бутилково дърво, което видях от близо (това на летището не го броя, защото бих казала, че някак изкуствено е попаднало там).

Това пък е първото драконово дърво, което видяхме от близо. Те растат на надморска височина над поне 300 метра. На острова има планини, доста високи и остри за такова малко място. Там мрежата е на другата честота, с която нашите телефони вече не работят. И планините също пречат на обхвата.

Вече е започнало заселването на острова с хотели, както се вижда на заден план. Пораи неспокойната обстановка не напредват бързо. 

Най-добре изцяло да се спи на палатка. По религиозни причини престоя в населените места не е подходящ. Доста често се палатките са някой от пясъчните плажове, посреща се изгрева или залеза или и двете. Имате индивидуален собствен свят. На всякъде има някакъв достъп до вода за къпане, изворна, в река, която прави вирчета, тръба на плажа, в крайна сметка в морето или океана. Нито една от тези води, не е студена, дори хладка, всички са точно с температура за къпане.

Фирминската гора е гора от драконови дървета. Те са вид драцена, кората на която при надрасване изглежда кърваво червена. От кората се прави прах, който е с този цвят и се ползва с медицински цели и дори за боядисване на кожата за предпазване от изгаряне от слънцето.

Лагерът на платото на гората е единственото нясто, където няма вода. Но там е единственото време където леко валя дъжд. Драконовите дървета абсорбират вода от въздуха, дори внасят в почвата за ползване на някои от другите растения на платото.

Всяко едно място, където се отиде на острова практически няма хора, а гледките са такива, каквито не се виждат често. Една такава са безкрайните дюни.

Синята лагуна е едно от приказните места на острова.

Непременно трябва да се посети пещерния човек. Трябва да бъде предупреден, за да ви сготви и нагости в пещерата. След следобедна дрямка, защото е твърде топло за каквото и да било по това време ще имате разходка из лагуната, ще улови с голи ръце риби, дори бодливата риба балон, ще отчупи стриди за ядене директно от водата. Той е динствения човек, който занеше доста добре англииски. Водачите имат доста бегли познания, за шофьорите са почти само 10-20 думи. Ако ходите из планини имате местен водач, което значи от най-близкото село, но те абсолютно не говорят.

Пълно е с мидички, охлюви и корали. Не могат да се изнасят. На летището проверятат много пъти включително с опипване. Този елемент от охлюв е дин от малкото, който някак си остана.

Някъде из острова се срещат постройки от камъни, без покриви или може би са били само останки. В столицата не сме снимали, защото е абсолютно забранено.

Има много места за посещение, пещери, каньони, плажове, отделно шнорхелинг, дайвинг и много други места.

Трябва постоянно да се охлаждате. Единственото място, където може да е под 25 градуса е пикапа, с който ще се придвижвате, когато е пуснат климатика. Това е и единственото място, източник на ток.

Сега малко видео.

Троицата на флирта

• Превзет кикот
• Въртене
• Разрошване на косата

Според сериала Добрият доктор

Фариорски острови

И там бях.

Отидох, защото исках бяла екскурзия, без бакшиши, уговорки с голяма точност.

Разбира се без това да се отнася за времето. То се сменя често, но главно е дъждовно със силен вятър.

Островите са на над 900 километра от всяко друга суша, където има хора. Там живеят 50 хиляди души и 100 хиляди овце, всяка от които е прономерована и е собственост на някого. Но живеят свободно навсякъде из острова. Освен тях има няколко заека (даже видях), мишки и няколко вида изцяло отглеждани домашно гъски, крави и коне, но дребни породи.

Разбира се има огромно количество видове птици и риби, но те не са свързани със сушата и земята.

Бях през зимата, когато е студено, но само понякога много малко под нулата. Въпреки това тревата е в покой и е жълта, както и мъха, който е важен фактор за зеления облик на островите през лятото.

Още от първия ден валеше и по склоновете на всеки 20-30-50-максимум 100 метра по склона течеше поточе. Островите са вулканични и склонове започват директно от морското равнище с изключение на няколкото по-големи града.

Чудех се как ще снимаме  тази вода, но всички снимаха, въпреки че телефоните ни бяха подгизнали от влага.

Оказа се, че островите са малки - от единия край на острова до другия по дългата страна - 38 км. Може даже за половин час да го изпътуваш целия.

Освен няколкото града на всеки залив има село, в повечето случаи състоящо се от няколко къщи. Но тези места имат забележителности - стара църква, място за сърф, фара,

изходна точка за изкачване на връх, за снимане на птици. От една страна всичко изглежда много ограничено и далечно, от друга например в селото със сърфа има 3 къщи, в които може да се спи. Не знам колко е сезона за сърфа, но тези къщи са толкова и може би съвсем не е лесно да се намери място. 

Ние бяхме извън сезон и за това сме имали избор за място за спане. В сезона предполагам в столицата е лесно, но по селата съвсем не.

Видях водопад, падащ в морето, водопад падащ нагоре, фиорд, вълни, разбиващи се с трясък, стари църкви, шарените къщи, няколко от култовете върхове, фар, гробът на агент 007, скулптура на жената тюлен и дори северно сияние. Може би и други неща.

Качихме се на един от върховете, където дори имаше известно количество сняг. До един от островите пътувахме с ферибот. 

На островите има много тунели - някои под морето, други в планината. Пътищата, които не са покрай водата са едно посочни с места за разминаване. Същото е и за тунелите в планината. А тунелите под морето са широки, в единия дори има кръгово.

Дървета имаше в градовете като улични и на още 2 места по 10-ина декара, но оградени. Защото овцете ги изпасват.

Видяхме слънце денем, но нито веднъж изгрев или залез. Само следи от изгреви и залези.

Фариорските острови са датски, но имат автономия. Това наистина е бяло място, но цените там са като на Дания.

Аз казах

На мен никога нищо не ми омръзва - казала съм го на 20.02.2023.

Оказа се, че съм намерила такъв човек поне за ходене два месеца по-късно.

Пустинята Уади Рум и Петра / Част 2

Петра е древен град, който е паметник на културата, един от най-посещаваните археологически обекти на арабския полуостров.

Градът е изграден с издълбаване на структури в сравнително лесно податлива на дълбаене скала в каньон на река минавала там в период на формиране на Земята.

Градът е населяван от набатейци, римляни, мюсулмани, християни.

Красивите помещения са били гробници, когато са създадени, обикновените са били жилижни.

И до днес в някои пещери все още живеят местни бедуински племена. 

Част от помещенията в по-близко време са се ползвали като складови помещения, дори като обори. По-важните са рехабилитирани и са станали паметник на културата.

 Най-изветната част на Петра, но погледната от нестандартна гледна точка - от горе.

Постройката е наречена съкровищница. За да се стигне до нея трябва да се изкачат над 800 стъпала, нема веднъж, но толкова.

В обикновените пещери всъщност са живели хората. И до днес някои се обитават от местни жители.

Олтар на върха на едно хълмче

Залез 

На пазар. По "улиците" се продават местни неща. Не бяхме по време на сезона и пак имаше доста. По време на сезон било трудно за разминаване.

Картина в бутилка, създадена от различни цветове пясък

От по-неизвестните издълбани места.

Пустинята Уади Рум и Петра / Част 1

Една кратка версия на екскурзия за загрявка в началото на годината.

Пустинята Уади Рум

В пустинята ми хареса повече, защото там спахме, а е толкова тихо, а звездите толкова близо.

В пустинята туристите биват придвижвани главно с джипове между обектите. Има и планински маршрути, но пак някой трябва да ви достави до изходния пункт измежду терена от безбройно много скални образувания.

Скалните образувания понякога изглеждат като създадени от човек.

Всъщност пейзажът е много шарен, дори има растения

Пустинята е известна с множество петроглифи - изсечени в скалите рисунки, някои много древни, други по-скорошни. Вече има и надписи на латиница на европейски имена.

Пустинята се казва така, защото Рум е луна, която често се вижда денем тук.