Цитати от книги

Автор Джон Стайнбек:

"Краткото царуване на Пепин  IV"

Крал без власт е пълен абсурд, а крал с власт е нещо отвратително.

- Щяхте ли да разберете, ако кралят е истински, а не само мечта?
- Предполагам.
- Как щяхте да разберете?
- Ако го изведат на площада и го гилотинират, тогава можете да бъдете съвсем сигурен, че е крал.

 "Към един незнаен бог"

В сушава година всички знаци са грешни.

Книгите на Харуки Муриками

Бих определила жанра като магически реализъм.

Книгите, които прочетох имат доста общи елементи:

Често има съпруга, която изчезва и е с психични отклонения.
Обикновено има друга жена, която има медиум способности или е проститутка или други нетипични способности. Понякога тя е с психични отклонения. Изобщо героят има едновременно връзка с две жени. Едната от тях има странни проявления. Героят остава при тази, която не е със странни проявления. Въпреки, че остава читателя с впечатление, че предпочита другата.

Описание на безупречни дрехи и офис, добре изгладени, подредени с много подробности за всяко нещо. Всяко място на което се развива действието е безупречно, независимо дали е офис, къща, апартамент под наем, бар.
Описани са много подробно детайли: точно с какво е облечен човека, какво си приготвя за ядене, обстановката, докато пътува или върви.
От друга страна едновременно с това героят прави самотни пътувания сред природата. Там му харесва много, повече, отколкото в градската среда, въпреки безупречната обстановка, в която живее. Но както и с жените остава в населената среда при хората, а не в природната.

Когато действието се развива в настоящето събитията са много разбъркани хронологично. Винаги се преразказва нещо от миналото. Понякога в тези преразкази се стига дори до времето на войната. Има и политически субекти, изказва политически възгледи.
Когато се преразказва миналото събитията са добре подредени хронологично. Когато хората разказват нещо, което се е случило, то вече е минало и си подреждат нещата. А в действителност те са малко по-хаотични и понякога не в последователността, която после подреждаме при преразказване. Така е не само в книгите на Муриками, а при всички хора.

Има класическа музика. Слушат се плочи.

Героят има котка, обикновено пуши и не е много работен. В смисъл, остава безработен, изчезва от работа и тръгва на някъде за дълго, работи с нестандартно работно време.

Понякога се повтарят неща като обстановка с песен на цикади, навици като ядене на сандвичи, смучене на лимонови бонбони.

Сирените от Титан, Кърт Вонегът

Книга, която прочетох, след като питах Влади.
Един научно - фантастичен сценарий, много реалистичен, защото се развива в рамките на Слънчевата система.
Доста добро описание на сценарий, при който човечеството е презадоволено. Проблемът е разгледан в светлината на САЩ, но се отнася до всички.
Ето няколко цитата:

Всеки ден в Белия дом при мен идват разколебани хора — продължи Президентът, — за да се жалват и оплакват. „О, господин Президент — казват те, — брокерските каши са задръстени с автомобили, самолети, кухненски уреди и други работи. О, господин Президент, никой вече не иска фабриките да произвеждат каквото и да било, защото всички си имат по един, два, три и четири броя от всичко“.

...

            През десет милионната година от новата ера според него щяло да бъде проведено мащабно, щателно почистване. Всички архиви, отнасящи се до времето между Христос и десет милионната година щели да бъдат изхвърлени на боклука и подпалени. Това щяло да стане, защото музеите и архивите започвали да изтласкват живите от лицето на земята.

            Периодът от десет милиона години, за който се отнасял изгореният боклук, щял да бъде събран в учебници по история, състоящи се от едно изречение, като това: „След смъртта на Иисус Христос, последва период на приспособяване, продължил приблизително милион години“.

...

Какво оптимистично животно е човекът! ... — Представи си само, да си мисли, че видът му ще оцелее десет милиона години! Като че ли хората са сътворени със съвършенството на костенурките! ... — Е, кой знае, може би човешките същества наистина ще се задържат толкова дълго, чисто и просто от проклетия.

В допълнение Кърт Вонегът пише много добре.
Но често не оставя наследници на човешкия род.

Сто години самота

Книгата се появи след като авторът и почина.
Преди това бях прочела единствената друга, която имаше.
В книгата е разказн животът на едно населено място от създаването му до пълното му изчезване. Това е и разказ за една фамилия - от двамата души, които са родоначалници, на всички техни наследници, до умирането на всички хора от рода.
Всички събития, които се случват са многократно преучеличени. Вдигат се 31 възстания. Героят с въстанията има 14 сина, като по-късно всички без един, умират в един ден. Вали дъжд 6 година, а после 4 години не вали. Някои от тези числа може да не съм запомнила точно.
И хората не могат да познят своят живот, когато го четат на книга. И след многократно четене пак не го разбират. Един от героите член на тази фамилия през целиа си живот чете и препрочита книги, в които е описан живота на рода му и тяхното селище. И разбира чак в последния етап от живота си, което е и към края на съществуването на рода им, че е чел за себе си.
Живота на тези хора на това място е описан увлекателно от разказвча. Самотата е в това, че за 100 години, която възраст може да достигне един човек, може да изчезне цял род и цяло село. И после никой няма да помни нищо. А това значи, че са живели в сами от света.
Докато живеем, не забелязваме, че навсякъде по света хората и селата се губят. Но се появяват на друго място и то по-големи. Не са нашите единствените загубени села и нашите хора само се губят. Навсякъде се променят нещата с по-нови. Дали те са по-правилни е друг въпрос.
Виновни за загубата са си самите хора, не някой друг от вън. Дори постоянно да четем книги за себе си пак не разбираме, че сме героите там. Все си мислим, че това за нас не се отнася.

Книгата Любов

Прочетох книгата Любов на Елиф Шафак малко преди Нова година.
В нея има две истории, една съвременна и една от древността.
Съвременната не се различава много от историята, разказана в Нора от Ибсен. Понеже гледах наскоро и филма Титаник се зачудих какво ли биха казвали хората, ако когато ги женят ги питат, обичате ли този човек, а не искате ли да се омъжите...
В съвременната история има по-подробно описание на храната, отколкото би трябвало за все пак краткото преразказване на сюжета. Все пак с нещо трябва да се зарибят читателите. Въпреки, че няма продуктово позициониране е споменат парфюм и храната, дори мисля, кулинарна книга или предаване. Бих била много по-впечатлена, ако героинята градинарства. Но би имала много по-малко фенове. Храната е популистки избор на дейност. А парфюмът вероятно е свързан с авторката. Парфюмът е при слаба сетивност, която е необходима да бъде подсилена, за да се получи усещане.
Древната история е свързана с живота на Руми и Шамс. Написана е да изглежда много надеждно вярна. Може би тя също не е интересна сама по себе си, а е заради двамата реални персонажи, чийто личности и историята им се разпространяват като приказки. И може би не би била, ако я нямаше другата история.
И самите 40 правила на любовта, каквото е и заглавието на книгата на английски:
http://evaandadam.blogspot.com/2011/01/blog-post.html

Авторът не спасява хората

Аз съм съгласна с всичко, което е написала Бояна Ламбер по отношение на книгата на Дан Браун "Ад".
Имам и едно допълнение. Авторът не спасява хората. Човечеството не умира, но не е пощадено. Загадката в книгата, нишката на напрежение завършва без спасение за хората, а само за героите.

Йордан Радичков и Габриел Гарсия Маркес

Случи ми се да чета едновременно сборниците разкази "Нежната спирала" и "Дванайсет странстващи разказа" от тези двама автори. Разказите са писани по едно и също време в 70-80-те години на 20-ти век. И са за ежедневието на хората.
Не знам дали, ако някой вземе да описва ежедневието ни сега ще има читатели сега, но след 30-40 години би било интересно. Един такъв отнесен интерес не е източник на доход в настоящето, а и не се знае дали писателя ще се окаже гениален, за да бъде източник на доходи в бъдещето. Защото само гениалните се четат. Ако човек реши да пише за ежедневието си от преди 30-40 години сигурно няма да го предаде много достоверно.
Йордан Радичков и Габриел Гарсия Маркес са гениални. Разказите им от тези два сорника поразително много си приличат. Приличат си темите, например за жената от съседната седалка при пътуване в самолет и за хората в купето при пътуване във влак-а, за президента в изгнание и за Григор Вачков. Ако не знам, на база на съдържанието, а ги чета като микс от случайно избрани разкази (както хората слушат музика разбъркано от определения от тях любим лист) дори не бих разбрала кои от кого от двамата е.
Някои от разказите на Йордан Радичков препредаваха тънкости в работата. Такъв пример е за отглеждането на буби. В момента у нас някъде може би се гледат буби, нотова са много малко места. Информация за отглеждането може да се намери в Интернет. Аз потърсих просто така тестово, но това, което пише Радичков не го пише в общото описание на процеса в статиите.
Така, че ако нямате от кого да научите занаят, четете гениалните автори, а не тези, които предават опит на база на прочетеното в Интернет. За обща информация може и с Интернет да се оправите. И сега има гениални писатели, някои от който пишещи директно в Интернет, които могат да се прочетат съвсем безплато. Но не се знае кои са гениалните и кои не.

Цветята на дъждовната гора

За книгата от мен.
От нея се научих как се оглежа мери джейн.

Книга: Цветята на дъждовната гора

Естествено беше всички цветя от книгата да са малко действащи на психиката, а не толкова, че са редки. Ако не друго то с трудното им отглеждане или с това, че са отровни в неправилното количество или приложение. Според мен много повече хора имат заложби да отгледат резница или поне хората у нас. Ако са такива, които са решили да отглеждат нещо и са стигнали до четене на книга, списание или човек, от които да вземат нещото успяват. Но у нас не спазват инструкциите, а ги модифицират. Прилагат допълнително, спомних си баба/мама как го правеше, съседката го прави по друг начин, или по инструкции, но с добавки за улеснение. Може би в Ню Йорк приемствеността за отглеждане на растения от градските хора е прекъсната по-назад във времето, отколкото тук. А и американците много стриктно спазват инструкциите. Но у нас много малко хора биха забелязали "зелена пералня" или еквивалента в центъра на София.
В книгата има описани сексуални сценки, вероятно приличащи или повлияни от съдържанието на книгите за нюансите на сивото. А това е търсено в момента, това е шир потребата в книгата. Все пак, ако искаш да продаваш книги трябва да пишеш достатъчно ширпотребно.
Оказа се, че аз и Ина, от която ми е подарък книгата, сме чели книгата различно
На моето първо изказване тя каза
Marijuana? Az ne moga da se setq… za dyjdovnata gora govorim, nali? Kategori4no en moga da si spomnq.
Може би хората, които са в моя кръг на общуване, както и в нейния имат индивидуалистичен подход към нещата. Това дококото сиспомням е етап от развитието в някое от психологическите течения.
Според мен при отглеждането на растания най-забележителното е сезонността и цикличността. Ако не успееш може просто да пробваш отново другата година. Но ако не успееш не може да пробваш по-рано. И така човек очаква следващата година с идеите как ще направи нещата по-добре, а те може да станат и по-зле. Но все пак има още много цикъла, но не безкрай в отделния човешки живот.
Дори за резниците има сезони за вкореняване. Все пак, ако прочетете книгата и се вдъхновите от примера моят съвет е, че най-важно е да се спазва сезона за вкореняване. Ако Ви кажат, че не трябва друг да я вижда, както е в книгата, може да е прищевка на продавача, но може да се заразява лесно от бактерии и микроорганизми. Така се прави, защото ако нещо изглежда мистично е по-интересно. И нали всички трябва да си пазят ноу-хаото.

Родени да тичат

Книга, която казва, че всички съвременни хора са родени да тичат, а не само някое племе, на някое място. В нея са изложени много факти в подкрепа на това твърдение.
Аз не мога да кажа дали е вярно, но все още в другите теории за произхода и развитието на човека има бели петна, така че всяка теория може да е вярна. Един важен факт е, че в развитието на човека може да има етапи, от които да няма никакви останали следи, какъвто е случая с изхранването с животни, които хората успяват да надбягат.
Важен е факта, че човек може да надбяга всяко друго животно, но ако тичането е малко по-продължително. Всички животни биха умрели от претопляне. Има и много други факти в подкрепа на теорията, че хората са родени да тичат. В книгата освен факти има и сюжетна линия, което я прави още по-увлекателна.
Има и изводи за отрицателните страни на живота. Нито един начин на живот или религия не могат да предпазят хората от лошите ефекти на цивилизацията, в която ние живеем. А местата, които са твърде отдалечени от цивилизацията са слабо защитени и там едновременно с хора, които живеят "диво", както ние бихме го определили, развиват дейност престъпните организации, резултат от която е предназначена за цивилизацията. Така, че и навсякъде е доста опасно да се живее откъснато.
На мен лично версията "родени да тичат" ми хареса. Например през лятото ходя със сандали Тева, едни от малкото продукти на цивилизацията, определени като положителни. Бих избрала да живея на доста топло място, не задължително близо до вода (река, езеро, море), каквато е представата за прекрасно място за живеене на белите, които живеят в умерения пояс (+-1).
И започнах да ям салата за закуска за оводняване, по-скоро за междинна закуска. На закуска през зимата ям компот или нектар собствено производство. Може би правя и други неща, които съм прочела, но още не съм почнала да тичам.

Може ли да се докаже безсмъртието на душата чрез собствената и природа

Това е заглавието на съчинението, с което Хариет Бичард Стоу се представя, когато е на 12 години на Личфийлдското академично утро.
Две изречения от това съчинение, които аз прочетох и преписах от книгата Необикновени приключения на бележити книги на Джон Унтърич, която е писана през 1929 година, а азпрочетох сега от превод на български издаден през 1981 година. Аз не знаех 5 от 15 автора и на 3-ма не съм чела книгите, които изглежда се считат за най-известни.
Изреченията от съчинението са следните:

Първият аргумент, с който доказваме природата безсмъртието на душата, произтича от природата на духа. Той, както твърдят защитниците на тази теория, не се състои от частици и следователно не подлежи на деление и не може да се разрушава. А щом не се разрушава ще съществува вечно.

Увод

В обикновените романи в увода се възхвалява автора, или начина на писане, епохата или контраста с епохата, нещо в този дух.

А на книгите за човека, възможностите и действията му се опитва да тълкува автора, или да прави оценка на съдържанието и препоръка за използването му, с една дума да казва на читателя какво да прави и мисли, а това е малко разстроиващо.

На програмистките и книгите за компютри изобщо увода прави някакво обобщение. Така, че ако прочетеш 10 увода може да минеш за блестящ в познанията в тази област. Ако прочетеш още една глава може да разбереш колко много от хората, които минават за блестящи програмисти са чели само уводите.

Книги, легенди и митове

Преди няколко седмици , може и по-преди да ми го е казвал, човека които е главния ми събеседник в момента по философско-психологическите въпроси ми каза, че основните религии и учения са възникнали устно. И докато е бил жив основния човек, учител или бог учението не е било записвано. Дори и преките ученици не винаги са автори на книгите, които по-късно стават основа на учението, религията.
Това вероятно е вярно въпреки, че не съм го проверявала. Мислих известно време по този въпрос. Всъщност още тогава казах, че за да са им интересни на хората книги като библията трябва да се пренаписват на всеки сто години. Защото иначе звучат много архаично и даже объркващо.
Може би самите хора, основоположници на учението или религията, съзнават че ако остане писмен документ той може да звучи малко архаично, даже доста смешно след хиляда години и предпочитат да не оставят писмени доказателства. По-добре е винаги да има живи слушащи, възприемащи и предаващи нататък митове и легенди, защото разказващите ще освежат историята и тя няма да звучи архаично. И понеже въпросите на ученията и религиите са много философски, а обикновените хора нямат образование и мислене, с което да разберат бързо за какво се говори в отнесените абстрактни обяснения и заключения обикновено се дават примери.
И тук идва най-страшния за преходността елемент. Точно примерите изглеждат най-архаично и особено смешно. Може в този момент също като пример да си спомните за десетте божи заповеди в християнската религия. И също си спомнете за други версии на тези 10 заповеди като 10-те заповеди за Вашата професия (за повечето основни има). Колко странно звучат първите и колко супер звучат другите. Или пък мантрите, които са будиски, и които твърде много се използват от събирачите на електронни адреси, на които да се изпраща спам. Те звучат добре, но някак си имаш чувството, че ги знаеш от преди сто години, даже и ако си на 20, и на всичко отгоре знаеш, че няма да направиш почти нищо от казаното там, защото нямаш време, нямаш толкова пари или нямаш другите изброени там ресурси, за да пробваш дали пък обратното не е вярно.
Замислете се и кажете кои от сегашните инструменти ще ги има след 100 години и кои не. А след хиляда години. И ако смятате да пишете "непреходни" книги изобщо не използвайте тези думи никъде.
На практика след смъртта или преминаването на основния лидер в друга по-възвишена форма, или прераждането му, се появявали много последователи, които пишели книги, които те смятат за най-автентични. И така се появявали много течения на едно и също учение/религия, които са и много антагонистично настроени.
И в сегашно време, когато хората имат достъп до много и различна информация и виждат тези противоречия естаствено е, както каза майка, да си "помислят", че те са много фалшиви. Може би по-скоро те си мислят, че са смешни и съответно не правят нищо, от това което е основата на учението, с което всъщност изразяват това отношение на фалшивост. А все пак в ученията има много мъдрост.
Но и съвремените водещи фигури на ученията изглежда не правят нищо съществено, за да премахнат архаичността от ученията. Общо взето пишат книги за просветени или поне доста научени хора. Аз им казвам книги за професори. Професорите много обичат да четат книги с много завързани думи и после да повтарят тези думички, за да изглеждат по-учени. А е по-добре да пишат сериали. Сериалите ги гледат всички хора. И после си спомнят колко са били хубави. Е вярно е, че от липса на пари сигурно телевизиите у нас много често ги повтарят и омръзват. Но понеже в сериалите няма разплитане на загатки, които не биха били интересни при второ гледане, понеже вече се знае какво ще стане, са интересни и на второ гледане. А и без това вси някоя серия изпуска човек. Такач, че и до пето може да се стигне. Като минат повече от 10 години сериалите започват да изглеждат малко архаични, изглеждат доста бавни. Но понякога се губят лентите с филмите. Наскоро прочетох в Интернет, че НАСА загубила филма за първото стъпване на човек на луната.
Така, че споко. Поне според мен поради голямото количество информация, което се съхранява, независимо от компактността на носителите винаги ще има много загубени неща.
Но се надявам, че и винаги ще има някой по-нов, който да ги пренапише, пренарисува или направи филма отново, с по-съвременно съдържание.
Мислите ли, че в Интернет след 100 години ще има вашите лични страници? Кой ще ги съхранява? А кой ще избере кое е непреходно, за да го запази?
В момента има сайтове, в които даже да искаш да се изтриеш като потребител не може. Може да изтриеш само информацията, но вероятно има и копие някъде.
А все пак вероятно има и потребители, които са написали нещо, което е важно, които вече не са живи. Какво ще става с техния принос към света под формата на Интернет съдържание?

Шекспир, сонет 5, превод Владимир Свинтила

Мигът създава с майсторска ръка
един вълшебен празник за очите.
Но миг по-късно пак така
това вълшебство разрушават дните.
Минутите в неудържим поток
във зимни дни векат летата глухо,
където мръзне пролетния сок
и мъртвата земя е в бяло рухо.
И само тоя розов аромат -
прозрачен пленник, хванат зад стъклата -
ни спомня дълго розовия цвят:
че е цъфтяло лято на земята.


Цветът умря под есенния лъх.
Живее още нежния му дъх.