вторник, 11 декември 2007 г.

Шекспир, сонет 5, превод Владимир Свинтила

Мигът създава с майсторска ръка
един вълшебен празник за очите.
Но миг по-късно пак така
това вълшебство разрушават дните.
Минутите в неудържим поток
във зимни дни векат летата глухо,
където мръзне пролетния сок
и мъртвата земя е в бяло рухо.
И само тоя розов аромат -
прозрачен пленник, хванат зад стъклата -
ни спомня дълго розовия цвят:
че е цъфтяло лято на земята.


Цветът умря под есенния лъх.
Живее още нежния му дъх.

1 коментар:

  1. и аз обичам превода на свинтила
    по-верен е от този на валери петров
    по-мъжки е

    ОтговорИзтриване