един вълшебен празник за очите.
Но миг по-късно пак така
това вълшебство разрушават дните.
Минутите в неудържим поток
във зимни дни векат летата глухо,
където мръзне пролетния сок
и мъртвата земя е в бяло рухо.
И само тоя розов аромат -
прозрачен пленник, хванат зад стъклата -
ни спомня дълго розовия цвят:
че е цъфтяло лято на земята.
Цветът умря под есенния лъх.
Живее още нежния му дъх.
и аз обичам превода на свинтила
ОтговорИзтриванепо-верен е от този на валери петров
по-мъжки е