Стих

Звездите като капки натежали,
от звездното небе ще се отронят
Те звездната си младост ще прежалят
и вятъра ще искат да догонят.

Запомнила съм го. И ниякак си помня, че е от Петя Дубарова.
Има много ж и з, които са любимите ми звуци.

Шекспир, сонет 5, превод Владимир Свинтила

Мигът създава с майсторска ръка
един вълшебен празник за очите.
Но миг по-късно пак така
това вълшебство разрушават дните.
Минутите в неудържим поток
във зимни дни векат летата глухо,
където мръзне пролетния сок
и мъртвата земя е в бяло рухо.
И само тоя розов аромат -
прозрачен пленник, хванат зад стъклата -
ни спомня дълго розовия цвят:
че е цъфтяло лято на земята.


Цветът умря под есенния лъх.
Живее още нежния му дъх.

Стихотворение на Павел Матев, Песен на Лили Иванова

И да стихнат големите страсти
И да легна в подземен покров
Ще си взема за спомен и щастие
Неспокойната дума любов.

Неспокойният образ ще взема
Две големи и плахи очи
Две заглавия на поема
Дето твоето име звучи.