Йордан Радичков и Габриел Гарсия Маркес

Случи ми се да чета едновременно сборниците разкази "Нежната спирала" и "Дванайсет странстващи разказа" от тези двама автори. Разказите са писани по едно и също време в 70-80-те години на 20-ти век. И са за ежедневието на хората.
Не знам дали, ако някой вземе да описва ежедневието ни сега ще има читатели сега, но след 30-40 години би било интересно. Един такъв отнесен интерес не е източник на доход в настоящето, а и не се знае дали писателя ще се окаже гениален, за да бъде източник на доходи в бъдещето. Защото само гениалните се четат. Ако човек реши да пише за ежедневието си от преди 30-40 години сигурно няма да го предаде много достоверно.
Йордан Радичков и Габриел Гарсия Маркес са гениални. Разказите им от тези два сорника поразително много си приличат. Приличат си темите, например за жената от съседната седалка при пътуване в самолет и за хората в купето при пътуване във влак-а, за президента в изгнание и за Григор Вачков. Ако не знам, на база на съдържанието, а ги чета като микс от случайно избрани разкази (както хората слушат музика разбъркано от определения от тях любим лист) дори не бих разбрала кои от кого от двамата е.
Някои от разказите на Йордан Радичков препредаваха тънкости в работата. Такъв пример е за отглеждането на буби. В момента у нас някъде може би се гледат буби, нотова са много малко места. Информация за отглеждането може да се намери в Интернет. Аз потърсих просто така тестово, но това, което пише Радичков не го пише в общото описание на процеса в статиите.
Така, че ако нямате от кого да научите занаят, четете гениалните автори, а не тези, които предават опит на база на прочетеното в Интернет. За обща информация може и с Интернет да се оправите. И сега има гениални писатели, някои от който пишещи директно в Интернет, които могат да се прочетат съвсем безплато. Но не се знае кои са гениалните и кои не.