четвъртък, 22 януари 2009 г.

Аудиалният човек

Не знам дали има такъв термин. Може да е по-добре да се каже слухов човек. В случая това е човек, на който основният канал на приемане на информация е чрез слуха. Тези хора приемат информацията не само от съдържанието на това, което чуват, а главно от тона, с който се говори. И когато говорят за това как са научили за нещо използват думите за чуване, например: Чух, че ... Пак по някакви източници на информация такива са между 5 и 33 % от хората.
На мен може би това ми е вторият канал за приемане на информация. Аз и другите хора, които се самоопределиха веднага като слухови не обичаме много музика и не сме съвсем музикални. Може би защото има музики за много на строения, но няма музика изразяваща лъжа, или просто премълчаване на някои моменти и т.н., което е често срещано в живота и слуховите хора веднага го хващат. А музика лъжа няма. Ако едновременно се чува музика и човешко говорене тези хора чуват какво се говори. Говоренето около тях по време на работа не им пречи много и те дори чуват какво се говори и могат да го преразкажат, независимо от това, че работят съвсем друго нещо по време на работа.
Аз съм забелязала, че не обичам да слушам радио, защото освен, че не си падам много по музика, говорителите там имат глас, който не съответства емоционално на това, за което се говори. Например като има новини по телевизията говорителите виждат видеоматериалите и влагат нещо съвсем малко като емоция, а и знаят, че ги снимат и това също има значение. Знам ли дали радио говорителите на гледат някакви снимки от бюрото си, дали не пушат през това време и дали говорителките не си лакират ноктите например. Но тонът им е много по-неподходящ на това, за което говорят от телевизионните говорители и е доста по-еднороден. За това аз "слушам" телевизия.
Има и твърде шлифовани гласове и твърде шлифовани речи, които за слуховите хора звучат като равномерна нула.
Опитах се да проуча дали хората могат да хванат нюансите на близки други хора, които говорят на чужд език, но явно не обяснявам добре това, което искам да знам. И не разбрах.
Чудех се дали композиторите са аудиални или не. Те явно обичат музика. Би трябвало в съответствие с разсъждението ми, че художниците не са визуални хора, а точно обратното и композиторите да не са аудиални. А чрез музиката да се опитват да подсилят, онова което не чуват. Те могат да чуват музиката в главата си без тя да свири наяве, както и визуалните хора можели да виждат цветове при затворени очи. Но това все още не съм го проучила.
Аудиалните хора имат и някаква съответстваща на това памет. Ако Вие говорите 2-3 пъти кофти неща на такъв човек с определен тон в следващия път той може просто да не чуе съдържанието на това, което му казвате, защото си казва "а, пак кофти неща, по-добре да не се разстройвам". Може дори просто директно да започне да плаче.
И особено ако тези взаимоотношения са между родители и деца след десетия път на забрани децата просто не чуват какво им се забранява и няма как да послушат родителите.
Аудиалните хора знаят, че научават много от нещата чрез тона на говорещите. Ако не искат да предадат с тона си нещо (обикновено отношението си към темата или човека), може би те просто избягват изобщо да засягат това нещо в разговора. Може би предпочитат да го напишат. Така другите ще прочетат онова, за което се говори без да чуят отношението на говорещия. Сигурно това е по-добрият начин да получите информация от аудиалните хора за нещо, за което някак става ясна, че няма да я получите в разговор. Е ако и Вие сте аудиален не знам как ще се разберете.
Зрукът се разпространява по-бавно от светлината и разстоянието, от което може да се чува е доста по-късо, отколкото да се вижда. Така, че за да бъдете определен по някакъв начин от аудиален човек трябва да сте доста близо до него и да проговорите. Но много по-отдавна са измислени начини за предаване на човешка реч в реално време на голямо разстояние, отколкото видеоизображение. И разговорите по телефона са доста добро средство за получаване на информация на слуховите хора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар