неделя, 11 януари 2009 г.

Визуалният човек

През лятото прочетох една книга, която така се казваше. Но иначе беше преписано в нея по всички въпроси и всички теории, които авторът е успял да разбере, че съществуват.
Доколкото аз съм успяла да разбера визуални хора са тези, на който основния път на възприемане на околният свят са очите. Те често употребяват глаголи, свързани с виждането, когато описват начина на получаване на сведения. Според различни източници те са между 33 и 85% от хората. Аз не мога да кажа какъв е процента, но това са може би най-голямата група от хора.
Когато за пръв път ми разказа теорията един, със статут "current user" веднага се сетих, че аз не съм визуална.
Извън това, което той ми разказа, прочетох в някакви книги и някакви сайтове. Почти веднага можах да определя няколко хора като визуални.
Мислих и за други характеристики на този вид хора.
Забелязах, че те се обличат в много убити цветове. А хората, които не са визуални в много ярки или контрастни цветове. Защото невизуалните не виждат и така подсилват нещата, за да могат да ги видят. Бих казала, че такива са били импресионистите и хората, които със своите дейности се опитват да направят нещата по-ярки. Невизуалните хора са добри в съчетаването на цветовете.
Визуалните обичат зеленото. Могат да се облекат в три зелени или зелено кафяви тона. Но сигурно те имат по-силно възпрятие за цвят и на тях това им се вижда ярко. Аз се обличам в ярки цветове.
Визуалните хора можели да виждат в цвят и като си затворят очите. Аз не виждам цветно при затворени очи.
Според мен, когато работят, особено работа, свързана с изображения, те запердват прозорците. Сигурно, защото виждат много и външното им пречи да се съсредоточат.
Един типичен хубав пейзаж според тях е зелена трева, синьо небе, дървена къща с покрив и винени цветя. За всички тези цветове аз бих казала:
трева - "средно зелено"
небе - "средно синьо"
дърво - "средно кафяво"
керемиди - "убито червено"
винени цветя - "нещо между тъмно червено и тъмно лилаво"
На мен този пейзаж ми изглежда без никакъв контраст. Но те виждат много и ако нещата са по-ярки все едно "ще им изгорят очите".
Визуалните хора имат предимство. Техният източник на информация е с далекобойност 10км в общия случай. Преди да се развият сегашните методи на комуникация това е бил начина за възприемане на информация в най-голям периметър.
Но едновременно с това те имат и недостатък. Още от начина на обличане за другите може да стане ясно, че те са визуални хора.
Може би от самата култура или възпитание при белите хора, при мъжете визуалността се среща много често. Или поне е втори канал за възприемане на нещата.
От както разбрах за различните пътища за получаване на информация аз често се опитвам да позная какви са хората около мен. Даже им я разказвам и казвам какво съм и определила. Понякога познавам. Но повечето хора изобщо не искат да разберат за какво говоря. Или не искат да се самоопределят.
Може би Вие искате.

1 коментар:

  1. Един от тези, за които написах, че не искат да разберат за какво говоря, а едновременно с това е в списъка current user, написа в писмо до пощата ми, а не открито следното:
    Моля те, стига си се правила на умна, с тези тъпи писания в Интернет.
    По-добре реши това http://www.brainmasters.org/lateral.html

    ОтговорИзтриване