Аграрен календар: Белите праскови, есенни праскови



бели праскови

 През есента при нас зреят белите праскови. Някои зреят чак до средата на октомври. Тези праскови от снимката са доста едри и са доста ранни. Обикновено са по-дребни. Това са праскови, поникнали от костилка, които са загубили сорта си. Понякога се случва прасковите от костилка да са почти същите като оригиналните, но накрая пак се израждат до такива.
Белите праскови са много ароматни, даже са по-неводни. От септември от жълтите праскови остават тези, които са били зелени по-рано, защото дървото е било родило. Ако берачите не го оберат наред, а отавят зелените, които и не са едри, колкото другите, оставените нарастват и узряват около 2-3 седмици по-касно. Така стават по-късни жълти праскови. Но те са малко количество. На пазарите по това време често се продават праскови, които външно изглеждат добре, а вътре са много зле. Изглежда като да са напръскани от вън с консервант за спиране на изгниването, но той не може да повлияе на вътрешността и там те си гният.

Диви циклами, септември

Дивите циклами започват да цъфтят през септември. В началото те нямат листа, а само цветове.
Дивите циклами много лесно се прихващат, ако си вземе човек от гората, защото имат луковица. Но все пак трябва да се засадят в градина на място, което прилича на рехава гора като светлина и температура.
Тези циклами са от двора на село.

Хризантема в саксия

За есенните празници за домашните обикновено си избираме хризантеми в саксия. Така попълваме разнообразието в градината на село. Защото след като прецъфтят веднага ги носим там.
Ако останат тук се напълват с голямо количество черни и зелени въшки. Практически всички купени цветя се разболяват от нещо като отидат по къщите, защото при отглеждането се третират с много препарати, които вече не прилагаме в домашни условия. Въшките са слабостта на хризантемите. Общо взето всеки вид растение има слабост и тя се проявява. Хризантемите понякога хващат и мана.
Това е хризантемата за рождения ден на майка

За нещата от сериалите: Промяна

Размисли на Саманта от Коя е Саманта:

Единственият човек, който мога да променя съм аз.

Контраст между частното и обществено зелено пространство

Това са две много контрастни снимки за разликата между частното и обществено зелено пространство.
Първото е между новопостроени блокове и стари кооперации в района на Женски пазар в София. И това е само пътеката към вътрешното дворче. Снимката е направена през желязната ограда на това лично зелено пространство. Всички тези саксии се поливат от хора, защото са частично защитени от дъждове. Те се поливат внимателно, иначе цялата стена щеше да е олята от подливане при поливането и преливане при преполиване. Този процес отнема повече от един час на ден, а заедно с носенето на водата вероятно повече. Вероятно се поливат поне три пъти седмично, а през горещите дни и всеки ден. Това са грижи за нещо, което някой харесва, харесва му самият процес по обгрижване, то е частно и защитено и няма много други, които противодействат на грижите.

Второто е обществена градинка между едни много високи блокове, в които живеят над 500 души вероятно. Теренът е абсолютно изгорял, малкото дървета са леко препърлени, но все пак живи и създават някакъв зелен елемент. Под това пространство има подземни гаражи, но все пак има живи липи отгоре. Дори едни цветя в кръговете са засадени от хората, но изглеждат омърлушети. Това е пространство, което е обществено и общинско. Точно такива пространства има стотици в София. Всяко от тези места е еднакво важно за обгрижване. В София няма пари за дупките по улиците, а какво остава за засаждане и поливане на градинките. Просто трябва да се приеме друг подход зе решаване на въпроса. Двата крайни подхода - общинските фирми да се грижат изцяло и да се разчита на съзнанието на хората не работят.
През пролетта имаше въможност за реализиране на проекти в тази пасока в София като може да се финансира всичко без труда на хората. Но за да има ефект от такава дейнст дя трябва да е ежедневна и то в продължение на няколко години.

Есенните ягоди

Има сортове ягоди, които раждат два пъти. Мисля, че има и целогодишни.
За да родят втори път ягодите трябва да се окосят до дъно след пролетното раждане. После трябва да се поливат през цялото лято. Поливат се толкова често, колкото пипера, доматите и краставиците. През есента има изключително слаба реколта, която зрее в продължение на три месеца. Но ягодите са много вкусни, точно защото са малко. Те са много малки и изобщо не приличат на външен вид на пролетните от същите растения.
Нашите ги поливаме, за да не загинат през лятото и разждат по една през два корена. Може би може да се постигне да имат по няколко на корен, но узряващи през две седмици при старателно гледане.
Но на пазара се продават (също рядко, може би по на едно място на пазар) такива ягоди. И цената 5-6 за килограм си заслужава.
Внимавайте, изберете есенните ягоди, а не големи ягоди, докарани от някъде, където сега им е сезона, или странен сорт, също докаран от някъде с много добавки за да може да се съхранят.

Гинко дървото пред блока

За разлика от гинко дърветата в Южен парк гинко дървото пред блока достатъчно често се поливаше през лятото и с по-големи количества. Но листата му пожълтяха, изглеждаха леко омърлушени и окапаха. Сега изглежда като за него да е дошла есента, както би изглеждало на 20 октомври.
Ще видим дали ще се събуди догодина.