Пострадаха две от новите гинко дървета (част I)

Големите странични клони на Гинко дървото на площад Журналист са били отчупени от стъблото. Дори не е ясно защо, защото са захвърлени наоколо.

Диви циклами, декември

През декември дивите циклами вече нямат цвят, като цикламите, които се продават в цветарските магазини. Но развиват едни навити на спирала мустаци.

Прасковата на Коледа

Това е ранната праскова в двора на село. Но снимката е от Коледа, не от първи март. Прасковата се е разлистила, все още не е цъфнала. Това вече е страшно. А мартеницата е останала от месец март, защото нито един щъркел не я взел.
Според обитновените възгледи понеже със сигурност тези листа/пъпки ще загинат и няма да има време да се образуват нови има голяма вероятност да загине и самото дърво. Ще проверим това през следващото лято.

Блогът Madam Tulip

Бях се заканила, на Ginkgoplanter, че ще започна да пиша блог само за дървета от първи март 2010, ако той не започне да пише сериозно. Той не започна и аз започнах да пиша благът Madam Tulip.
В началото пишех по две статии на месец. И за това не го рекламирах. По едно време за 3 дни от 15 статии станаха 50.
Едва ли може да се каже, че това са статии. По скоро са проследяване със снимков материал във времето на това "как растат дърветата". И освен това сравнение, по-скоро също снимково на сходни дървета или на сходни процеси също чрез снимки. И заради цикличността и съпоставимостта е важно времето, в което са правени снимките. Аз публикувам статиите/снимки към датата на самата снимка. И до сега го правя с много голямо закъснетие.
Имам и други причини за да бъдат публикувани нещата на отделен блог. Една от тях е, че хората, които се интересуват от такава информация може съвсем да не се интересуват от другите ми идеи, например от сериали. А когато е само за дървета сайта изглежда по-надежден, по-интересен за такива хора или неща подобно по. И независимо, че много често пише само по едно изречение то е достатъчно, за който събира информация за определено дърво. Това го знам от собствените търсения в Интернет.
От друга страна може би не всички "любители на сериали" искат да гледат много често снимки на дървета. Е ако искат може просто да четат и другия блог.
А си бях измислила вече доста хубаво име за този блог. Tulip е лале на български, но едновременно с това и дърво лале (лирово дърво).
Е това е в момента има 83 статии/снимки в този блог.

Единствените думи за мен

Днес говорих с Васил Дъбов. Разговорът беше повече от един час, защото Вивател прекъсна разговорът.
По едно време му казах да каже нещо за мен. Измислянето на такова нещо беше доста трудно.
Първо каза: Господ да те поживи... Бях обнадеждена, че ще е за точно определено нещо. Но се оказа, че е защото съм му купила чорапи. А и той не вярва в господ, според мен.
После дадах пример: Ти си хубава. Не беше одобрено измислянето на нещо, което е заключение. Можело нещо, което вижда, чува или усеща, свързано със събитие. Но не измисли и такова.
Тогава казах да измисли да ми каже нещо, което никога не съм знаела по принцип. И той каза, че се сеща за такова нещо, което никога не съм знаела.
И даже нататък продължихме, но не се достигна до нещото.
Но в течение на разговорът се замислих. Всъщност единствените думи за мен бяха, именно че не може да се сети за нещо, което никога не съм знаела. Така повторено ми изглежда като комплимент.
И все пак имаше само нещо, което исках да чуя. Беше много просто. Че иска да отида там на следващия ден. Но така и не каза това.

За нещата от сериалите: HP7, частI

Това е сега активната серия от филма Хари Потър. На заглавие го дакарва като реклама на Хюлет Пакарт, все нещо при тях има седма версия в момента.
Тази "серия" прилича малко на Междузвездни войни. Освен, че прилича на Властелина на пръстените. Дори според мен използваният общ герой е нещо като трик за връзка между тези филми, с цел и двата да се сдобият с реалистичност щом като нещо се повтаря.
Не знам, но според мен могьосничесвото не е вродено качество. Магьосниците са били необикновени, но от друга страна обикновени хова. По-скоро те са реализирали такива способности, които сигурно всички хора имат, но се изисква доста по-задълбочено познаване на себе си и другите хора.
Гледайки филма човек би си помислил, че магьосничеството е неосъществимо, защото има само абсолютно нереалистични практики. А всъщност, във вида, който е общоприет то е доста осъществимо мероприятие. И най-интересното е как да се осъществи. Но хората, които се занимават с разширяване на способностите до степен да изглеждат магьоснически не са склонни така лесно да го представят и то наистина задълбочено на такава широка аудитория, каквато са читателите и гледащите филма за Хари Потър.
Според мен по-скоро тези, които под някаква форма са разбрали нещо за необикновените, недостъпни възможности на хората, начина за постигането им или някакъв резултат, и решат да ги представят на широка публика се получава книга/филм, който се класифицира като научна фантастика, а не като фентази. И точно Междузвездни войни е такъв филм.
Сигурно за това предпочитам фантастиката, а не фентази тип за книги/филми.

За нещата от сериалите

При повторенията на сериалите, които харесвам откривам колко много неща не съм чула предишния път. Този път чух едно изказване на страничен мъжки персонаж, че в живота човек има само една голяма любов и са щастливци тези, които я срещат.
И понеже Кари не беше сигурна коя друга е голямата и любов реши, че може би е Ню Йорк.
Мисля, че по-нататък във филма се обсъжда въпрос за две големи любови и то с хора.
Аз също се замислих по този въпрос. За да бъде голяма любов между хора тя трябва да е взаимна и практически равнопоставена, т.е. почти по равно от двете страни. Съвсем не е ясно дали е било някога така. Но не можах да се сетя и за друг вид любов, която да е като любовта на Кари към Ню Йорк.