Единствените думи за мен

Днес говорих с Васил Дъбов. Разговорът беше повече от един час, защото Вивател прекъсна разговорът.
По едно време му казах да каже нещо за мен. Измислянето на такова нещо беше доста трудно.
Първо каза: Господ да те поживи... Бях обнадеждена, че ще е за точно определено нещо. Но се оказа, че е защото съм му купила чорапи. А и той не вярва в господ, според мен.
После дадах пример: Ти си хубава. Не беше одобрено измислянето на нещо, което е заключение. Можело нещо, което вижда, чува или усеща, свързано със събитие. Но не измисли и такова.
Тогава казах да измисли да ми каже нещо, което никога не съм знаела по принцип. И той каза, че се сеща за такова нещо, което никога не съм знаела.
И даже нататък продължихме, но не се достигна до нещото.
Но в течение на разговорът се замислих. Всъщност единствените думи за мен бяха, именно че не може да се сети за нещо, което никога не съм знаела. Така повторено ми изглежда като комплимент.
И все пак имаше само нещо, което исках да чуя. Беше много просто. Че иска да отида там на следващия ден. Но така и не каза това.