![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgmV5Eub1bfBYN1-_qJS9GjRA9-Bsrn3AywEi083azTXKJ4ttzm3J7xXp78KjbVbsPcX90Zah7FhU2BI83xCHDMfG3LJsFqBWHUpKpYclxXzZ4xhAAdshu5f2VAaEK1DKV8FsdQMp2J2GQ/s320/bpb07994.jpg)
Преди години от дървета чинари по пътя събрах семки, за да проверя дали ще поникнат. Поникнаха 4. Единият умря, защото се опитвах да го преместя на първия месец и то с голяма почвена туфа.
Прочетох, че не могат да оцелеят в условията в България, през зимата като вали сняг и на зимните температури. Наистина през първите две години те нямат дървено стъбло и порастват много малко - снимка на трите дървета в края на първото лято има в статията Многогодишни декоративни растения в градината. Сега трите чинара са преживели 3 лета.
Вече са разлистени и въпреки, че може би е малко рано реших да засадя най-големия.
Мястото на засаждане е от другата страна на улицата пред блока.
Както и при много други дървета листата, които развива все още нямат типичната за листата на възрастни чинари форма. А това са листата на четвъртата година.
Въпреки, че е по-добре да няма колче, за които да е привързан прецених, че за него за момента е по добре с колче. Другите клечки наоколо са за предпазване от всякакви двукраки, обичащи да огризват кората (кучетата) и преминаващи четирикраки създания, които изобщо не им пука през къде ще минат, въпреки че съм избрала място, което не е подходящо за пряка пътека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.