За хората

По време на газовата криза ме спряха едни журналисти с въпроса кое е по-добре "за екологията" - да се мине на мазут по-принцип или да се спре използването на такъв вид технология за парното, както е в София. Аз им отговорих разни неща. После се замислих.
По-правилният въпрос би бил кое е по-добре "за хората". Защото, ако нещо не е по-доброто за хората, те със своите действия така ще променят нещата, че ще стане по-зле за екологията. Би трябвало всичко да се прави така, че да е най-добре за хората, и нещата може и да тръгнат по-добре за всичко останало.
После попаднах ситуация да си избирам книга. По заглавие, външен вид и автор. Спорих за заглавията на книгите. Не точно романите. Много от книгите имат заглавие ... в мен, или перефразирано ... в теб. Няма заглавие, в което участва за другите. Още повече за хората. Има много, които се отнасат за това как да управляваме хората. И много заглавия на книги, в които участва спомагателната дума да и глагол. Тази комбинация, е свързана с неопределен начин за случване на нещата, неопределен извършител и неопределено време. В някои книги, където се говори за хората, те са обект на класификация на болни от разни болести, класифицирани по модни предпочитания, по зодии, по начин на мислене и действие и т.н.
И романите, в които се пише за хората, включително и за природата, без описание на предмети или обичаи, и ако няма натруфени прилагателни и епитети не се познава кога са писани. И много дълго време се четат. Защото са верни за всяко време и са за хората.
Има ли книга за хората? За цялостния облик на хората. И особено за чертите, които се възприемат като положителни на хората. Може би трабва да има. Може би хората не се разбират и не се познават взаимно. И за това не правят нещата за хората.
Би трябвало в кризата да оцелеят по-скоро, тези неща, които се правят за хората, а не за екологията, за да се предпазим от лошите страни на хората, да управляваме хората ... или за себе си.
Ще видим.