Мястото на щастливите кокошки

Тези ниши в дувара са били местата, където кокошките много отдавна са снасяли яйца. Те са можели да ходят по целия двор и дори извън него. Но твърдо в двора не са можели да намерят нищо подходящо за изяждане, въпреки свободата си. И за това са излизали озвън двора в реката, където е имало интересни за тях неща.

Щастливи кокошки / нещастни кокошки

Има щастливи кокошки.
Взимаш си 25 кокошки и два петела - още като пилета. Отделяш им дворче 100 квадрата. Всеки ден им даваш разнообразна храна: поне веднъж зърно, веднъж трева и веднъж хляб, натопен във вода (цвик, остатъци от манджа). Хлябът е за да снасят яйца. Може и с друг продукт, например специални смески, но те съдържат неконтролирани неща и може да се окаже, че не са достатъчно био. Все пак след толкова старание е желателно да се постигне и биологичен ефект.

Кокошките са в йерархична структура. Първите са щастливи. Трябва да разбереш кои са, ако е необходимо да се ядат само яйца от щастливи кокошки. Трябват и два петела за щастливите кокошки. Петлите също трабва да са щастливи. Петлите не може да са щастливи само с много кокошки, а и с някой, с който да се бият.

По-крайните от йерархията кокошки са нещастни. Но те се потдават по-лесно на обучение. За това съм си избирала винаги от нещастните за мои. И бяха склонни да се държат съвсем възпитано, стига да ги оттървеш за малко от кокошия двор. Например да ходят след теб, без да се заплесват, дори когато наоколо всичко е само изкушителна храна. И да изкълвават всички, посочени от мен вредители, стига да са от тези, които са от менюто им.

На снимката е най-дълго живялата нещастна щастлива кокошка от моя контингент.

Аз съм ПОЛУ ЗЕЛЕНА според собствените си критерии

От списъка от седем неща, които написах, че трябва да си направил, за да си наистина зелен покривам следните:
Отгледала съм една кокошка, от пиле, до по-голяма възраст от възрастта за мътене. Тогава бях малка, но не съм прилагала гледане на кокошките само отстрани. Гребването на ечемик и царевица и поставянето на мястото за хранене е лесно. Освен това скубех трева, която кокошките харесват и дори я режех. Давах им аспирини, ако започнат да ходят накриво, пощих ги от кокошинци, понякога ги пускахме на двора и ги пазех да не изядат марулите. Събирах червеи и им ги носех. И имах любима кокошка, която лично разхождах из двора и я подпомагах да намери червеите и охлювите под камъните. И това всеки ден в продължение на всички летни месеци. Дори си носих снимка на кокошката в паспорта (в зеления паспорт)...
Отгледала съм ягоди, колкото изяждам за една година. В пълния цикъл по засаждане, пролетно и есенно окопаване, плевене, поставяне на съоръжения за да се избегне гниенето и калянето им, премахване на охлювите (с помощта на кокошките), брането и консервирането на ягоди - компоти и сладко, косенето (по-скоро орязването с ножица). Дори по стечение на обстоятелствата съм продавала ягоди един пролетен сезон - 15 дни.
Отгледала съм домати, колкото изяждам за една година. Това е станало в продължение на доста години, като преди толкова сигурно за пръв път съм отгледала 5 домата, некачествено. Но иначе от прекопаване на части от двора, купуването на семена, засаждането на разсад, плевенето му, поливането след разсаждане на разсада, правене на вързанки, вързване и култучене, лятно поливане в жегите - във време на отпуска, обелването и нарязване на домати за 30 буркана (в един ден) и смилането на сок за 30 шишета (в друг един ден), и събиране и донасяне от гората на отрязани върхара от дървета, които са били отсечени от други хора, за да ги използваме за колци.
И не съм засадила тези дървета (от снимката), но 6-те клена и липата в пространството между нашия и другия блок са живи, защото съм ги поливала поне в продължение на 5 години (а може би и повече) в най-топлото време, когато са били засадени. И те са оцеляли и сега са на 25 години, а от околните почти няма оцелели. Оцелява дърветата близо до блоковете, защото там е по-сенчесто и може даже с вода през прозореца да се поливат. Останали са и такива, които са саморасляци, но те биват разкарани от косачите на трева, понякога дори и като са доста пораснали. Ако бяха на по-подходяща почва дърветата щяха да са много по-големи. Софийската почва е богата, но е много глинеста, лепкава и тежка за пробиване от дървета, докато са малки. Но тези вече са дебели и растат доста на маса на дървесината, а не само на зелена маса. И биха били 1 кубик дебели дървета и не знам колко тънки клонки за подпалки. Само за огрев само за мен ми трябват повече от 2 кубика за една зима, но аз смятам, че начина на нарастване на тези дървета е такъв, че те в най-скоро време ще имат необходимите кубици. Аз все още участвам в растежа им, засадих им лалета и още едно дърво в подкрепление и ги снимам често.
И така за сега, имам три и половина от седемте точки, които съм написала, което си е статут ПОЛУ ЗЕЛЕНА.
Това, което съм минала е по-лесната част, защото жито (в личната градина), прасе и крава и храната за тях се отглеждат трудно.