Взимаш си 25 кокошки и два петела - още като пилета. Отделяш им дворче 100 квадрата. Всеки ден им даваш разнообразна храна: поне веднъж зърно, веднъж трева и веднъж хляб, натопен във вода (цвик, остатъци от манджа). Хлябът е за да снасят яйца. Може и с друг продукт, например специални смески, но те съдържат неконтролирани неща и може да се окаже, че не са достатъчно био. Все пак след толкова старание е желателно да се постигне и биологичен ефект.
Кокошките са в йерархична структура. Първите са щастливи. Трябва да разбереш кои са, ако е необходимо да се ядат само яйца от щастливи кокошки. Трябват и два петела за щастливите кокошки. Петлите също трабва да са щастливи. Петлите не може да са щастливи само с много кокошки, а и с някой, с който да се бият.
По-крайните от йерархията кокошки са нещастни. Но те се потдават по-лесно на обучение. За това съм си избирала винаги от нещастните за мои. И бяха склонни да се държат съвсем възпитано, стига да ги оттървеш за малко от кокошия двор. Например да ходят след теб, без да се заплесват, дори когато наоколо всичко е само изкушителна храна. И да изкълвават всички, посочени от мен вредители, стига да са от тези, които са от менюто им.
На снимката е най-дълго живялата нещастна щастлива кокошка от моя контингент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.